Р Е Ш Е Н И Е № 74 С. 15.02.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№379 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Г. /Г./ срещу решение №230 от 01.11.10г. по гр.д.№617/10г. на Пернишкия окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е съобразил прекратяването на отчуждителното действие на последния дворищнорегулационен план по отношение на спорния имот, настъпило по силата на §8, ал.1, вр. §6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, поради което постановил неправилно решение. Ответниците в производството И. М. З. и А. В. З. оспорват жалбата. Позовават се на нотариалния акт от 2006г., с който са закупили целия УПИ ХІХ-117661, 11766 в кв.444 по плана на [населено място], в който нямало посочване на неуредени сметки по регулация. Позовават се и на влязлото в сила решение по спор за собственост за същия имот. С определение №981 от 24.10.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за действието на §8, ал.1, вр. §6 от ПР на ЗУТ. За да се произнесе по този въпрос и по касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Пернишкия окръжен съд, след частична отмяна на решение №235 от 10.05.2010г. по гр.д.№2246/09г. на Пернишкия районен съд, е признал за установено по отношение на ответника А. Н. Г., че ищците И. М. З. и А. В. З. са собственици на ½ ид.част от образуван по регулация общ парцел, сега УПИ ХІХ-11765,11766 от кв.444 по плана на [населено място] от 1997г., с площ от 347кв.м., заедно с построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда от 21 кв.м.; осъдил е ответника да предаде на ищците владението върху заетата от него площ от около 170 кв.м. от имота на основание чл.108 от ЗС, както и да премахне за своя сметка построената ограда, минаваща по границата между двата отделни имота № 11765 и №11766, включени в общия УПИ. Решението на районния съд е оставено в сила в частта, с която е бил отхвърлен искът за установяване правото на собственост на ищците върху другата ½ ид. част от УПИ ХІХ-11765,11766. Въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо, с която се ползва решение №221 от 26.02.96г. по гр.д.№1197/96г. на Пернишкия районен съд, постановено по спор за собственост между праводателите на ищците от една страна и ответника от друга за същия недвижим имот, не е процесуална пречка за разглеждане на настоящия спор, тъй като междувременно е настъпил нов юридически факт – нов регулационен план на [населено място], който има различни предвиждания за имота в сравнение с тези по предходния план. Затова новият иск за собственост е процесуално допустим. По същество е прието, че в установителната си част искът по чл.108 от ЗС е основателен до размер на ½ ид.част от образувания по регулация съсобствен УПИ ХІХ-11765,11766, колкото са правата на ищците като собственици на включения в него имот пл.№11765. Тези права дават на ищците основанието да владеят целия УПИ, което се препятства от ответника с ограждането на единия от имотите – поземлен имот 11766, затова искът по чл.108 от ЗС е уважен по отношение на заградения имот. Прието е също, че поставената от ответника ограда по границата между двата съседни имота представлява пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците, затова е уважен и искът по чл.109 от ЗС за премахване на оградата. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно ТР №3/28.03.2011г. по т.гр.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Това разрешение следва да се приложи и при разрешаване на спора по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: Установено е по делото, че с влезлия в сила дворищнорегулационен план на [населено място], утвърден със заповед №1011 от 07.07.1997г., е образуван съсобствен парцел № ХІХ-11765,11766 от кв.444. Двата имота, включени в парцела, са собственост съответно на праводателите на ищците /имот пл.№11765/ и на ответника /имот пл.№11766/. По предходния план от 1981г. двата съседни имота са били означени като имот пл.№172 и имот пл.№173. За тях е бил отреден парцел VІІ-173. По силата на отреждането, парцелът е бил собственост само на праводателите на ищците, като собственици на имот пл.№173. В нотариалния акт, с който те се легитимират - нот.акт №170, т.ХІ, н.д.№3856/94г., е посочено, че парцелът е с неуредени сметки за 208 кв.м. - т.е. не е бил заплатен придаденият по регулация имот пл.№172. При действието на този план се е развил и приключил предходният спор за собственост, с който са отречени правата на А. Н. Г. върху ½ ид.част от парцел VІІ-173. По това дело съдът е обосновал решението си с отчуждителното действие на дворищнорегулационния план спрямо имот пл.№172. С новия дворищнорегулационен план от 1997г. е променено отреждането за двата съседни имота и те са станали съставна част на образуван по регулация съсобствен парцел. Планът има отчуждително действие – с влизането му в сила собствениците на отделните имоти стават съсобственици на по ½ ид.част от парцела, като съществува задължение за парично изравняване на дяловете, при което собственикът на по-малкия имот заплаща на собственика на по-големия разликата в дяловете. Този дворищнорегулационен план е заварен от ЗУТ. С §6, ал.2 от ПР на ЗУТ е даден срок за прилагането на плана. В този срок е следвало да се извърши парично изравняване на частите в общия парцел. Данни за такова уреждане на сметки няма. Само от обстоятелството, че в нотариалния акт на ищците не е отразено наличието на неуредени сметки по регулация не следва извод, че тези сметки са уредени. В тежест на ищците е било да установят по един несъмнен начин, че планът от 1997г. е бил приложен най-късно до изтичане на срока по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ – т.е. че са били заплатени суми за изравняване на частите в образувания по регулация общ парцел. След като такива безспорни доказателства липсват, следва да се приеме, че по силата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е прекратено по отношение на бившия съсобствен парцел. Съгласно приетото в ТР №3/28.03.2011г. по т.гр.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС, прекратяването настъпва автоматично – с изтичане на срока по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ. По този начин се възстановява отделната собственост върху двата имота, включени в общия парцел. Този резултат от изтичането на сроковете по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ е отчетен и при изработването на действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-91 от 13.10.2008г., в която имотът на ответника е заснет с отделен кадастрален номер и има самостоятелен идентификатор – 55871.501.668. С отделен кадастрален номер е заснет и имотът на праводателя на ищците. В случая следва да се отбележи и това, че макар ищците да са закупили през 2006г. целия УПИ ХІХ-11765,11766 от кв.444., включващ и имота на ответника, те не са могли да придобият повече права, отколкото са притежавали праводателите им. Сделката е изповядана при действието на дворищнорегулационния план от 1997г., който първоначално е предвиждал създаване на съсобственост върху парцела / т.е. праводателите на ищците са били собственици само на ½ ид.част от парцел ХІХ-11765,11766/, а с отпадането на отчуждителното действие на плана собствеността им се е концентрирала върху притежавания от тях имот пл.№11765, идентичен с имот пл.№173 по стария план от 1981г. Въззивният съд правилно е приел, че спорът по настоящото дело е процесуално допустим, при наличието на нов юридически факт /планът от 1997г./, който не е обхванат от силата на пресъдено нещо на предходното съдебно решение. Неправилно обаче не е зачетено действието на §8, ал.1, вр.§6, ал.2 от ПР на ЗУТ и това е довело до погрешния извод, че старият парцел ХІХ-11765,11766 от кв.444 по плана от 1997г. се е трансформирал в урегулиран поземлен имот, съсобствен между страните. Оттук погрешно е прието, че като съсобственици на този урегулиран поземлен имот, ищците имат право да искат от ответника да предаде владението на реална част от него, съставляваща бившия имот пл.№11766, а сега имот кад.№668 по кадастралната карта, както и да премахне оградата, съществуваща между двата съседни имота. В действителност те нямат никакви права върху имот пл.№11766, а сега имот кад.№668 по кадастралната карта; нямат право да искат предаване на владението му, нито пък събаряне на съществуващата ограда. Това налага отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция – 59лв. държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 08.06.10г., както и разноските за ВКС – 89лв. държавна такса и 600лв. адвокатско възнаграждение по договори за правна защита от 16.11.10г. и от 10.01.12г., или общо 1048лв. Разноските, направени пред районния съд, са присъдени и в тази част първоинстанционното решение не е било отменено от въззивния съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №230 от 01.11.10г. по гр.д.№617/10г. на Пернишкия окръжен съд в обжалваната част, с която е признато за установено по отношение на ответника А. Н. Г. /Г./, че ищците И. М. З. и А. В. З. са собственици на ½ ид.част от УПИ ХІХ-11765,11766 в кв.444 по плана на [населено място],[жк]; в частта, с която А. Н. Г. /Г./ е осъден да предаде на ищците И. М. З. и А. В. З. владението на заетата от него част от 170 кв.м. от УПИ ХІХ-11765,11766 в кв.444, както и в частта, с която А. Н. Г. /Г./ е осъден да премахне за своя сметка построената ограда от север на юг през УПИ ХІХ-11765,11766 в кв.444 и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. З. и А. В. З., двамата от [населено място], [улица] срещу А. Н. Г. /Г./ от [населено място],[жк], [улица], иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на заетата от ответника част от 170 кв.м. от бившия парцел ХІХ-11765,11766 в кв.444 по плана на [населено място] от 1997г.,[жк], която реална част съставлява имот пл.№11766 от бившия парцел ХІХ-11765,11766, при граници: североизток – [улица], изток – [улица], УПИ ХХ-11767 на Б. Н. и от запад – имот пл.№11765, който също е част от бившия общ парцел ХІХ-11765,11766. ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. З. и А. В. З., двамата от [населено място], [улица] срещу А. Н. Г. /Г./ от [населено място],[жк], [улица] иск по чл.109 от ЗС - премахне на построената от ответника ограда, разположена от север на юг през бившия парцел ХІХ-11765,11766 в кв.444 по плана на [населено място],[жк]от 1997г. и разделяща двата имота, включени в парцела. ОСЪЖДА И. М. З. и А. В. З., двамата от [населено място], [улица] да заплатят на А. Н. Г. /Г./ от [населено място],[жк], [улица] сумата от 1048лв., представляваща разноски за въззивното и касационно производство по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: