1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60461 [населено място].16.08.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 2062 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. „Акт софт“ АД и „Риана“ ЕООД обжалват решение № 1444 от 2.7.2020 г. по в.т.д. 5322/19 г. САС, ТО, 13 състав, с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд и е върнато делото за ново разглеждане. В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на съдебното решение, конкретно, направения от въззивния съд извод, че надлежна страна в процеса, срещу която е предявен иска, е не Администрацията на Министерски съвет, а Министерски съвет - колективен орган на изпълнителната власт. Касационният жалбоподател и ищец в производството, сочи, че при посочване в исковата молба на ответник Министерски съвет, бил посочен БУЛСТАТ, на който съответства регистрация на Администрацията на Министерски съвет, като самостоятелно юридическо лице. В становище на ищеца вх. № 2831 от 27.2.2018 г., подадено до Софийски градски съд в първоинстанционното производство, било индивидуализирано, че искът е предявен срещу юридическото лице по чл. 40, ал. 3 от ЗАдм. Обективно не можело да се даде Булстат на държавен орган. В регистър Булстат нямало вписан субект Администрация на Министерски съвет, според чл. 5 от Закона за регистър Булстат, посочването на кода било абсолютно достатъчно, за да се индивидуализира субектът. Излага съображения за отмяна на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения съгласно чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК. Излага също основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК – нарушение на материалния закон и чл. 281, т. 3, пр.3 от ГПК – необоснованост на съдебното решение. Моли да се обезсили решението, а ако не да се отмени. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси: На първо място излага основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, недопустимост на решението на въззивния съд. Счита, че решението е недопустимо, защото не било възприето точно лицето, срещу което искът е предявен. Сочи, че това лице е не Министерски съвет, а Администрация на Министерски съвет. Излага обстоятелства, че след като е посочил номер Булстат, съответстващ на Администрацията на Министерски съвет, означава, че това е лицето, срещу което е предявен искът. В становище вх. № 28312 от 27.2.2018 г. бил посочил, че исковете са предявени с юридическо лице по чл. 40, ал. 3 от ЗАДм. Излага подробни съображения, че искът е предявен срещу Администрация на Министерски съвет и счита, че решението на САС е недопустимо. На второ място сочи основание – очевидна неправилност на въззивното решение съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК. Мотивира същото с това, че идентификацията е направена с номера на регистър БУЛСТАТ. Колективният орган на изпълнителната власт не бил юридическо лице и било обективно невъзможно да е вписан в регистър Булстат, а е вписано юридическото лице по чл. 40, ал. 3 от ЗАдм. Приетото от въззивния съд, било очевидно неправилно. Освен това формулира следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото, които имат значение за решението по делото. Обосновава наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. 2. Обвързан ли е съдът по конкретното дело от волеизявлението на ищеца, чрез което ищецът (със съответното процесуално действия или действия) изрично е посочил пасивно легитимирания ответник по исковете? Този въпрос бил релевантен само, ако ВКС приеме, че исковете са предявени срещу колективния орган, въпреки изричните твърдения на касатора-ищец, че това не е така и исковете са предявени срещу юридическото лице по чл. 40, ал. 3 от ЗАДм. Счита, че разрешението е в противоречие с постоянната практика на ВКС. Позовава се на противоречие с практиката на ВКС , изразена с определение № 408 от 15.12.2014 г. по ч.гр.д. 4633/14 г. 2 ГО на ВКС, решение № 5 от 6.6.2011 г. по гр.д. 47/10 г. 3 ГО и решение № 221 от 10.6.2015 г. по т.д. 3030 от 2014 г. на 1 ТО, като обосновава допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.. 3. Длъжен ли е въззивният съд, ако констатира, че исковата молба е неясна в това число и от гледна точка на твърдението за пасивна легитимация по исковете да приеме, че исковата молба е нередовна като на основание чл. 129 , ал. 4 от ГПК, укаже на ищеца, че следва да уточни същата. Счита, че въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, изразена в решение № 65/10.05.2013 г. по т.д. 491/12 г. ВКС, 1 ТО, решение № 221 от 10.6.2015 г. по т.д. 3030/14 г 1 ТО на ВКС. 4. Налице ли е единство между колективния публичен орган – Министерски съвет и юридическото лице по чл. 40, ал. 3 от ЗАдм. – Министерски съвет, на плоскостта на юридическата правосубектност и процесуална правоспособност, респ. представлява ли юридическото лице по чл. 40, ал. 3 от ЗАДВ структурно звено на самия колективен орган? Счита, че разрешението е в противоречие с решение № 550 от 12.2.2010 г. по гр.д. 3387/08 г. 2 ГО на ВКС. 5. Посочването на код по БУЛСТАТ достатъчно ли е за индивидуализацията на страна по делото, дори и при допуснати неточности по отношение на останалите индивидуализиращи страната обстоятелства, респ. допустимо ли е съдът да не зачете вписаните в регистър БУЛСТАТ обстоятелства? По отношение на този въпрос обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Позовава се на практика на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по касационната жалба Администрация на Министерски съвет оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. Излага съображения, че искът е предявен срещу Министерски съвет. Апелативен съд - София не бил постановил недопустимо съдебно решение. С изложените от страна на жалбоподателите доводи, се целяло да се установи идентичност на два различни субекта, каквато не съществува. Позовава се на Устройствения правилник на МС, конкретно чл. 67, т. 5, възлагащ на Дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“, дейностите по осигуряване на процесуално представителство. Излага подробни съображения, че искът е предявен срещу Министерски съвет и никъде в първоинстанционното производство не бил посочен като ответник Администрация на Министерски съвет. Не били един и същи субект Министерски съвет и Администрация на Министерски съвет. Излага подробни съображения по всеки от поставените въпроси защо не са налице основания за допускане касационно обжалване. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от решението е връчен на страната на 30.07.2020 г. Касационната жалба е подадена на 27.08.2020 г. Следователно е в предвидения в чл. 283 от ГПК срок. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 6097 от 15.08.2019 г. по гр.д. 15 159 от 2017 г., СГС, 1 – 13 състав, с което на основание чл. 452 , ал. 3 от ГПК е осъдена Администрацията на Министерски съвет, Р България, БУЛСТАТ[ЕИК] да заплати на „АКТ Софт“ АД сумата от 2 799 534,57 лв – част от вземане на „Акт Софт“ АД към „ЦАПК Прогрес“ ООД, с което ответникът Администрацията на Министерски съвет неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагане на запор по изп.д. 20138410411744/13 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва от 23.11.2017 г. до датата на окончателно изплащане, сумата от 1 016 957,61 лв мораторна лихва съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г., както и 152 649 лв разноски по делото и също така е осъдена Администрацията на Министерски съвет да заплати на „Риана“ ЕООД сумата от 8 799 465,15 лв на основание чл. 452, ал. 3 ГПК вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата от 2 429 772,15 лв мораторна лихва съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г., както и 449 170,18 лв. Решението е постановено при участие на трети лица помагачи. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд, осъждайки Администрация на Министерски съвет се е произнесъл по непредявени искове – срещу ответник, който не е посочен от ищците и не е конституиран в производството по делото. Поради нарушение на диспозитивното начало е счел, че първоинстанционното решение като произнесено по непредявен иск, е недопустимо. Приел е, че Министерски съвет не участва в производството пред въззивния съд и не следва да се обсъжда правосубектността му, без негово участие. Според въззивния съд, първоинстанционният съд бил се произнесъл по искове, с които не е сезиран. Това е обусловило извод, че решението е недопустимо и следва да се обезсили. Изложил е съображения, че Администрацията на Министерски съвет е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, която осигурява текущата дейност на Министерски съвет, съгласно чл. 40, ал.1 и ал. 3 от ЗА. Обстоятелството, че и Министерски съвет, и Администрацията на Министерски съвет се ръководели от министър-председател, съгласно чл. 108, ал.1 от Конституцията и чл. 40, ал. 4 от ЗА, не обосновавали извод за единство между тях на плоскостта на правосубектността. На основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, е обезсилено първоинстанционното решение. Допускането на касационно обжалване се извършва само при предвидените от законодателя в чл. 280 от ГПК предпоставки. Служебно касационната инстанция може да допуска обжалване, тогава когато е налице вероятност съдебното решение да е нищожно, основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 от ГПК. В случая това основание не се установява. Не са налице пороци на съдебния акт, които да обуславят този извод. Служебно касационната инстанция може да допусне обжалване и когато въззивното решение е недопустимо, основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Следва да се отбележи, че първоначално искът е предявен срещу Министерски съвет на Р България, като е посочен БУЛСТАТ[ЕИК]. Посочено е, че ищецът „Акт Софт“ АД е носител на вземане към „ЦАПК Прогрес“ ООД, които са присъдени с решение на СГС № 904 от 12.06.2014 г. по т.д. 1211/13 г. СГС, ТО, 4 състав , потвърдено с решение № 1222 от 14.06.2016 г. по т.д. 4713/14 г. САС, ТО, 3 състав. Решението на въззивния съд не било допуснато до касационно обжалване с определение № 179 от 23.3.2017 г. по т.д. 2563/16 г., ВКС, 1 ТО. С определение на първоинстнациониня съд по т.д. 1211/13 г., потвъредно с определение на Апелативен съд София в полза на „Акт софт“ АД било допуснато обезпечение за посочените вземания, като бил наложен запор върху всички вземания на „ЦАПК прогрес“ ООД към Консорциум (Обединение) „Прокон“, дружество по ЗЗД, включително и тези, произтичащи от договор № МС 115 от 11.10.12 г., сключен между Консорциум „Прокон“ и Министерски съвет на Р България за предоставяне на софтуерна осигуровка за програмни продукти на Майкрософт с придобит лиценз за безсрочно право на ползване за нуждите на държавната администрация на Р България, както и налагане на запор върху вземанията на „ЦАПК Прогрес“ ООД по същия договор. В изпълнително дело 2013 [ЕГН] /13 г. било наложено обезпечението като било връчено запорно съобщение за наложен запор върху вземанията на ЦАПК Прогрес ООД и към Консорциум „Прокон“ дружество по ЗЗД. Министерски съвет уведомил частния съдебен изпълнител, че ще преведе дължимите от него суми на Обединение „Прокон“ в размер на 23 197 999,44 лв. Към датата на налагане на запора в обединение „Прокон“ участници били „Контракс“ АД и „Цапк прогрес“ ООД. Според ищеца „Акт Софт“ има право на вземане към Министерски съвет за 50 % от неправомерно преведената на Министерски съвет сума към Обединение Прокон, на основание солидарната отговорност на Министерски съвет със „ЦАПК Прогрес“ ООД в размер на задължението на главницата от 11 598 999,72 лв. Счита, че се дължи и обезщетение за забава от момента на нарушението. Излага допълнително съображения за намаляване дела на „ЦАПК Прогрес“ ООД в Консорциум „Прокон“. Освен това, двамата ищци излагат съображения за наличие на договор за цесия от 5.6.2017 г., сключен между тях, по силата на който „Акт софт“ АД прехвърля на „Риана“ ЕООД, част от вземането си към „ЦАПК Прогрес“ ООД в размер на 70,495 %. , за което вземане има издаден изпълнителен лист по в.т.д. 4713/14 г., Апелативен съд – София, 3 състав. От 724 656 евро, остатък от възнаграждение по споразумение от 20.12.2007 г. между „Акт Софт“ АД и „ЦАПК Прогрес“ ООД за втората вноска 2009 г. , която цедирана част е равна на 510 846, 25 евро. Част от вземане в размер на 66,67% от вземането на „АКТ софт“ АД към „ЦАПК прогрес „ООД по изпълнителен лист от 27.6.2016 г. от 72 465,60 евро на основание чл. 92 от ЗЗД неустойка за забава по чл. 16 от Споразумение от 20.12.2007 г. между „Акт Софт“ АД и ЦАПК прогрес“ ООД , както и други части от вземанията, подробно описани. С оглед описаните прехвърляния считат, че дължимите от Министерски съвет суми за главници и разноски се дължат в съотношение 75 864 % за „Риан“" ЕООД и 24,135 % за „Акт софт“ АД относно вземанията, а за законната лихва за забава от 70,495% за „Риана“ ЕООД и 29,505 за „Акт Софт“ ООД. Длъжникът Министерски съвет бил уведомен за цесията. Формулирани са петитуми за осъждане на Министерски съвет на Р България с посочен БУЛСТАТ да заплати на „Акт софт“ АД сумата от 2 799 534,57 лв равни на 24,135 % от сумата 11 598 999,72 лв, платената от Министерски съвет обща сума от 23 197 999,44 лв на Обединение „Прокон“ по договор № 115/11.10.2012 г. на обединение „Прокон“ по договор МС 115/11.10.2012 г. и 29,505 % мораторна лихва за забава в размер на 3 446,76 лв върху главница от 11 598 999,72 лв за период от 20.12.2014 г. до предявяване на исковата молба 22.11.2017 г. , които 29,505 % от общия размер на мораторната лихва 1 016 957,61 лв Както и „Риана“ ЕООД сумата от 8 799 465,15 лв равни на 75,864 % от сумата 11 598 999,72 лв , представляващ половината от платената сума от 23 197 999,44 лв на Обединение „Прокон“ по договор № 115 от 11.10.2012 г. и 70,495 % от мораторна лихва за забава в размер на 3 446 729,76 лв върху главницата от 11 598 999,72 лв за период от 20.12.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба от 22.11.2017 г., които 70,495 % от общия размер на мораторната лихва от 2 429 772,15 лв и законна лихва върху сумите до плащане на пълния размер на задълженията от ответника, която законна лихва се разпределя в съотношение 70, 495 % за “Риана“ ЕООД и 29,505 % за „Акт софт“ АД. В молба-уточнение вх. № 28312 от 27.2.2018 г. до първоинстанционния съд е посочено, че исковете са предявени срещу юридическото лице по чл. 40, ал. 3 ЗА, вписано в регистър Булстат – Министерски съвет. Първоинстанционният съд е приел, че исковете са предявени срещу Администрацията на Министерски съвет на Р България и така е постановил своето решение като е осъдил Администрация на Министерски съвет да заплати обезщетение на основание чл. 452, ал. 3 от ГПК. При тези данни, решението е обжалвано от Администрация на Министерски съвет. Въззивният съд е приел, че Министерски съвет е посочен като ответник и първоинстанционният съд бил разгледал искове, с които не е бил сезиран. Приел е, че искове срещу Администрация на Министерски съвет не са предявявани, и първоинстанционният съд в нарушение на диспозитивното начало, бил се произнесъл срещу този ответник. Това е обусловило извод за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение и е обезсилил същото. Настоящият съдебен състав като взе предвид данните по делото, намира, че с петитума на исковата молба, ищецът е поискал осъждане на Министерски съвет. Едновременно с това е посочил БУЛСТАТ, който принадлежи на юридическото лице, Администрация на Министерски съвет. Пред първоинстанционния съд е уточнил, че иска осъждане на юридическото лице по чл. 40, ал. 3 от ЗАДм, с БУЛСТАТ – Министерски съвет. В обстоятелствената част са изложени обстоятелства за това, че Министерски съвет е бил трето задължено лице, на което е връчено съобщение за налагане на запор върху вземане, което едно лице има към него. С оглед така заявения първоначално петитум, както и след направеното уточнение на исковата молба, както и посочените обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, относно предявените искове, следва да се прецени дали исковата молба съдържа петитум, който съответства на обстоятелствената част, т.е. дали при произнасянето си въззивният съд се е произнесъл по искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК. В случая са изложени съображения за наличие на отговорност от връчване на запорно съобщение на Министерски съвет. Едновременно е отправено искане за осъждане на Министерски съвет, но притежаващ БУЛСТАТ и представляващо лице по чл. 40, ал. 3 от ЗАдм. Така формулираното разрешение на въззивния съд , при посочените данни в процеса, налага извод, че посоченият от касатора трети въпрос, а именно за задълженията на въззивния съд, ако констатира, че е налице нередовност на исковата молба, е въпрос, който е разрешен в процеса и обусловил изхода на въззивното съдебно решение. Ще следва да се прецени дали действията на въззивния съд в конкретния случай, са в изпълнение на задълженията му като съд по съществото на спора, така както са разяснени в т. 5 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид обосноваване на основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК, ще следва да се допусне такова по следния правен въпрос: За задълженията на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че на касатора следва да се даде възможност да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 2 % от обжалваемия интерес – 300 914,59 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1444 от 02.07.2020 г. по в.т.д. 5322/19 г., Апелативен съд София. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационните жалбоподатели „Акт Софт“ АД и „Риана“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 300 914,59 лв. При невнасяне на държавната такса в срок, касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото, прекратено. След внасяне на държавната такса, делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение, за насрочване на открито съдебно заседание. В случай на неизпълнение на указанията в срок, делото да се докладва на съдията-докладчик. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: