Ключови фрази

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 371

гр. София, 21.06.2022 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1613 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Алумина Глас“ ООД срещу решение № 97/24.02.2021 г. по в. т. д. № 2554/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд № 1063/23.07.2020 г. по т. д. № 1670/2019 г. за прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК.

В касационната жалба се излагат съображения, че Апелативен съд София е постановил недопустимо, евентуално неправилно решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи изясняване на делото от фактическа страна. Съдът не е събрал доказателства за изпълнение на първата предпоставка на чл. 517, ал. 3 ГПК, а именно – уведомяване на дружеството, както и относно твърдяната от него перемпция по изпълнителното дело. В изложението на основания за касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, както и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулират се следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :

1. „Постановлението за овластяване на кредитора по чл. 517, ал. 3 ГПК разполага ли с материална доказателствена сила относно описаните в него обстоятелства, различни от основната му функция на овластяване? Съответно ищецът при иск с основание чл. 517, ал. 3 ГПК следва ли да доказва обстоятелствата, които твърди, а именно - съобщение до дружеството ответник, изпълнително основание, връчване на призовка за доброволно изпълнение и пр., или е достатъчно да приложи към исковата си молба постановлението на ЧСИ по чл. 517, ал. 3 ГПК?“

2. „Следва ли овластяването по чл. 517, ал. 3 ГПК да е определено от срок за предявяване на иск и какви са последиците от липсата на срок?“

3. „Връчването /по първата хипотеза на чл. 517, ал. 3 ГПК/ на уведомление до дружеството, чиито дялове са запорирани, на изявлението на взискателя за прекратяване, задължителна част от фактическия състав на иска с основание чл. 517, ал. 3 ГПК ли е?“

4. „Връчването на постановление за овластяване по чл. 517, ал. 3 ГПК на ответника по иска – задължителна част от фактическия състав на иска с основание чл. 517, ал. 3 ГПК ли е?“

5. „Висящо производство за перемция на изпълнителното дело, по което е овластен взискателя да предяви иск с основание чл. 517, ал. 3 ГПК основание ли е за спиране на съдебното производство?“

При изложените доводи от касатора се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „РОЛПЛАСТ“ ЕООД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че не са налице основания за достъп до касационен контрол и проверка на въззивното решение за законосъобразност, тъй като поставените от касатора въпроси са хипотетични и нямат обуславящо значение за изхода на конкретния спор.

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанциоинното решение, въззивният съд е приел за установено по делото, че ищецът „РОЛПЛАСТ“ ЕООД има изискуемо парично вземане към Г. М., съдружник в „Алумина Глас“ ООД. За принудително реализиране на вземането си кредиторът е насочил изпълнение спрямо притежаваните от длъжника дружествени дялове, съответно е бил наложен запор върху тях от съдебен изпълнител. Задълженията не са били погасени, поради което до дружеството е било изпратено изявление за прекратяване участието на длъжника. От връчване на съобщението до предявяване на исковата молба е изтекъл период повече от три месеца, след което ищецът е бил овластен да предяви иска по чл. 517, ал. 3 ГПК. Ответното дружество не е депозирало отговор, нито е изпратило представител в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, поради което въззивният съд е преценил, че възраженията му са преклудирани. За пълнота на изложението си ги е разгледал по същество, но ги е счел за неоснователни. Съдът е преценил, че представеното от ищеца по делото постановление на ЧСИ притежава материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, която не е била оборена по предвидения в ГПК ред. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния, че по делото не е доказано изплащане на дълга в полза на ищеца кредитор, както и не е доказано, че дружеството е изплатило по сметка на съдебния изпълнител припадащата се част от дела на съдружника длъжник, определена съгласно правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Не са налице сочените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационно обжалване.

При извършената от касационната инстанция проверка, която и служебно се дължи, не се установяват пороци на въззивното решение, които да обуславят неговата недопустимост. Действително, формираната практика на касационната инстанция по приложението на чл. 517, ал. 3 ГПК разяснява, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск по чл. 517, ал. 3 ГПК е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството взискател, а търговското дружество – на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. Прекратяването на изпълнителното производство има за последица отпадане качеството на ищеца на взискател и овластяването му за предявяване на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК. Съответно може да се приеме, че е налице съотношение на преюдициалност между производство по жалба срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително производство поради настъпила перемция, както и всяко друго, по което се оспорват правата на взискателя, и исковото производство по чл. 517, ал. 3 ГПК. В този смисъл са постановени и следните съдебни актове на ВКС : решение № 104/2014 г. по т. д. № 2144/2013 г. на II ТО, решение № 60/2012 г. по т. д. № 134/2012 г. на I ТО, решение № 146/2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на I ТО, определение № 733/2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на II ТО, определение № 99/2017 г. по ч. т. д. № 251/2017 г. на II ТО, определение № 72/2017 г. по ч. т. д. № 2313/2016 г. на I ТО и др. В процесния случай въззивникът ответник е твърдял наличието на преюдициално производство спрямо производството по в. т. д. № 2554/2020 г., а именно такова по частна жалба срещу отказ на ЧСИ рег. № 858 да перемира изпълнително дело № 20158580400965, но доказателства за висящност на съдебно производство по тази жалба не са били представени, съответно въззивният съд не е имал задължение да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ето защо, постановеното от него решение не се явява недопустимо.

Не е мотивирано от касатора основанието по чл. 280, ал. 2, пр. III ГПК, а то само декларативно е посочено. Въпреки това, при проверка на въззивното решение настоящият състав не установява порок на въззивния акт, произтичащ пряко от съдържанието му. Не е допуснато прилагане на законова норма в нейния противоположен смисъл, или на такава, която не представлява част от обективното ни право. Не се установява и драстично нарушаване правилата на формалната логика или нарушаване на основополагащи за исковото производство принципи.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 13 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наред с това следва да бъде посочено, че правото на касационно обжалване не е средство за преодоляване на пропуските на страната в процесуалната й стратегия по защита срещу предявения иск.

Формулираните от касатора въпроси под номер две и пет са хипотетични, поради което не притежават качество на правни такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите не са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, тъй като в мотивите на решението липсват съображения относно необходимостта от определяне на срок, в който взискателят да се счита овластен от съдебния изпълнител. Такова изискване не произтича и от закона. Относно наличието на преюдициалност между производството по жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство и производството по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК следва отново да бъде посочено, че въззивният съд не е разполагал с доказателства за съществуването и висящността на съдебно производство по подадената от Г. М. жалба /л.26 от въззивното дело/, поради което не е изложил аргументи относно връзката между двете производства.

Останалите въпроси касаят предпоставките за уважаване на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК и намират своя отговор директно в разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК, както и в създадената по приложението му практика, напр. – решение № 347/2005 г. по т. д .№ 631/2004 г. на ВКС, II ТО решение № 101/25.06.2012 г. по т. д. № 877/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 114/01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на I ТО, решение № 77/06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на II ТО и решение № 149/22.02.2016 г. по т. д. № 1747/2014 г. на II ТО, в които са посочени изчерпателно предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК. Според цитираната практика, тези предпоставки са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 3 ГПК и са следните: насочване на принудителното изпълнение върху дела на ограничено отговорния съдружник, което започва с налагане на запор върху дела чрез вписване в Агенцията по вписванията; връчване от съдебния изпълнител на дружеството на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако до изтичане на тримесечния срок от връчване на изявлението вземането на кредитора не е удоволетворено. Не е налице отклонение от сочената практика при произнасяне на въззивния съд. Съществуването на казуална практика по поставените от касатора въпроси изключва априори сочения от него допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения и при липса на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 2, предл. II и III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на обжалваното от „Алумина Глас“ ООД въззивно решение.

При изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски, но по делото няма представени доказателства за сторени такива. Ето защо, съдът не следва да се поризнася по този въпрос.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение



О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97/24.02.2021 г. по в. т. д. № 2554/2020 г. на Апелативен съд София

Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.