О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 99 София, 01.03.2021 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.01.2021 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1802/2020 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Държавен фонд „Земеделие“, София, против въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд № 189 от 06.07.2020 г., по в.гр.д. № 788/2019 г., с което на основание чл.270, ал.3 ГПК е обезсилено, като недопустимо, решението на Панагюрски районен съд № 118 от 19.07.2019 г., по гр.д. № 474/2015 г. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу Г. П. Г. за сумата от 24 446 лв., представляваща първо плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ № 13/112/03261 от 14.10.09 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 189,96 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за периода 10.03.2015 г. - 31.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главния дълг, начиная от датата на исковата молба – 02.09.2015 г. до окончателното й плащане и производството по делото е прекратено. С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на въззивното решение, който порок, касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е аргументиран с несъобразяване от въззивния съд, че към датата на влизане в сила на ЗИДАПК ( обн.ДВ, бр.74/2016 г.), с който е създадена уредба на административния договор и е изменена разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, производството по делото е било висящо пред ПРС, поради което спорът е следвало да продължи по досегашния ред, т.е. подведомствеността е на общите граждански съдилища. Затова е правно ирелевантно за правния интерес на ищеца от предявения осъдителен иск наличието на издаден акт за установяване на публично държавно вземане срещу ответника, който подлежи на съдебен контрол по реда на АПК и не е влязъл в сила. В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, който доуточнен от състава на касационната инстанция, съобразно разясненията в т.1 на ТР №1/ 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, е: „Осъдителните искове за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или за обезщетение от неизпълнение на такъв договор,подведомствени ли са на общите граждански съдилища по силата на §10, ал.3 във с вр. ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ и допустими ли са постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен съдопроизводствен ред, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015 година?“. За илюстрация на твърдяното противоречиво решаване на въпроса „от различни съдилища в страната“ са цитирани решения по чл. 290 ГПК на ВКС: № 60 от 03.08.2017 г., по т.д. № 3265/2015 г. на I т.о. , № 17 от 23. 03.2017 г., по гр.д. № 50176/2016 г. на III г.о., № 66 от 21. 03. 2017 г., по гр. д. № 6014/2016 г. на IV г.о., № 68 от 29.06.2017 г., по т.д. № 378/2016 г. на I т.о., № 123 от 20.07.2017 г., по т.д. № 2547/16 г. на I т. о. , № 148 от 19 . 10. 2017 г., по т.д. № 221/2016 г. на II т.о. и № 206 от 06. 12. 2017 г., по т.д. № 791 /2017 г. на I т.о. Ответникът по касационната жалба Г. П. Г., в срока по чл.287, ал.1 ГПК, чрез процесуалния си представител адв.И. Ц., възразява по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни съображения за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция е споделила като основана на доказателствата по делото приетата за установена от ПРС фактическа обстановка по делото. Въз основа на извършения самостоятелен анализ на относимия към спора доказателствен материал решаващият състав на ПОС е счел, че ищецът Държавен фонд „Земеделие“ основава претенцията си на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, обосновавайки тезата за неизпълнени договорни задължения от ответника Г. П. Г., поети със сключения между страните договор № 13/112/03614 от 19.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Земеделския Европейски Фонд за развитие на селските райони. Посочил е, че по силата на този договор ДФ“Земеделие“ се е задължил да предостави на ответника Г., в качеството му на бенефициент, безвъзмездна финансова помощ в общ размер от 48 892.00 лв., платима на два транша - първото плащане от 24 446.00 лв. – безспорно осъществено от ищеца и получено от бенефициента, целящо изпълнение по одобрен проект, съобразно условия и сроковете, определени в процесния договор и анексите към него. От своя страна ползвателят на финансовата помощ Г. П. Г. е поел задължение да осъществи всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в приложения бизнес план - неразделна част от процесния договор, включващи както закупуване на конкретна селскостопанска техника, така и създаване на нова лешникова градина от 18 дка, в срок до 19.10.2012 г. Позовавайки се на писмените доказателства по приложеното административно дело № 408/2015 г. на АС - Пловдив, въззивната инстанция е констатирала, че със заповед № 01-163-6500/141 от 03.02.15 г. на директора на Областна дирекция на ДФ “Земеделие“ уговореното второ плащане на сумата от 24 446 лв., поискано от бенефициента със заявка от 14.12.2012 г., е отказано с мотив, че договорното задължение – полагане на дължимата грижа за създаване на годно лешниково стопанство е неизпълнено.Поради установеното неизпълнение, на основание т.4.4, б.“а“ и б.“б“ и т.4.7 от процесния договор във вр. с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г., бенефициентът Г. е поканен да върне предоставената му с първото плащане от 19.01.2010 г. финансова помощ от 24 446 лв., ведно със следващата се законна лихва с нотариална покана за доброволно изпълнение на нотариус № 390 при РС-Панагюрище, по заповед № 01-163-6500/141 от 03.02.15 г. на ДФ „Земеделие“ – надлежно връчена му. Въпреки, че е споделил за основан на доказателствата по делото и на закона извода на ПРС за отсъствие на успешно предприето от ищцовото ЮЛ разваляне на облигационната връзка между страните, както поради недоказано неизпълнение на договорните задължения на ползвателя на финансова помощ, така и поради приетата, с влязло в сила решение на ВАС по адм. д. № 11790/17г., нищожност на нотариална покана за доброволно изпълнение по заповед № 01-163-6500 /141 от 03.02. 2015 г. на директора на Областна дирекция на ДФ“Земеделие“, [населено място] за отказ да се изплати втория транш от договорената финансова помощ, която е обжалвана от ответника по реда на ЗАП, решаващият състав на ПОС е извел краен правен извод за недопустимост на предявения иск. Изтъкнал е, че към момента на разглеждане на делото във въззивната инстанция и след приключване на административното производство по адм. дело № 11790/17 г. на ВАС е постановен невлязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане( АУПДВ) срещу ответника, с който е отказано изплащане на финансовата помощ на последния и е определено подлежащо на възстановяване от него публично държавно вземане от 24 446 лв. Обстоятелството, че посочената в акта сума е идентична по размер и произход с претендираното по общия исков ред вземане на ДФ “Земеделие“, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, означава, че за ищцовото ЮЛ липсва правен интерес от предявения осъдителен иск, предвид съществуващо изпълнително основание, каквото е АУПДВ. В допълнение въззивният съд, който изрично е уточнил, че според практиката на ВКС висящото, към влизане в сила на ЗУСЕСИФ, исково производство се приема за допустимо, е счел, че в случая са правноважими създадената със ЗИДАПК /ДВ бр. 74/2016 г./ обща правна уредба на административните договори, изменената с § 6, ал.3 от ЗР на ЗИДАПК разпоредба на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ и разясненията в ТР № 8/ 11.12.2015 г. на ОС на І и ІІ отделение на ВАС, според което актовете, издавани от органи на РА –ДФ “Земеделие“, с които се одобрява, / мотивирано отказва/ изплащането на финансова помощ и/или иска връщането на вече изплатените суми, заедно със законните лихви върху тях, или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта по мярка“Създаване на стопанства на млади фермери“, са индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол по ЗАП. Въз основа на същите и след подробен анализ на законовата регламентация на висящите административни и граждански производства във вр. с предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ по § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, Пазарджишкият окръжен съд е извел правен извод, че макар производството по настоящето дело да е образувано по искова молба, подадена преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр.101/2015г.), то не попада в предметния обхват на § 10, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Посочил е, че разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ не следва да се тълкува разширително, тъй като трите й алинеи уреждат развитието на различни заварени/висящи/ производства /административни и съдебни /. Обстоятелството, че в случая е предявен иск от ДФ “Земеделие“- РА за връщане на изплатените суми по договор за безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“, по програмата за развитие на селските райони в периода 2007 -2013 г., но при издаден от органите на ДФ “Земеделие“ АУПДВ, подлежащ на контрол по реда на ЗАП, т.е. към който са съответно относими ал.1 и ал.2 на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ (достигнало или не съдебна фаза административно производство), според ПОС означава, че подведомствеността на процесния спор не е на гражданския съд и поради недопустимост на исковата претенция, първоинстанционното решение подлежи на обезсилване. Съдържанието на решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да бъде уважено. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, като релевантен за изхода на делото, обосновава общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване, съобразно разяснените критерии в т.1 на ТР № 1 / 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Ноторно е, че цитираната от касатора казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, обективно не е източник на противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, в правноважимата редакция на сочената разпоредба. Правната квалификация на поддържаното допълнително селективно основание, обаче, според трайно непротиворечивата практика на ВКС не обвързва съда, тъй като единствено в негова компетентност е да определи същата, съобразно въведените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения на страната. По изложените съображения визираното от жалбоподателя противоречие, с оглед посочената конкретна съдебна практика на ВКС, следва да се квалифицира по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С цитираните решения по чл.290 и сл. ГПК е прието,че исковете за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или за обезщетение от неизпълнение на такъв договор, по силата на § 10, ал.3, във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, са подведомствени на общите граждански съдилища и постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен съдопроизводствен ред са допустими, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015 г.. Отговорът в обжалвания въззивен съдебен акт на поставения от касатора правен въпрос е в по- различен смисъл, което налага и извършване на съпоставка за съответствието му със сочената практика на ВКС, безусловно споделяща се от настоящия съдебен състав. При този изход на делото в производството по чл.288 ГПК, на жалбоподателя следва да бъде указано, в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 488.92 лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд № 189 от 06.07.2020 г., по в.гр.д. № 788/2019 г. УКАЗВА на касатора Държавен фонд „Земеделие“, София в едноседмичен срок, считано от съобщението, да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 488,92 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. ДА СЕ ВПИШЕ изрично до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените указания, касационното производство ще бъде прекратено. СЛЕД внасяне на определената държавна такса в указания срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: