Ключови фрази
Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден * ограничаване на процесуално право * право на лично участие по наказателно дело * Европейски съд по правата на човека * Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи * неявяване пред съд по уважителни или неуважителни причини

Р Е Ш Е Н И Е
№ 556
София, 16 декември 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 03 декември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев
ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска
Блага Иванова


при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 583/2010 година.

На основание чл.420,ал.2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1,т.2 НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане на осъдената П. Г. Н. за отмяна по реда на възобновяването на влязло в сила въззивно решение № 740 от 21.06.2010год., по в.н.о.х.д. № 1633/10 год. на Софийски градски съд, с което е изменена присъда от 18.11.2009год., по н.о.х.д. № 15342/07год. на Софийски районен съд.`
В искането, поддържано в съдебно заседание от защитника, се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на процесуалния закон. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 18.11.2009год., постановена по н.о.х.д. № 15342/07год. на Софийски районен съд, е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата П. Г. Н. за извършено престъпление по чл.343б НК и – осъдена на „пробация”, с налагане на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2НК за срок от шест месеца и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца.
С въззивното решение е изменена първоинстанционната присъда, като е зачетен периодът, през който е лишена от правоуправление по административен ред.

Искането на осъдената за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо.
Съдебният акт е влязъл в законна сила на 21.06.2010 год., а искането постъпило във ВКС на РБ - на 27.09.2010год., т.е. в законоустановения в чл.421,ал.3НПК срок.

Разгледано по същество, е основателно.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяването на атакуваното въззивно решение са допуснати заявените в искането процесуални нарушения, с които са ограничени процесуалните права на осъдената. С молба от 20.05.2010год.защитникът на Н. е посочила основателна причина за оттеглянето си от участие в наказателното производство по смисъла на чл.35 от Закона за адвокатурата, за което своевременно са уведомени съда и упълномощителя. На 31.05.2010год. по делото е представен болничен лист и епикриза, издадена от С. болница по акушерство и гинекология за активно лечение-гр.Варна, от които е видно, че Н. е бременна в VІІІ-ми л.м. и е с диагноза”лъжливо раждане”. Действително депозираният болничен лист не отговаря на изискванията по чл.18,ал.2 от Наредба за медицинските експертизи /приета с ПМС №87/05.05.2010год.,обн.Д.В.,бр.36 от 14.05.2010год. /, но от всички данни по делото, съществуват категорични данни, че за осъдената е съществувала реална, обективна невъзможност да пътува до гр.София, както и да организира защитата си в лицето на професионална помощ по делото. Независимо от липсата на изрична молба за лично участие, представената медицинска документация от нейна страна сочи на манифестирано именно такова намерение. В Решение от 28.02.2008год. на ЕСПЧ по делото Д. срещу България е посочено, че ако обвиненото лице желае да се откаже по изричен или мълчалив начин от правото си на справедлив процес, то на него му се дължат от страна на Държавата поне минимални по обем гаранции за провеждане именно на такъв процес. Целта на чл.6,параграф 1 от ЕКПЧОС е на лице, „обвинено в извършване на престъпно деяние” да се осигури възможност се защитава „сам”, при липсата на каквито и да било доказателства за отказа му от това право и намерение да избегне правосъдие спрямо него / виж решение от 12.02.1995год на ЕСПЧ Колоца срещу Италия, решение от 25.03.1998год.Белзиюк срещу П. и пр./ В съдебното заседание, проведено на 02.06.2010год., Софийски градски съд незаконосъобразно е дал ход на делото и решил по същество, без личното участие на подсъдимата и упълномощен от нея защитник, с което са нарушени процесуалните й права.Осъдената е била информирана за насроченото съдебно заседание, но същата недвусмислено е демонстрирала желанието си, както за лично участие, така и на нов упълномощен от нея защитник, при наличие на обективната невъзможност да реализира тези права.

По изложените съображения, искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното дело следва да бъде уважено, като основателно, наказателното дело-възобновено, а въззивното решение, отменено и делото-върнато на Софийски градски съд, на стадия на съдебното заседание за отстраняване на посочените по горе съществени процесуални нарушения.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването въззивно решение № 740 от 21.06.2010год. по в.н.о.х.д. № 1633/10год. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: