Ключови фрази
ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ * причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * пияно състояние * съкратено съдебно следствие * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

 

: 272

гр. София, 22 юни 2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и девета година, в състав

                                                                                                                                                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЕЛЕНА АВДЕВА

 

 

При участието на секретаря Надя Цекова

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев

дело № 236/2009 година.

 

 

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационни жалби на поде. Б. П. П. и гражданския ищец Л. С. Т..

С обжалваното решение № 41/19.02.2009 г. Софийски апелативен съд е изменил присъда № 41/24.10.2008 г. на Софийски окръжен съд, с която подсъдимия П е признат за виновен в това, че:

- на 15.09.2007 г. в района на с. Б. проход, Софийска област, при управление на МПС, лек автомобил марка „Фолксваген -Пасат" с per. № С* нарушавайки правилата за движение по пътищата, чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Р. С. Т. , като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 3.1 на хиляда, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б" във вр. с ал. 1, б. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и за НЕВИНЕН:

- да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и по чл. 102, ал. 1 от ЗДвП , поради което го оправдава по първоначалното обвинение, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б" във вр. с ал. 1, б. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК в тази му част.

На основание чл. 45, б. „а" от ЗИН е определен първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание „лек".

Съгласно чл. 343г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал. 3 НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред с постановление № 1298/04.10.2007 г. на РПУ -МВР - гр. К..

Със същата присъда подсъдимият П е осъден да заплати:

-                    на Г. Р. Т. сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 15. 09. 2007 г. до окончателно изплащане на сумата, а за разликата до пълния предявен размер от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

-         на Е. Р. Т. сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 15. 09. 2007 г. до окончателно изплащане на сумата, а за разликата до пълния предявен размер от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

-       на Л. С. Т. сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 15. 09. 2007 г. до окончателно изплащане на сумата, а за разликата до пълния предявен размер от 100 000 /сто хиляди/ лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Във въззивното производство с решението, предмет на жалбите, присъдата е изменена, като изпълнението на определеното на П. наказание лишаване от свобода в размер на една година е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

С решението, предмет на касационната жалба, Софийски апелативен съд е изменил присъда № 41/24.10.2008 г. на Софийски окръжен съд и в гражданскоосъдителната част, като е увеличил размера на уважените граждански искове на Г. Т. и Е. Т. на по 55 000 /петдесет и пет хиляди лева/, а на Л. Т. - на 40 000 /четиридесет хиляди/ лв.

С жалбата, подадена от подсъдимия и поддържана от него и защитника му, пред настоящият състав се мотивират доводи за нарушения на материалния и процесуалния закони, оспорва се и авторството на деянието. По същество се прави немотивирано искане за намаляване на наложеното наказание и намаляване размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, като явно несправедливи.

С касационната жалба на гражданския ищец Л. Т. се сочи нарушение, свързано с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, мотивирано със съображения, за отмяната на условното осъждане на поде. П. , прави се искане и за увеличаване на гражданския иск до предявеният от Т. размер.

Прокурорът поддържа становище за основателност на жалбата, подадена от Т. само в частта, касаеща несправедливостта на наложеното на подсъдимия наказание.

Върховният касационен съд разгледа жалбите, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 - 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

Касационната жалба, подадена от подс. П. е неоснователна.

Проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание е възможна само след констатация за отсъствие на отменителното основание по чл. 348, т. 2 НПК, поради което то следва да бъде предмет на приоритетно обсъждане.

По искане на касаторът, той и подсъдим, съдебното производство е проведено по реда на чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 4 НПК. В това производство, касаторът е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразил и съгласие, за тях да не се събират доказателства. Първоинстанционният съд, след като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните по надлежния ред доказателства, е приел, че са налице предпоставките по чл. 371, т. 2 НПК, разгледал е делото и постановил присъдата си, в която е приел за установени фактите, така, както са били приети с обвинителния акт и признати от подсъдимия. При това положение настоящият състав приема, че реда, по който е разгледано делото не позволява оспорване на фактите, признати от подсъдимия, тъй като признанието им е една от задължителните предпоставки при вземането на решение от съда делото да се проведе по предвидената в НПК диференцирана процедура.

След като касаторът доброволно и съзнателно се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение, отказал се е от провеждането на съдебно следствие по общият ред, за да ползува привилегията за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, недопустимо е пред следващите инстанции да прави искания за приемане на факти, различни от приетите и признати от него в първоинстанционното производство. Точно такова е възражението на касаторът пред настоящата инстанция - за процесуално нарушение, ограничило правото му на защита, поради недостатъчност на доказателствената основа, относно авторството на деянието.

Вярно е, че признаването на фактите от подсъдимия не освобождава съда от задължението за преценката им и вземането на решение относно това извършено ли е деяние, съставлява ли то престъпление и каква е неговата квалификация. На тези именно въпроси, след обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал е даден обоснован и законосъобразен отговор от контролираните инстанции. Наличните доказателствени източници са били достатъчни, за да се приеме за установено по несъмнен начин, както авторството на деянието по отношение на касаторът, така и механизмът на предизвиканото от него пътнотранспортно произшествие, поради което направените възражения за допуснати процесуални нарушения не се споделят от настоящия касационен състав.

В рамките на приетите и признати от подсъдимия фактически положения, материалния закон е приложен правилно.

Определеното, при условията на чл. 55 НК, наказание лишаване от свобода за срок от една година не е явно несправедливо, тъй като е съответно на обстоятелствата, характеризиращи конкретно установената степен на обществената опасност на престъплението и тази на личността на касаторът, като негов извършител. При положение, че въззивният състав е отложил и изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 НК, настоящият състав приема ,че основанието по чл.348, ал.1, т. З вр. ал.5 ,т.т.1 и 2 НПК, за изменение на присъдата в тази част не е налице.

Следващото искането на касаторът, за намаляване размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди също е неоснователно. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от действително изживените болки и страдания от смъртта на починалия, а не от икономическите възможности на дееца. Присъдените суми са определени при спазване принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД и с оглед практиката на съдилищата по този вид дела.

Постъпилата касационна жалба на гражданския ищец Л. Т. следва да бъде оставена без разглеждане в частта, относно поддържания довод за основанието по чл.348, ал. З НПК, защото е недопустима.

С две молби от 04.09.2008 г. /стр. 44 и 45 от н.о.х.д. № 377/08 г. на Софийски окръжен съд/ пострадалата Л. С. Т. е предявила граждански иск срещу подсъдимия в размер на 50 000 /петдесет хиляди лева/ и е поискала да бъде конституирана в съдебния процес и като частен обвинител.

С последваща молба от 07.10. 2008 г,стр. 58 по нохд №377/2008г. на СОС, Т. е предявила срещу подсъдимия граждански иск в размер на 100 000 /сто хиляди лева/. Тази молба съдът е докладвал в съдебно заседание на 24.10.2008 г. и след като е изслушал изявленията на пострадалите е конституирал Т. в процеса единствено и само в качеството на граждански ищец.

Софийски апелативен съд е приел две въззивни жалби от Т. , от които първата е подала в качеството на граждански ищец с искане за увеличаване размера на присъденото обезщетение /стр. 10 от в.н.о.х.д. № 59/09 г. на САС/, а втората в качеството и на частен обвинител /стр. 16/ с искане за отмяна на оправдателния диспозитив на първоинстанционния съдебен акт, в частта за извършените от подсъдимия нарушения по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 102, ал. 1 ЗДвП.

Въззивната инстанция е призовала за съдебни заседания и вписала в протоколите от същите Т. в качеството и на частен обвинител.

В мотивите на постановеното решение № 41/19.02.2009 г. съдът се е произнесъл и по направеното от Т. искане за отмяна на оправдателната част на присъдата, което е намерил за неоснователно.

Допуснатото от въззивната инстанция нарушение не е съществено, тъй като не е довело до утежняване, по отношение на обвинението и наказанието, положение на подсъдимият и следователно не е ограничило правото му на защита.

При положение, че Т. не е конституирана по надлежния ред , като частен обвинител настоящият състав приема,че жалбата в частта с която се атакува приложението на чл.66 НК, следва да се остави без разглеждане, поради отсъствие на надлежна процесуална легитимация на подалият жалбата именно като с. в наказателния процес по настоящето дело.

Касационната жалба на гражданския ищец Л. Т. срещу гражданскоосъдителната част на постановеното въззивно решение е неоснователна.

Интензитетът на болките и страданията, претърпени от Т. по повод загубата на починалият и син са отчетени от второинстанционния състав и обезщетени в достатъчна степен с увеличаването размера на присъденото обезщетение на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева. С извършеното увеличение е отстранено допуснатото нарушение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, при репариране на обезвредата за причинени неимуществени вреди.

Мотивиран от гореизложените съображения и при отсъствието на претен ди раните с касационните жалби нарушения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

 

РЕШИ:

 

 

Оставя в сила РЕШЕНИЕ № 41/19.02.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 59/2009 г. на Софийски апелативен съд.

Оставя без разглеждане жалбата на гражданския ищец Л. С. Т. в частта срещу определеното на подсъдимия Б. П. П. наказание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.