Р Е Ш Е Н И Е № 472 София, 07 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: EЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 1532/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК е образувано по искане на осъдения Д. П. С. за възобновяване на нохд № 30201/11 г. на Районен съд – Монтана. Искането е за отмяна на постановената от РС – Монтана присъда от 13.12.2011 г. и оправдаване на осъдения С., като посочените в него касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК са и основания за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно. Намира, че преквалификацията на деянието и законът са приложени правилно. Адвокат Е. Д., представляващ пред ВКС осъдения Д. П. С., поддържа искането за възобновяване и пледира за неговото уважаване, по изложените в искането съображения. Счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, като въпреки многократните му разглеждания от съдебните инстанции не е установена обективната истина; съдебните актове и на първоинстанционния, и на въззивния съд са постановени при две несъвместими, взаимно изключващи се хипотези, и не са отстранени допуснатите процесуални нарушения. Моли подзащитният му да бъде оправдан и бъде спряно изпълнението на наложеното наказание. Осъденият Д. П. С. поддържа направеното искане за възобновяване на наказателното дело и моли за правилна и справедлива присъда, както и за отстраняване на допуснатите нарушения от предходните съдебни инстанции. Гражданският ищец и частен обвинител В. Е. В. и неговият повереник, редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо и е подадено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Негов предмет е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постановената присъда от РС – Монтана е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. С присъда от 17.09.2009 г. по нохд № 446/08 г. РС – Монтана е признал подсъдимия Д. П. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал.1 НК и е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. С. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител В. 2000 лв. за причинените му неимуществени вреди и 14 лв. обезщетение за имуществени вреди. С решение от 03.12.2009 г. по внохд № 203/09 г. на Окръжен съд – Монтана горната присъда е потвърдена. Производството по делото е възобновено по реда на Глава тридесет и трета от НПК с решение № 211 от 26.04.2010 г. по н.д. 122/2010 г. на ІІІ н.о. на ВКС. След връщането на делото на РС – Монтана за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание, с присъда от 13.12.2011 г., постановена по нохд № 30201/11 г., което е предмет на настоящото искане за възобновяване, РС – Монтана е признал подсъдимия Д. П. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Със същата присъда РС - Монтана е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. На основание чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 289, ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК (в ред. преди изм. с ДВ, бр. 26 от 2010г.), вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 2, ал. 2 НК съдът е прекратил наказателното производство спрямо подсъдимия, поради изтичане на предвидената в закона давност. Също така, С. е бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител В. сумата от 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и 1814 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 15.06.2008 г., до окончателното им изплащане, както и деловодните разноски в размер на 200 лв., като в останалата му част до 3000 лв. предявеният граждански иск за неимуществени вреди е бил отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е бил осъден да заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и такава за служебно издаване на изпълнителен лист. С въззивно решение № 54 от 09.05.2012 г. , постановено по внохд № 185/12г., ОС-Враца е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Две касационни основани се поддържат в искането за възобновяване, а именно за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за нарушения на материалния закон. В искането липсва диференцираност на аргументацията, подкрепяща направените искания. По естеството си изложението е в две насоки, а именно едностранно разследване в рамките на досъдебното производство с игнориране престъпното деяние на пострадалия, осъществено по отношение на подсъдимия, както и причините поради които не е ангажирана наказателната отговорност на В. В.. Във връзка с горното следва да се посочи, че от доказателствената съвкупност по безспорен начин се установява, че по време на инцидента наранявания е получил не само пострадалият по настоящото дело-В. В., но и подсъдимият. От съдебните актове е видно, че решаващите съдилища сред фактическите си констатации са приели за установени и действия на пострадалия по нанасяне на удар на подсъдимия в областта на лявото ухо. Също така, предходните съдебни състави са установили и медикобиологичните характеристики на уврежданията, констатирани при подсъдимия. Независимо от това, развитието на образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.129 от НК с пострадал подсъдимия по настоящото и причините за неговото спиране, респективно прекратяване/последвалите отменителни решения при съдебния контрол/, са ирелевантни обстоятелства за настоящия казус и не могат да бъдат предмет на обсъждане в това производство. В случая причинената телесна повреда на подсъдимия не изключва ангажиране на наказателната му отговорност във връзка с извършените от него действия по причиняване на телесни увреждания на пострадалия. Претенциите на подсъдимия във връзка с хода и процесуалното развитие на досъдебното производство, по което той е пострадал следва да бъдат отправени по другото производство, в рамките на процесуалните му правомощия, визирани в НПК. Също така, следва да се посочи, че правата на осъдения С. в качеството му на обвиняем/подсъдим не са били нарушени и в частност правото му да ангажира защитник. Също така, следва да се отбележи, че гражданският ищец и частен обвинител има право на личен избор кой адвокат да ангажира за свой повереник в процеса. Възраженията, свързани с различен материален и социален статус на пострадалия и подсъдимия, определящ възможността за адекватна защита са неоснователни. В хода на първоинстанционното производство, съдът е назначил на подсъдимия служебен защитник, при спазване на процесуалните правила затова. Служебният защитник, като страна в наказателния процес има еднакви права и задължения с договорения защитник, като същите са определени от разпоредбите на НПК и са относими за всеки, имащ правото да встъпи в процеса в качеството на защитник. Възраженията за нарушение на материалния закон също са неоснователни. След като съдилищата вярно са установили релевантните за правилното решаване на казуса факти, при спазване на процесуалните правила, касаещи аналитичната дейност на съда по оценка на доказателствата, са достигнали до правни изводи за съставомерност на деянието по чл.132, ал.1, т.2, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК. Освен липсата на конкретни доводи досежно правилността на квалификацията на деянието, дадена от първия съд и възприета от въззивната инстанция, настоящият съдебен състав намира за безпредметно нейното обсъждане, предвид факта, че производството пред ВКС се води по искане за възобновяване, депозирано от подсъдимия, което определя и параметрите на възможностите за произнасяне от този съд. Последните не биха могли до доведат до влошаване положението на осъдения, което сочи на безпредметност от обсъждане правилността на правната квалификация на деянието, за което съдилищата са признали подсъдимия С. за виновен. В рамките на приетата квалификация на деянието, съдилищата правилно са преценили, че е изтекла абсолютната погасителна давност. Разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от НК визира наказание до една година лишаване от свобода. Деянието, за което С. е признат за виновен, е извършено на 14/15.06.2008г. Абсолютният давностен срок, предвид нормата на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал. 1, т. 5 НК - в редакцията преди изм. с ДВ, бр. 26 от 2010г., която съобразно чл.2, ал.2 НК се явява по-благоприятен закон, е в размер на три години и е изтекла на 15.06.2011г. При извършената преквалификация давностните срокове, касателно първоначалното обвинение по чл.129 от НК, са без значение. Прецизността изисква да се обърне внимание на решаващите съдилища, че когато абсолютните давностните срокове са изтекли в един висящ процес, но по отношение на инкриминираното с обвинителни акт престъпление, и подсъдимият е направил искане за прекратяване, съдът в хода на съдебното следствие, на основание чл.289 вр. чл. 24, ал. 1, т.3 НПК прекратява производството. Различна е хипотезата, когато съдът прилага давността с присъдата. Без значение е дали признава подсъдимия за виновен по първоначално повдигнатото обвинение, за което давността е изтекла или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, също е изтекла давността, съдът е длъжен след като го признае виновен да приложи правилата за давност, като не му наложи наказание-чл.305, ал.5 от НПК. Независимо, че изрично касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не се сочи в изложението, осъденият се позовава и на явна несправедливост, която в случая би могла да бъде разглеждана само на плоскостта на уважената гражданска претенция.Не се сочат съображения в подкрепа на това твърдение, но правилно и в унисон с процесуалните правила първата инстанция се е произнесла по приетите за съвместно разглеждане граждански искове за имуществени и неимуществени вреди. При гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу Д. С., поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното , ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. П. С. за възобновяване на нохд № 30201/11 г. по описа на Районен съд – Монтана. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: