Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 03.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина П. Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА ............................ и с участието на прокурора …………………....…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1394 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е исково, едноинстанционно, по реда на чл. 47 ЗМТА. С. М. П. от [населено място] е предявила - на основанията по чл. 47, ал. 2 ЗМТА и чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА - срещу софийското „Профи Кредит България” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ иск за прогласяване нищожността на постановеното от арбитър Бисерка Газдова от гр.София арбитражно решение № 164 от 26.ІІІ.2015 г. по арб. дело № 164/2015 г., а, под условието на евентуалност, и иск за неговата отмяна на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА - предвид „липсата на валидно сключено арбитражно споразумение”. В своя писмен отговор по настоящата искова молба ответното по иска „Профи Кредит България” ЕООД-София е заявило, че оспорва исковете и се позовава на сключен на датата 8.VІІІ.2018 г. с трето лице – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД-София, по силата на който вземането му срещу ищцата П. по договора за револвиращ кредит № било прехвърлено на този цесионер /вкл. и при надлежното съобщаване на цесията на длъжника/. Поради това се претендира прекратяване на настоящето исково производство спрямо първоначалния ответник и конституиране на негово място на търговеца цесионер. Поддържа се от търговеца и че ищцата нямала правен интерес от водене на исковете, тъй като СГС бил отказал издаване на изпълнителен лист по процесното арбитражно решение срещу нея, а издаденият такъв бил единствено срещу солидарното осъдената с нея кредитополучателка. Като писмено доказателства е приложено в настоящето исково производство пред ВКС арб. дело № 164/2015 г. по описа на арбитъра от [населено място] Газдова в неговата цялост. В откритото съдебно заседание пред ВКС, редовно призовани, страните по спора не са се явили и не са били представлявани. Поради това меродавни за очертаване предмета на настоящето дело са становищата им, изразени в исковата молба на П., в писмения отговор на „Профи Кредит България” ЕООД към нея и последвалото писмено становище от ищцата по този отговор на ответника. В процедурата по размяна на книжата и насрочване на делото настоящият състав на ВКС е могъл да констатира, че е бил спазен преклузивния срок за предявяване на настоящите евентуално съединени (установителен и конститутивен) искове: предвид отказа на СГС да издаде изп. лист срещу ищцата въз основа на това арб. решение, явяващо се сега предмет на исканията й, а именно: липса на доказателства за връчване на процесното арбитражно решение в която и да е от хипотезите, визирани в текста на чл. 32 ЗМТА. Констатира се и че в молбата си (с вх. № 61863/15.V.2015 г.) до Софийския градски съд за издаване на изп. лист въз основа на процесното арб. решение „Профи Кредит България” ЕООД изрично се е позовало на своите Общи условия „към Договор за потребителски кредит № . Макар последният да е означен като „Договор за револвиращ заем”, т.е. „револвинг”, (конкретно от вида „Профи Кредит Фаворит”), същият е по съществото си потребителски - по смисъла на Закона за потребителския кредит, който е в сила от 12 май 2010 г., а и с оглед обстоятелството, че както кредитополучателката А. Мл. А., така и поръчителката й по договора С. М. П. – настоящата ищца, са физически лица, първата от които придобиваща паричен ресурс, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, а втората действаща извън обхвана на такива активности. Върховният касационен съд на републиката, ТК, Първо отделение, след като съобрази, че предмет на главното искане на П. е прогласяване нищожността на арбитражно решение, с което е бил разрешен потребителски спор по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, счита, че първият от двата съединени под условието на евентуалност иска срещу софийския търговец, а именно този с правно основание по чл. 47, ал. 2 ГПК, е основателен и следва да бъде уважен. Съображенията за частичната нищожност на постановеното от софийския арбитър Бисерка Газдова решение по арб. дело № 164/2015 г. са следните: По силата на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК (ДВ, бл. 8 от 24.І.2017 г.) производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто по естеството си се явява всеки такъв, по който една от страните е „потребител” – по см. на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания с потребителския спор арбитраж. Според сега действащата новела на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В исковото производство по чл. 48, ал. 1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му трябва да е основа на действащата правна уредба, която – посредством редакцията на чл. 19, ал. 1 ГПК и на чл. 47, ал. 2 ЗМТА – изрично регламентира запрет за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласяване на постановените по тях арбитражни решения за нищожни. Ето защо горното съдопроизводствено правило /на ЗИД на ГПК от 24.І.2017 г./ се прилага симетрично и по отношение на онези арбитражни решения, по аналогични спорове, които са предмет на иск за отменяването им, респ. за прогласяване на нищожността им, т.е. на всеки такъв иск, който е бил предявен в пределите на преклузивния 3-месечен срок, визиран в текста на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, чийто начален момент е от датата на получаване, респ. – на узнаването на арбитражното решение от страна на ищеца, по което ВКС не се е произнесъл. Това разбиране произтича от даденото от Конституционния съд на Р. България тълкуване в т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий на процеса, а защитата по реда на чл. 47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора (чл. 19, ал. 1 ГПК-във вр. с § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 8 от 24.І.2017 г.). Съответно във втория стадий на защитата в рамките на исковия процес пред ВКС следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение: като постановено по неарбитрируем – потребителски спор, тъй като щом констатира нищожността на такова арб. решение, Върховният касационен съд не би могъл нито да го отмени, нито да остави исковата молба за отмяната му без уважение. Предвид гореизложеното относно тази особеност на защитата в настоящия исков процес, но и при съобразяване на съдопроизводственото правило на чл. 226, ал. 1 ГПК, сключеният на 8.VІІІ.2018 г. договор за цесия между ответника „Профи Кредит България” ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД-София, по силата на който вземането на цедента срещу ищцата П. по договора за револвиращ заем № било прехвърлено на този цесионер (вкл. и при надлежното съобщаване на този факт на ищцата П.), не може да има за последица прекратяване на настоящето исково производство по отношение на ответното в него „Профи Кредит България” ЕООД. По аналогия от разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 3, предл. 1-во ГПК, като неоснователно ще следва да се преценява и защитното възражение на този ответник за „преждевременност” на исковата молба на П. - при веднъж установената от СГС липса на доказателства процесното арбитражно решение да й е било връчено в която и да от хипотезите, визирани в текста на чл. 32 ЗМТА. В заключение, тъй като ВКС не е сезиран с иск от кредитополучателката А. М. А., осъдена със същото арбитражно решение за горните три суми (солидарно с настоящата ищца), както и при съобразяване на диспозитивното начало, прогласено в чл. 6 ГПК, този акт на софийския арбитър Бисерка Газдова ще следва да бъде прогласен за нищожен само в частта му, отнасяща се до солидарното осъждане на С. М. П.. При този изход на делото в настоящето исково производство пред ВКС по чл. 47 ЗМТА и предвид изрично направеното от ищцата П. искане по чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното по исковете й „Профи Кредит Бългаия” ЕООД-София ще следва да бъде осъдено да й заплати сума в размер общо на 1 126 лв. (хиляда сто двадесет и шест лева), представляваща сбор от внесената по с/ка на ВКС държавна такса от 626 лв. и заплатения хонорар за един неин адвокат от САК в размер на 500 лева. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното от арбитъра Бисерка Газдова от [населено място] арбитражно решение № 164/26.ІІІ.2015 г. по арб. дело № 164/2015 г. В ЧАСТТА МУ, с която С. М. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], е била осъдена - солидарно с А. М. А. от същия град - да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.”В”, СЛЕДНИТЕ ТРИ СУМИ: 1./ В размер на 13 156.68 лв. (тринадесет хиляди, сто петдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща предвидена в Общите условия на търговеца неустойка при просрочие на задължения, поети със сключения на 6.ХІІ.2012 г. договор за револвиращ заем и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на арб. решение и до окончателното погасяване на задължението; 2./ В размер на 924.70 лв. (деветстотин двадесет и четири лева и седемдесет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение; 3./ В размер на 85 лв. (осемдесет и пет лева), представляваща други разноски на търговеца за арбитражното производство. О С Ъ Ж Д А ответното „Профи Кредит България” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „В” – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ 1 ГПК – да заплати на ищцата С. М. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], СУМА в размер общо на 1 126 лв. (хиляда сто двадесет и шест лева). Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2