4 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 497/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 501 София, 1 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Цветинка Пашкунова със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора Николай ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 497/2010 година Производството пред ВКС е образувано по искане от осъдения А. Х. С. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 543/2009 год. на Силистренския районен съд и внохд № 6/2010 год. на Силистренския окръжен съд, отмяна на постановените по тях присъда № 886 от 7.ХІІ.2009 год. и потвърждаващо я решение № 26 от 22.ІV.2010 год., и връщане на делото за ново разглеждане без посочване на стадия, от който това да стане. Посочените в искането касационни основания са по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК: направеното от страната на обвиняемия при досъдебното разследване искане за назначаване на повторна медицинска експертиза не е било уважено, което е довело до неправилно квалифициране на извършеното от С. престъпление, а неправилната квалификация пък му е попречила да направи „искане за разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК”. В съдебно заседание осъденият С. и защитникът му, изготвил искането за възобновяване, не се явяват. Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда А. Х. С. и А. Д. А. са признати за виновни в това, че на 16.ХІ.2008 год. в С., действайки в съучастие като съизвършители и по хулигански подбуди, са причинили на К. В. М. множество наранявания, представляващи в съвкупността си лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК, за което и на основание чл.131, ал.1, т.12 НК С. е наказан с 5 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда е признат за виновен в извършено по същото време и на същото място престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 НК с пострадал Ц. Й. Ч. и В. Й. Б., като А. и Б. са освободени от наказателна отговорност и на основание чл.78а НК са им наложени административни наказания от по 1 000 лева глоба. По отношение на С. е постановено да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип и наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 2569/2007 год. на Русенския районен съд. Присъдата има и гражданско-осъдителна част, с която в полза на К. В.М. и Ц. Й.Ч. са присъдени съответно 2 000 и 1 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди. Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно, тъй като не са допуснати претендираните процесуални нарушения, а твърдението за допуснато нарушение и на материалния закон не е подкрепено с доводи, за да бъде обсъждано. Не съставлява процесуално нарушение отказът да бъдат уважени направените „от съответните лица” след проучване на материалите от досъдебното разследване – в случая от С. като обвиняеми от защитника му на 13.V.2009 год. – „искания, бележки и възражения”, след като на тях прокурорът мотивирано е възразил с постановлението си от 15.V.с.г. в съответствие с изискването на чл.229, ал.3 НПК. Процесуалните права на С. не са нарушени и с това, че обвиняването му в престъпление по-тежко от това, за което е бил признат за виновен – обвинението е в престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, а е признат за виновен във вр. с чл.130, ал.1 НК – му е попречило да поиска провеждане на съкратено съдебно следствие и то по реда на чл.372, ал.4 НПК. Искането за провеждане на съкратено съдебно следствие по този ред предполага признаване от дееца „изцяло /на/ фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт”, които далеч не се изчерпват с характера на причиненото от С. на М. телесно увреждане. От обясненията на С., дадени в последното пред първата инстанция съдебно заседание е видно, че той не е признал нито един от фактите, твърдяни в обвинителния акт – а те, освен характера на причиненото на Кр.М. телесно увреждане, са приети за установени и от двете съдебни инстанции. Т.е. пречка да поиска провеждане на съкратено съдебно следствие за С. се е явило не обвинението в по-тежко наказуемо престъпление, а възприетата защитна позиция, целяща признаването му за невиновен. В заключение не само искането на С. за възобновяване на делото е неоснователно, но е допуснато от първоинстанционния съд и облагодетелстващо осъдения нарушение на материалния закон. Когато с последващо осъждане е наложено наказание лишаване от свобода и това наказание налага да се приведе в изпълнение същото наказание, наложено с предходно осъждане, двете наказания винаги следва да се изтърпят при строг първоначален режим и в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип /така р.198-2010 год. на І н.о., Бюл., бр.5/2010/. С оглед на дотук изложеното и на чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на А. Х. С. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателното производство, предмет на нохд № 543/2009 год. на Силистренския районен съд и внохд № 6/2010 год. на Силистренския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: