Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * непозволено увреждане * обезщетение за вреди от вещ


1

6

Р Е Ш Е Н И Е


№ 370


София, 01 декември 2015 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2310/2015 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. „П. и.”, със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт Л. Ч.-Т. и [община], подадена от пълномощника и юрисконсулт С. И., срещу въззивно решение №80 от 20.01.2015 г. по гр.д. №2742/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №4036 от 01.08.2014 г. по гр. дело №10979/2013 год. на Варненския районен съд и касаторите са осъдени солидарно да заплатят на С. Т. З. 4 175.60 лв. – обезщетение за вреди на жилищна сграда, нейна собственост, находяща се в [населено място], изградена в ПИ №103.255 по актуалния КП на [населено място], [община], обл. В., при граници на имота: ПИ №265, страничен път №8 и главен път №1 по същия КП, изразяващи се в пропукване на каменните външни стени на къщата, пропукване на вътрешните стени в къщата в близост до таванската плоча и увреждане на мазилката по тавана и външните и вътрешните стени на хола, кухнята и спалнята, в резултат на вибрациите и трусовете от преминаване на автомобили през поставените през 2011 год. от ответниците съоръжения за ограничаване на скоростта по пътното платно на главен път №1 (В. – Б.), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 23.07.2013 г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 49 ЗЗД. Искът е отхвърлен за разликата над 4175.60лв. до пълния предявен размер от 6 241.38 лв. Въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл.49 ЗЗД, защото се претендира ангажиране отговорността им поради неизпълнение на задължението за надлежно стопанисване на пътния участък, в близост до който се намира имотът на ищцата, а именно - несъобразяване вредните последици от поставяне на изкуствените неравности на пътя, респ. непремахването им или подмяната им с други знаци. Вредите не се претендират като резултат от естествените свойства на вещта, а вследствие действията на ответниците. Ето защо предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД, а не чл. 50 ЗЗД. Безспорно е по делото, че изкуствените неравности са били поставени по възлагане на А. „П. и.” на главен път №1 В. – Б., представляващ част от републиканската пътна мрежа, в участъка преминаващ през [населено място], [община]. Съгласно чл.8, ал.2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост. С разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗП се възлага отговорността по управление и организиране на движението по републиканските пътища на А. „П. и.”. Според чл.30, ал.3 ЗП задълженията по поддържането на републиканските пътища са възложени съвместно на агенцията и общините когато пътят е в границите на урбанизираната територия, като това става по взаимна договореност между тях, при условия и по ред, уредени в ППЗП. Възлагайки съвместното упражняване на горепосочената дейност на два субекта, законът, създава т.нар "неистинска солидарност" помежду им - и двата субекта носят отговорност за изпълнението на тази дейност. По делото липсват доказателства ответниците да са постигнали договореност, във връзка с организиране движението на процесния пътен участък, с което те не са изпълнили едно свое законово задължение, което обаче не може да рефлектира върху правата, които трети лица имат или да осуети тяхното упражняване. Установено е, че след поставяне на изкуствените неравности на имота на ищцата са причинени вреди, изразяващи се в пропукване на каменните външни стени на къщата, пропукване на вътрешните стени в къщата в близост до таванската плоча и увреждане на мазилката по тавана и външните и вътрешните стени на хола, кухнята и спалнята. От заключенията по приетите технически експертизи се установява, че причините за щетите по имота на ищцата са комплексни – както изтеклият амортизационен срок на сградата, остарялата конструкция, липсата на необходимата връзка между вътрешните преградни стени и външните, така и непрекъснатите вибрации, на които е подложена конструкцията на сградата от преминаващите до имота товарни автомобили. Прието е за безспорно доказано настъпването на вредоносен резултат и причинно - следствена връзка между него и ненадлежното изпълнение на задължението на ответниците за организиране движението на пътя, което ангажира отговорността им за репариране на вредите, причинени от вибрациите на преминаващите превозни средства. При определяне на дължимото обезщетение обаче следва да бъде съобразено овехтяването на имота, доколкото то също е допринесло за причиняване на щетите, като е задълбочило вредоносния процес. Ето защо, съдът е приел, че стойността на средствата за отстраняване на щетите, в размер на сумата 5965.13лв., съгласно приетите експертизи, следва да бъде намалена с 30 % или със сумата 1789.53лв. Искът е основателен за сумата 4175.60лв., която ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцата.
Касаторът А. „П. и.” е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че правната квалификация на иска е по чл.49 ЗЗД, а не по чл.50 ЗЗД. Всички негови действия по изграждането на изкуствените неравности са извършени в съответствие със законовите изисквания като са имали за цел предотвратяване на пътни инциденти в този участък от пътя поради наличие на училище и голямо автомобилно движение в района. Тези ограничителни системи са поставени по изричното настояване на жителите на [населено място]. След като действията не са противоправни, то ако се приеме правната квалификация, възприета от въззивния съд, следва да се направи извод за неоснователност на иска. По делото няма доказателства за причиняване на имуществени вреди на ищцата и за това, че ако има такива те са в причинна връзка с поставените изкуствени неравности на пътя. Стойността на средствата за отстраняване на щетите трябва да бъде намалена не с 30%, а с много повече.
Касаторът [община] е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него правната квалификация на иска е по чл.50 ЗЗД, защото претендираните вреди са причинени от вещи – изкуствени неравности в резултат от преминаването през тях на тежки транспортни средства. Това е естествена физическа последица от съществуването на самите неравности. Освен това няма пасивна солидарност между [община] и А. „П. и.”. По делото е установено, че процесните изкуствени неравности са поставени от агенцията върху пътно платно от републиканската пътна мрежа, поради което общината не може да носи отговорност за вреди, причинени от тях.
Ответницата по жалбата С. Т. З., [населено място], [община], област В., оспорва жалбите.
С определение №848 от 30.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №80 от 20.01.2015 г. по гр.д. №2742/2014 г. на Варненския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за разграничението на отговорността за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД в случаите, при които са причинени вреди от поставени изкуствени неравности на републикански път в границите на урбанизирана територия. Прието е, че тези въпроси обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС – представените с касационната жалба ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл.49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл.50 ЗЗД.
Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния. Отговорността по чл.50 ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди действия. Тя е обективна и безвиновна. При нея отговорността е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира според икономическата логика комуто ползите, нему и тежестите. Съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост. С разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗП се възлага отговорността по управление и организиране на движението по републиканските пътища на А. „П. инфраструктура”. Организирането на дейностите по поддържането на пътищата относно платната за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е задължение на същата агенция. /чл.48, ал.1, т.1, б. „б” ППЗП/. От посочените законови разпоредби, следва изводът, че в случаите, при които са причинени вреди от вещи - поставени изкуствени неравности на платното на републикански път в границите на села и селищни образувания отговорността за непозволено увреждане е по чл.50 ЗЗД. Пасивно легитимиран по предявен иск за обезщетение за такива вреди е А. „П. и.”
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира жалбата на [община] за основателна, а тази на А. „П. и.” – за неоснователна.
Съобразно изложеното по-горе неправилно е прието, че предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД. Те са искове по чл.50 ЗЗД, защото се претендира обезщетение за вреди не от лично деяние, нито от чужди действия, а за вреди, които са резултат от вещи - изкуствени неравности на платното на републикански път в границите на село [населено място], [община], т.е. от вещи, с които са собственост и се намират под надзора на А. „П. инфраструктура”, без за тяхното настъпване да е допринесла самата агенция. По тези причини е неправилен и изводът за основателност на иска с правно основание чл.50 ЗЗД по отношение на ответника [община].
Правилно въззивният съд е приел за установено от свидетелските показания по делото, че след поставяне на изкуствените неравности на пътното плътно на имота на ищцата са причинени вреди, изразяващи се в пропукване на каменните външни стени на къщата, пропукване на вътрешните стени в къщата в близост до таванската плоча и увреждане на мазилката по тавана и външните и вътрешните стени на хола, кухнята и спалнята. От заключенията по приетите технически експертизи се установява, че причините за щетите по имота на ищцата са комплексни – както изтеклият амортизационен срок на сградата, остарялата конструкция, липсата на необходимата връзка между вътрешните преградни стени и външните, така и непрекъснатите вибрации, на които е подложена конструкцията на сградата от преминаващите до имота товарни автомобили. При определяне на дължимото обезщетение за вредите е съобразено овехтяването на имота, доколкото то също е допринесло за причиняване на щетите, като е задълбочило вредоносния процес. По тези причини правилно по реда на чл.162 ГПК стойността на средствата за отстраняване на щетите, в размер на сумата 5965.13лв., е намалена с 30 % или със сумата 1789.53лв. Ето защо са неоснователни доводите на касатора А. „П. и." за липса на доказателства за причиняване на имуществени вреди на ищцата и за това, че ако има такива те не са в причинна връзка с поставените изкуствени неравности на пътя, както и че стойността на средствата за отстраняване на щетите трябва да бъде намалена не с 30%, а с много повече.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени и предявеният иск с правно основание чл.50 ЗЗД срещу ответника А. „П. и.” да се уважи като основателен и доказан за сумата 4175.60 лв. В останалата част до предявения размер 6 241 лв. трябва да се отхвърли като неоснователен. По отношение на ответника [община] искът трябва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Съобразно изхода на спора и съразмерно с уважените и отхвърлените части на исковете на касаторите следва да бъдат присъдени деловодни разноски за трите инстанции както следва: на [община] - 2264.72 лв. и на А. „П. и.” – 71.41 лв.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №80 от 20.01.2015 г. по гр.д. №2742/2014 г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. „П. и.”, със съдебен адрес [населено място], да заплати на С. Т. З., [населено място], [община], област В., на основание чл.50 ЗЗД сумата 4 175.60 лв. – обезщетение за вреди на жилищна сграда, нейна собственост, находяща се в [населено място], изградена в ПИ №103.255 по актуалния КП на [населено място], [община], обл. В., при граници на имота: ПИ №265, страничен път №8 и главен път №1 по същия КП, изразяващи се в пропукване на каменните външни стени на къщата, пропукване на вътрешните стени в къщата в близост до таванската плоча и увреждане на мазилката по тавана и външните и вътрешните стени на хола, кухнята и спалнята, в резултат на вибрациите и трусовете от преминаване на автомобили през поставените през 2011 г. съоръжения за ограничаване на скоростта по пътното платно на главен път №1 (В. – Б.), заедно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 23.07.2013 г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска в останалата част до предявения размер 6 241.38 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. З., [населено място], [община], област В., срещу [община] иск с правно основание чл.50 ЗЗД за сумата 6 241.38 лв. – обезщетение за вреди на жилищна сграда, находяща се в [населено място], изградена в ПИ №103.255 по актуалния КП на [населено място], [община], обл. В., при граници на имота: ПИ №265, страничен път №8 и главен път №1 по същия КП, изразяващи се в пропукване на каменните външни стени на къщата, пропукване на вътрешните стени в къщата в близост до таванската плоча и увреждане на мазилката по тавана и външните и вътрешните стени на хола, кухнята и спалнята, в резултат на вибрациите и трусовете от преминаване на автомобили през поставените през 2011 г. съоръжения за ограничаване на скоростта по пътното платно на главен път №1 (В. – Б.) като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Т. З., [населено място], [община], област В., да заплати на на [община] - 2264.72 лв. деловодни разноски и на А. „П. и.” – 71.41 лв. лв. деловодни разноски.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.