Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 04 август 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и шести февруари …………........... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров .................... .. Красимир Шекерджиев …….. при секретар .. Иванка Илиева ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 36 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби от страна на защитниците на подсъдимите Б. В. Д., С. К. С. и С. Б. К. срещу решение № 128 от 19.08.14 год., постановено по ВНОХД № 71/14 год. на Варненския апелативен съд. С присъда № 2 от 10.01.14 год. по НОХД № 1283/12 год. на Варненския окръжен съд подсъдимите С. Б. К., С. К. С. и Б. В. Д. са признати за виновни в това, че на 27.06.11 год. в [населено място], като длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение– старши полицай, категория Е– II степен за подсъдимите К. и Д. и I степен за подсъдимия С., в „Охрана на обществения ред” към Второ РУП– Варна, в съучастие като съизвършители поискали дар– парична сума от А. С. А. и парична сума от 200 лв. от Д. Д. И., която сума не им се следва, за да не извършат действия по служба– регламентирани в чл. 122, ал. 1 и 3 от Инструкцията за патрулно-постовата дейност на МВР с рег. № I з-2295/08.12.2006 г. (Инструкцията) и в съучастие като съизвършители приели дар – парична сума в размер на 180 лв., която не им се следва от возещия се в лек автомобил „Опел Астра” с рег. [рег.номер на МПС] – Д. Д. И., загдето не извършили действия по служба, регламентирани вл чл. 122, ал. 1 и 3 от Инструкцията, поради което на основание чл. 302, т. 1 вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК всеки един от тях е осъден на „лишаване от свобода” за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, „глоба” в размер на 1 000 лева и лишаване от право да упражняват професията полицай за срок от две години считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 307а от НК предметът на престъплението 180 лв. е отнет в полза на държавата. С присъдата всеки един от подсъдимите е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на по 887 лв. в полза на Държавния бюджет по сметка на ВОС. С въззивно решение № 128 от 19.08.14 год., постановено по ВНОХД № 71/14 год. от Варненския апелативен съд първоинстанционната присъда е порвърдена изцяло. В касационната жалба на защитника на подсъдимия Б. Д. и допълнението към нея се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т 2 и 3 НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи това, че въззивното решение страда от липса на мотиви, а Апелативен съд– Варна не е изпълнил задълженията си по чл. 13, 14 и 339, ал. 2 НПК при постановяване на акта. Поддържа се, че не е отчетено противоречието между показанията на свидетелите М., А., И., И. и справката на ОДМВР - Варна. Оспорва се приобщаването като веществено доказателство на телефона на св. М.. На тези основания се предлага въззивното съдебно решение да бъде отменено и подс. Д. признат за невиновен, или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. В касационната жалба на защитника на подс. С. С. не се навеждат конкретни касационни основания, но оплакванията са свързани с тези по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Оспорва се възприетата фактическа обстановка. Поддържа се, че въззивният съд не е изложил аргументи относно противоречието между показанията на свидетелите М., А., И. и И. и справката на ОДМВР – Варна. Възразява се се, че от записа в телефона не може да се отговори на въпроса коя банкнота с каква купюра е била. Оспорва се транслитерацията на серийните номера на банкнотите. Моли се за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подс. С. или за връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В касационната жалба на защитника на подс. К. се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, но се излагат само доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК- нарушения на разпоредбите на чл. 13, 14, 107, 303, ал. 1, 339, ал. 2 НПК, неизясняване на редица обстоятелства свърани пряко с изпълнителното деяние и неправилна оценка на наличните доказателства. Твърди се, че по делото не е налично собственоръчно обяснение на св. С. М.. Дори да е налично то не е годно доказателство. Оспорва се възприетата фактическа обстановка, тъй като показанията на св. М. са опровергани от СТЕ относно часа на въвеждане на номерата на банкнотите и на патрулния автомобил. Иска се отмяна на въззивното решение и признаване на подсъдимия К. за невиновен или връщане на делото за ново разглеждане. В хода на касационното производство защитниците поддържат изложеното в жалбите. Адв. А., защитник на подс. Д. и адв. С., защитник на подсъдимите С. и К. акцентират върху противоречието между справката на ОДМВР и свидетелтските показания на М., А., И. и И.. Представителят на държавното обвинение пледира жалбите да бъдат оставени без уважение. Подсъдимите Д. и С. поддържат изложеното от защитниците им и молят да бъдат оправдани. Върховният касационен съд, като взе предвид посочените с жалбите основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните, намира следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Касационният съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи, напрвени от предходните съдебни състави и преценява, че събраните в хода на производството материали са били правилно анализирани, което е основание да не бъдат приети за основателни оплакванията, отразени в жалбите. Не може да бъде възприето оплакването, отразено в жалбите на защитниците на подсъдимите Д. и С., че тъй като не е отчетено противоречието между показанията на св. М., А., И., И. и справката на ОДМВР – Варна, те (показанията) са неправилно кредитирани. Варненският апелативен съд, е определил показанията на четиримата свидетели като последователни, логични, взаимно допълващи се и в синхрон с останалите доказателства по делото посредством съпоставянето им с обясненията на тримата подсъдими, показанията на св. К., Г., Г. и резултатите от извършените обиск и изземване. Действително двете предходни инстанции не са дали отговор на възражението, че в справката на ОДМВР – Варна (л. 184, т. II от ДП) липсва информация, че автомобил с рег. [рег.номер на МПС] (в който са пътували четиримата свидетели) е преминал през кръстовището на [улица]с бул. „8-ми Приморски полк” в 04:06 часа, но допуснатото нарушение не е съществено. Това е така, защото при възприетата фактическа обстановка (а именно: подсъдимите К. и Д. застигнали автомобила управляван от св. А. на [улица]. Разпоредили на А. да седне на задната седалка в патрулния автомобил, след което отишли заедно с него да вземат третия подсъдим С. от уличка в района. Отправили се отново към [улица]. По пътя с поведението си показали на А., че искат пари, за да не изпълнят задълженията си по служба и отказали предложени от последния 20 лева, тъй като били твърде малко. След връщането им на горепосочената улица един от полицейските служители поискал от св. И. 200 лв., за да не предприемат подсъдимите дължимите действия по служба по отношение на св. А.. И. дал 180 лв., които оставил в колата на подсъдимите) без значение за главния факт на доказване в производството е дали в справката на МВР е отразено, че М., А., И. и И. са преминали в 04:06 часа през кръстовището на [улица]с бул. „8-ми Приморски полк”. Приложената справка на ОДМВР - Варна не опровергава показанията на четиеримата свидетели посочени по-горе, както и другите преки и косвени доказателства, които са единни и непротиворечиви (резултатите от извършеното разпознаване, записът в телефона на св. М. на серийните номера на банкнотите предадени на полицейските служители, част от които впоследствие са намерени у подсъдимите Д. и К. (т. 1, л. 95-98, 90-93) при извършените обиски). Възражението в жалбата на адв. А. относно приобщаването като веществено доказателство на телефона на св. М. е неоснователно. Той е предаден с протокол за доброволно предаване от 27.06.2011 г. (л. 114, том I от ДП). Обстоятелството, че е бил на разположение на длъжностни лица от Окръжен следствен отдел при ОП – Варна, преди предаването с протокол за доброволно предаване, не опорочава информацията извлечена от него. Няма данни, които могат да внесат съмнение, че длъжностни лица са извършили манипулация на текста на записа в „Чернови”. В този смисъл ВКС напълно споделя изводите, до които е достигнал Варненския апелативен съд. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба на защитника на подс. С. С., че от записа в телефона не може да се отговори на въпроса коя банкнота с каква купюра е била, както и предложения собствен вариант на извършената транслитерация. По делото не се спори, че в записа в телефона на св. М. липсват купюрите на записаните банкноти. Купюрите се установяват от показанията на свидетелката в досъдебното производство (приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК). От значение за главния факт на доказване е, че банкноти с посочените от свидетелката серийни номера и купюри са открити в подс. Д. и К.. По отношение на възражението във връзка с транслитерацията на серийните номера на банкнотите касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд. Разминаванията от по една буква или цифра между записаните от свидетелката М. серийни номера и номерата на банкнотите открити у подсъдимите Д. и К. са с техническо естество и се дължат на стреса от необичайната ситуация, в която М. е попаднала. Не могат да бъдат възприети оплакванията в касационната жалба на защитника на подс. К. относно собственоръчните обяснения на св. М., както й че показанията й са опровергани от СТЕ. Обясненията са озаглавени „Сведение”, не са доказателствен източник и не може да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство. Варненският апелативен съд в решението си е препратил към изводите на първоинстанционния съд относно часа, в който е направено последното запаметяване на записа в „Чернови” и е отговорил мотивирано на наведените нови възражения. Предишните две инстанции правилно са посочили, че от значение е, че номерата са били фиксирани в телефона още преди провеждането на разпита пред съдия, тъй като това се установява от показанията на св. А., М., И., И.. По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон: Настоящият състав намира за небходимо да отбележи, че при регламентиране на касационното производство, за разлика от въззивното, законодателят не е предвидил наличието на служебно начало. Съгласно разпоредбата на чл. 347 НПК касационната интанция има задължение да провери атакувания съдебен акт само в обжалваната му част и по отношение на обжалвалите лица. На това задължение кореспондира и разпоредбата на чл. 351 НПК, където законодателят е предвидил изрично задължение за касационния жалбоподател да посочи касационното основание и данните, които го подкрепят. Ето защо при касационната проверка съдът се произнася единствено по отношение на отразените в жалбата касационни основания и конкретните доводи свързани с тях. По отношение на непосочени основания или липса на доводи, които да ги подкрепят, за съда не съществува изискване да проверява законосъобразността на атакувания съдебен акт. При внимателен преглед на депозираните касационни жалби на защитниците на подс. Д., К. и С. може да бъде направен извод, че в подкрепа на наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК (извън декларативните твърдения, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл. 13, 14, 107, 303, ал. 1, 339, ал. 2 НПК и не е направил верен анализ на доказателствата, които впрочем са относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК) липсват конкретни доводи. Ето защо касационният съд е в невъзможност да отговори на направените немотивирани оплаквания, поради което и постановеният съдебен акт не трябва да бъде отменен или изменен въз основа на посоченото касационно основание. Единствено може да бъде отбелязано, че касационната инстанция констатира, че въззивният съдебен състав, законосъобразно е преценил, че с атакуваното решение правилно подсъдимите са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 302, т. 1 от НК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. Д. наказание. При преглед на жалбите на тримата подсъдими съдът констатира, че липсват конкретни оплаквания относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Независимо от липсата на такива конкретни оплаквания, доколкото във всяка една от жалбите е направено искане за оправдаване на подсъдимите, съдът намира, че следва да провери атакувания въззивен съдебен акт на плоскостта на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Това е така, тъй като когато има искане за цялостно оправдаване на осъдено лице, като се претендира, че то не е осъществило престъпление (оплакване свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК) всякога в това оплакване се съдържа и искане за облекчаване на наложеното наказание на осъдения подсъдим (оплакване свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК). Ето защо касационната инстанция прецени, че дори при липса на конкретни възражения към основанието, същата следва да бъде проверена. Правилно въззивната инстанция е ценила като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, обстоятелството, че тримата подсъдими са били награждавани, че до инкриминираната дата подсъдимите са били безупречни полицейски служители, и че и тримата имат деца, за които полагат грижи. Законосъобразно решаващите съдилища не са отчели наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Касационният съд преценява, че отмерените наказания на тримата подсъдими не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Те са определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под минималния предвиден в чл. 302, ал. 1, т. 1 НК размер (две години „лишаване от свобода”). Изпълнението им е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години. Касационният съд приема, че евентуалното намаляване на наказанията, за който и да е от подсъдимите не би било справедливо с оглед обществената опасност на извършеното от една страна, а от друга не би гарантирало постигане на целите по чл. 36 от НК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира жалбите за НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 128 от 19.08.15 год., постановено по ВНОХД № 71/14 год. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:......................................................... ...........................................................