Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   N    505   София,  29.06.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни………………………………….. две хиляди и десета година в състав:                                                               Председател: ТАНЯ МИТОВА                                                                                      Членове:   АНИ САРАЛИЕВА                                                                                    ЕМИЛ ТОМОВ           секретаря.............Р. ИВАНОВА…………….……................................................ в присъствието на прокурора ................………………………....................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………. гр.дело N 84/2010 година. Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Р. И. Н. от гр. К., област Разград, с искане да се отмени влязлото в сила решение № 189 от 15.01.2009 година по гр.д. № 386/2008 година на Разградския окръжен съд, на което не е допуснато касационно разглеждане с определение № 1* от 17.07.2009г. по кас.гр.д. № 983/09г. на ВКС, състав на III г.о. С него касаторът е осъден да заплати на ДА “Д” – София обезщетение в размер на 5 212 лева, за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на насочване на принудително изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника по изпълнението “П” ООД, гр. К.. Молителят твърди, че в хода на н.о.х.д. № 80/2009г. на районен съд Кубрат са представени писмени и гласни доказателства, които имат значение по съществото на влязлото в сила решение, предмет на разглеждане в това производство. Моли да се изискат тези доказателства – копия от обвинителния акт, фактури, съдебни протоколи за разпит на свидетелите П. Т. и Н. В. Ответникът по молбата Д. агенция “Държавен р. и военновременни запаси” – София, не е заявил становище. Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл.305, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Основателността на искането за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключването на делото поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са “нови” фактите трябва да не са били включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключването на делото. На второ място необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, биха довели до други изводи относно предмета на спорно материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В случая молбата за отмяна е неоснователна, защото молителят се позовава на материали, които се съдържат във висящо наказателно дело. Съгласно т.3 от П №2/77г. ПлВС само влязла в сила присъда или решение по чл.97, ал.4 ГПК /отм./, или друг акт, с който надлежно се установява недоказаното при разглеждане на гражданския спор важно обстоятелство, представлява ново писмено доказателство по смисъла на закона. Едва след признаването му за съществуващ по надлежния ред той е станал установен и може да бъде повод за отмяна на влязло в сила решение. Молбата не следва да се уважава и на друго основание. Видно от т.4 на същото постановление новият писмен документ трябва сам по себе си да е доказателство, а не да създава вероятност за установяване на спорното обстоятелство, напр. чрез разпит на свидетели или вещи лица. Отмяната не се допуска въз основа на свидетелски показания, още по-малко при очаквания за бъдещи свидетелски показания. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.   Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, подадена от Р. И. Н. от гр. К., област Разград, с искане да се отмени влязлото в сила решение № 189 от 15.01.2009 година по гр.д. № 386/2008 година на Разградския окръжен съд, на което не е допуснато касационно разглеждане с определение № 1* от 17.07.2009г. по кас.гр.д. № 983/09г. на ВКС, състав на III г.о.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.