Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 492   София, 03 декември 2009 година                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА              Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ноември две хиляди и девета  година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ   ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА   БЛАГА ИВАНОВА     при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 477/2009 година.     Производството е образувано по повод искане на осъденото лице З. И. П. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 229/13.07.2009год. по в.н.о.х.д. № 1048/2009 год. на окръжен съд-гр. Пловдив. Изтъкнати са доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Отправено е искане за отмяна на решението и оправдаване на осъденото лице по предявеното му обвинение. В съдебно заседание, осъденият лично и чрез защитника си, поддържа искането по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение, е изменена присъда № 268/19.05.2009год. по н.о.х.д. № 1758/2009 год. на районен съд-Пловдив, по отношение прецизиране на една от наложените пробационни мерки, с определяне периодичността на „задължителната регистрация по настоящ адрес”. С първоинстанционната присъда е призната за виновна подсъдимата З. И. П. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и е осъдена при условията на чл.55,ал.1,т.2,б”б” НК на „пробация”, с налагане на двете задължителни по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 и ал.4 НК пробационни мерки, за срок от по шест месеца, за всяка една от тях. По реда на чл. 301, ал. 1 т. 12 НПК, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.   Искането на осъденото лице е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 13.07.2009год., а искането-постъпило във ВКС на РБ на 20.07.2009год, т.е. в законоустановения срок. Разгледано по същество е неоснователно. Касационният състав не възприема заявените в искането доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт. В унисон с разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК, аналогичните възражения, във връзка с нарушението на чл.303,ал.1 НПК, са отхвърлени от въззивната инстанция с аргументирани съображения. Право на съда по същество е да кредитира едни доказателствени източници, а други не, но при съответната аргументация на оценъчния процес. Несъстоятелен е изтъкнатият довод в искането, за неправилен прочит на доказателствената съвкупност, състоящ се в отдаване приоритетно значение на показанията на малолетния свидетел Г, пред тези на К. Окръжният съд е извършил собствен анализ и съвкупна оценка на доказателствения материал. Показанията на свидетелите Й, Х. и В. Н. , са разгледани в контекста на останалите гласни доказателства-обясненията на подсъдимата, възприета от децата като”бате И. ” и показанията на свид. Христо К. , /последните – изолирани, непоследователни и нелогични по своя характер/. Кубанов, в подкрепа защитната версия на молителя, уличава себе си в извършване на инкриминираното деяние, но при различна фактическа обстановка - по отношение на самото отнемане, на последващата среща с двамата братя Н, на звъненето на телефона, на разпореждането с отнетите вещи и всички тези обстоятелства са в разрез с фактите, установени от показанията на останалите свидетели. Доказателствените източници - обясненията на осъдената и показанията на К. , не разколебават категоричния и несъмнен извод, относно авторството на извършеното деяние и вината на П. Изложени са достатъчно съображения, защо протоколът за разпознаване на лица е изключен от доказателствения материал, поради което доводите на защитата в същата насока, са неоснователни.   При установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. С деянието си подсъдимата е осъществила обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.194, ал.1НК. Вън от всякакво съмнение, П. е отнела инкриминираните вещи от владението на Х. Н. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. В съответствие с ПП № 6/71г. на ВС, инстанциите по същество са приели, че мобилният апарат и СИМ-карта, са били забравени от пострадалия на обществено място и този вид вещи, могат да бъдат предмет на престъпното посегателство. Несъстоятелен е доводът, изтъкнат в искането, че вещта е „загубена”, а не „забравена”, довод, основан на посочените в цитираното постановление места, на които могат да бъдат оставени вещите и конкретният случай не е включен в тях. Но в раздел ІІ-ри,т.1 на ПП№6/71г., са изброени примерно, неизчерпателно местата, на които вещите могат да бъдат забравени, с обединяващият ги критерий - те да са обществени, до тях да имат достъп много хора. Анализът на доказателствената съвкупност води до несъмненения извод, че пострадалият е забравил вещта на футболното игрище - не е прекъснал владението си върху нея, не е лишен от възможност да упражнява фактическа власт върху мобилния апарат, което е определящото за вида на предмета на престъпното посегателство. За това, не може да бъде възприета защитната теза, че вещта е „загубена” /т.е. не може да бъде предмет на престъплението/, защото пострадалият не се е лишил от владението си върху нея.   Определеното, при условията на чл.55,ал.1,т.2,б”б”НК наказание е справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и на личната такава.   По изложените съображения, касационната инстанция намира, че искането на осъденото лице следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.   Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице З. И. П. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 229/ 13.07.2009 год. по в.н.о.х.д. № 1048/2009 год. на Окръжен съд- Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: