4 Р Е Ш Е Н И Е № 193 София, 28 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 392/2014 година Производството по делото е образувано по искане от осъдения Г. Х. Ф. за възобновяване на НОХД № 168/2013 г. по описа на Районен съд – Малко Търново. В искането за възобновяване се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не държи сметка за обществената опасност на деянието и на дееца. В заключение се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново споразумение, респективно за разглеждане по общия ред. Процесуалният представител на осъдения Ф. поддържа искането за възобновяване по съображенията, изложени в него. В съдебното заседание осъденият Ф. сочи, че по другото (второто) дело разбрал, че ще лежи в затвора. Моли делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд – Малко Търново с протоколно определение № 32 от 20.11.2013 г. по НОХД № 168/2013 г. на основание чл. 382, ал.7 от НПК одобрил споразумение, постигнато между прокурора и защитника на обвиняемия Ф., подписано от последния, според което Ф. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 280, ал.2, т. 1 и т. 3 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание от единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 55, ал.3 от НК не са наложени наказанията „глоба” и „конфискация”. Определението е влязло в сила на 20.11.2013 г. Искането на осъдения Ф. за възобновяване на производството е неоснователно. Претенцията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК се аргументира с доводи, че макар и приложен чл. 55 от НК, размерът на наказанието е само с един месец под законоустановения. Не били съобразени и обстоятелствата, че преведените лица са близки на осъдения Ф.. Производството по делото е протекло при спазване на изискванията, визирани в чл. 381 и сл. от НПК. Между прокурора и защитата на осъдения е било постигнато споразумение за решаване на делото, в което са отразени съвпадащите им волеизявления по всички въпроси от кръга на чл. 381, ал.5 от НПК, включително и по отношение размера на наказанието и начина на неговото изтърпяване. От данните по делото се установява, че осъденият Ф. изрично е заявил, че е подписал доброволно споразумението, съгласен е със съдържанието му, както и с наказанието, което следва да търпи и е декларирал, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред. Ако е считал, че наказанието е завишено по размер, той е разполагал с процесуалната възможност да не дава съгласие за сключване на предложеното му споразумение, да не го подпише, съответно лично да възрази пред съда в тази насока. Безспорно в конкретния случай наказанието, определено на осъдения, е само с един месец под законоустановения минимум. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че наказанието е явно несправедливо. Фактът, че преведените лица са негови ближни, не е пренебрегнат. Именно последният очевидно е предопределил приложението на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като се има предвид високата степен на обществена опасност на престъпната деятелност, осъществена от подсъдимия при две квалифициращи обстоятелства. Затова, смекчаване на наказанието, без наличие на обстоятелства, обуславящи това, би означавало да се прояви необосновано снизхождение и така да се компрометира постигането на целите по чл. 36 от НК. Изявленията на осъденото лице, че поради друго наказателно производство ще следва да търпи наказанието лишаване от свобода в затвора (по настоящето дело присъстват данни за евентуалното приложение на чл. 68 от НК – виж, л. 23) също не обуславя необходимост от отмяна на съдебния акт и връщане на делото за „ново споразумение”, съответно за намаляване размера на наложеното наказание. Отмяна на съдебния акт, с който е одобрено споразумението, би могло да се постигне, ако се установи, че при определяне на наказанието са нарушени правилата на чл. 54-58 от НК, не са съобразени целите на чл. 36 от НК, а съдът в нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК го е одобрил. По конкретното дело не се откриват такива нарушения, поради което и искането за възобновяване следва да се остави без уважение. С оглед на изложеното и като не намери да са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Х. Ф. за възобновяване на производството по НОХД № 168/2013 г. по описа на Районен съд – Малко Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.