Ключови фрази
неустойка за забава * неустойка * договор за приватизационна продажба

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                       № 428

Гр.София, 16.07.2009 г.

     

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          

                                                                                                                Тотка Калчева

 

при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 299 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. за с. к. , гр. С. срещу определение № 972/27.11.2008г., постановено по ч.гр.д. № 2211/08г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила определение по т.д. № 1/2008г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по делото в частта по предявените искове по чл.92 ЗЗД за неустойки за периодите от предявяване на исковете до окончателното изплащане на дължимите суми.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на противоречие в практиката на съдилищата по въпроса за дължимостта на уговорена неустойка за периода след предявяване на исковата молба.

Ответникът “И” А. , гр. С. оспорва частната жалба.

 

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, но при наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.

 

Производството по т.д. № 1/2008г. е образувано по искове на А. за с. к. за неустойки за забава в плащането на шеста и седма разсрочени вноски от цената по приватизационен договор от 22.12.1998г., считано от датите на падежите до окончателното изплащане на главниците, като са посочени претендираните размери на неустойките до 31.12.2006г.

Софийският градски съд е задължил ищеца да уточни претенциите си за заплащане на неустойки до окончателното плащане на вноските от цената. С молба от 20.05.2008г. АСПК е посочила размер на неустойките върху шеста и седма вноски, изчислени до 20.05.08г., както и че претендира заплащането на неустойка по чл.15.3 от договора в размер на 0.06 % дневно върху сумата от 206825.58 лв. от 21.05.2008г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

За да потвърди определението за прекратяване на производството по делото в частта по претенциите за заплащане на неустойки за периода след предявяване на исковете въззивният Софийски апелативен съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба по чл.98, ал.1 б.”в” ГПК /отм./ - не е посочена цената на исковете.

 

Според частния жалбоподател процесуалният въпрос от значение за делото е: Допустимо ли е предявяване на иск за присъждане на неустойка за забава в изпълнението на парично задължение за период от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата при условие, че страните са се уговорили неустойката да се дължи за всеки просрочен ден? Представените са пет решения на окръжни съдилища, в четири от които искът за неустойка е допустим и за времето след предявяване на исковата молба, а в петото – че такъв иск е недопустим поради неуточненост на претенцията по период и размер.

По същество частният жалбоподател въвежда довод, че неустойката за забава се дължи за периода на забавата без ограничение във времето, като начисляването се преустановява с отпадане на основанието, т.е. с плащането на сумата на главницата. Позовава се и на чл.57 ГПК /отм./, според която норма цената на иска би могла да бъде определена от съда, както и на разпоредбата на чл.97, ал.2 ГПК /отм./, предвиждаща възможност ответникът да бъде осъден да изпълни повтарящи се задължения, каквато практика съществувала при присъждане на законната лихва по чл.86 ЗЗД.

 

Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Представените с частната жалба решения на окръжни съдилища не са влезли в сила, но от същите се установява, че константната практика да се присъжда законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане е приложена и спрямо претенции за неустойка. По поставения въпрос не е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС и с оглед на това да не се създава противоречие при прилагането на нормата на чл.97, ал.2 ГПК /отм./ и съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК частната жалба следва да се разгледа по същество.

 

По аргумент за противното от разпоредбата на чл.97, ал.2 ГПК /отм./ предявяването на осъдителен иск за изпълнение на определено задължение следва да е обвързано с твърдение за изискуемостта му. Правилото въвежда отклонение от този принцип само по отношение на повтарящите се задължения.

Неустойката представлява обезщетение за неизпълнението и претенцията на кредитора по чл.92 ЗЗД е обусловена от настъпилата изискуемост на задължението на длъжника.говорката, неустойката да се определя като процент от главницата и да се начислява за всеки ден на забавата, не променя обезщетителния й характер и не я превръща в лихва. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва, като при този иск законната лихва е единствено базата, въз основа на която се определя обезщетението за забава. Претенциите за договорна неустойка за забава по чл.92 ЗЗД и за обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат определени по размер в исковата молба и предявените искове са допустими единствено за задължения за обезщетения с настъпил падеж. Поради обстоятелството, че забавата е налице към момента на предявяване на исковете, то крайният срок, за които същите са изчислени е датата на постъпване на исковата молба в съда. За забавата след този период кредиторът има право на обезщетение, но правото му на иск все още не съществува поради липсата на изискуемост на задължението на длъжника.

Заплащането на неустойка за забава, независимо от начина на определянето й – като глобална сума или като процент, не представлява повтарящо се задължение по смисъла на чл.97, ал.2 ГПК /отм./. Задълженията с повтарящо се изпълнение са тези, при които длъжникът в течение на определено време трябва да извърши няколко на брой еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време, уговорени между страните. Такава са задълженията за заплащане на наем или на лихви, при които е налице еднородност на дължимото, без да се внася промяна в правоотношението, т.е. изискуемостта им не е обусловена от евентуално неизпълнение. За разлика от този вид задължения вземането за неустойката за забава възниква при неизпълнение, като при сключването на договора длъжникът не е приел да изпълнява множество еднакви задължения. Задължението му възниква с факта на забавата за изпълнение на главното задължение и се погасява с плащането на неустойката.

По тези съображения съставът на ВКС приема, искът за заплащане на договорна неустойка при неизпълнение на парично задължение, когато неустойката се начислява в процент за периода на забавата, е допустим за времето от настъпване на падежа до датата на предявяването му в съда. Недопустима е претенция за осъждане на ответника да заплаща уговорена неустойка от датата на исковата молбата до окончателното изплащане на главницата, тъй като неустойката няма характер на лихва е не е повтарящо се задължение съгласно чл.97, ал.2 ГПК /отм./.

Обжалваното определение на Софийския апелативен съд съответства като краен резултат на изложеното от ВКС становище, поради което следва да се остави в сила.

Разноски за настоящото производство не са претендирани и не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 972/27.11.2008г., постановено по ч.гр.д. № 2211/08г. от Софийския апелативен съд.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.