РЕШЕНИЕ № 201 София, 16.06.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №2222/2014 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.5 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: С решение от 02.9.2013 . по гр.д.№2261/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 63 състав, е признато за установено по отношение на В. С. Б., че има парични задължения към [фирма] – С., в размер на 7805,84 лева общо главница за периода от м.11.2003 г. – м.ІV.2008 г. и за 3184,44 лева – общо лихва за забава за периода от 01.01.2004 г. до 08.7.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/14.8.2000 г./ до окончателното изплащане, за които по ч.гр.д.№8779/2009 г. на СРС, 85 състав в полза на ищеца и против ответника е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 лева, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски за исковото производство в размер на 1083,50 лева. Срещу влязлото в сила решение на първоинстанционния съд е подадена, е подадена молба за отмяна, вх.№1040512/04.11.2013 г. от ответника по исковата молба В. С. Б., на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Твърди се, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като по делото е депозирал отговор с изявление, че имота повод за претенцията е бил ползван от наемателя И. Б. Н., който на практика е запознат с потреблението и отчитането на енергията, доставяна от дружеството – ищец, като е помолил същият да бъде привлечен в процеса. Твърди се също така, че след като е депозирал отговор, повече от една призовка не е получил след това. Позовава се на това, че призовката от 20.12.2010 г., в която на ръка е изписан текст, че му е връчена при отказ не отговаря на действителното положение, тъй като никога не е срещал призовкар, и още повече този, който евентуално е изписал текста върху отрязъка приложен по делото. Поради това твърди, че производството е протекло в негово отсъствие, което представлява нарушение включено в хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от молителя и процесуалния му представител – адв. Г.. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] – С., и третото лице – помагач – [фирма], не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид становището на молителя и процесулания му представител в настоящото производство, изразено в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена в срока по чл.305, т.5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения: За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая. От данните по делото е видно, че твърденията на молителя не се доказват. Не е оборена доказателствената сила на призовката, която е официален документ, и на която се позовава молителят. Същественото в случая е, че след постановяване на първоинстанционното решение препис от него е изпратено на молителя със съобщение, което му е връчено лично съгласно изискванията на чл.45, изречение първо, във връзка с чл.42, ал.1, изречение второ ГПК. Освен това в първоинстанционното производство молителя е депозирал отговор, като по този начин е бил известен за започналото срещу него производство по установителния иск. Първоинстанционното решение не е обжалвано пред въззивен съд, пред който молителят е имал възможност да направи оплакване за твърдяното от него процесуално нарушение на районния съд и да го отстрани в рамките на инстанционното производство. Предвид изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№1040512/04.11.2013 г., подадена от В. С. Б. от [населено място], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на влязлото в сила решение от 02.9.2013 . по гр.д.№2261/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 63 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: