Р Е Ш Е Н И Е № 202 гр.София,04 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 692/2014 год.на ВКС, ІІІ н.о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ от прокурор при Апелативна прокуратура гр.Бургас и по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от частните обвинители и граждански ищци Д. Д. Ж. И В. Ж. В., действаща лично и със съгласието на първата, като нейна майка и законна представителка, чрез повереника им, адвокат – Б. Х., против решение №12 от 19.02.2014 год. по ВНОХД№237/2013 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.БУРГАС. В протеста се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1 и 2 от НПК. В жалбата се претендира неправилно приложение на закона – основание по чл. 348, ал. 1,т.1 от НПК, както в наказателната, така и в гражданската част на въззивното решение. Касационните основания в протеста и в жалбата са подкрепени със следните данни: неправилно е формирано вътрешното убеждение на съда поради нарушения по чл.107 от НПК; неправилно е прието, че пострадалият е посетил мястото на аварията в [населено място] по собствено желание и инициатива, и че не е имало промяна на работното му място; игнорирано е съдържанието на писменото доказателство - заповед №025 /17.07.12 год., издадена от подсъдимия, с която подсъдимият е разпоредил пострадалият да извършва аварийно обслужване на асансьорни уредби в [населено място]; след промяната на работното място на пострадалия не му е извършван извънреден инструктаж, видно от данните от „Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана” във фирмата на подсъдимия, който е бил задължителен съгласно Наредба№РД07-2/2009 год. за условията и реда за провеждане на периодичното обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни условия на труда; неправилно е прието от състава на АС гр.Бургас, че това обстоятелство не е посочено от обвинението като част от фактическия състав на престъплението; липсва конкретен анализ за причинната връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултат; пострадалият не е бил със съответната квалификация за извършване на ремонт на асансьорни уредби, но от обаждането от администрацията на хотел „Казабланка” са съобщили за проблем по принцип, който е трябвало да бъде оценен от съответния служител във фирмата на подсъдимия – дали е необходимо отстраняване на авария или от ремонт; игнорирани са показанията на свид.Б., че ремонтът е трябвало да се извърши от двама техници, съгласно нормативните изисквания, какъвто екип не е бил осигурен от подсъдимия; не е обсъдена т.н. частна експертиза, приета по делото от ОС гр.Бургас; нарушен е чл. 13 и чл. 107 от НПК; при липса на всестранна оценка на събраните доказателства съдът не е изяснил обективната истина, рефлектирало и върху правилното приложение на закона. Цитира се съдебна практика на ВКС. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане с указания за правилно приложение на закона. В съдебното заседание пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители и граждански ищци претендират за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. В съдебно заседание подсъдимият К. А. не се явява, редовно призован. За него се явява адвокат Д. - негов упълномощен защитник, който оспорва протеста и жалбата като неоснователни. Прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, тъй като сервизното обслужване на определен обект не е промяна на работното място; пострадалият не се е нуждаел от повторен инструктаж, вън от това в обвинителния акт няма обвинение, че е липсвал такъв инструктаж; не са допуснати нарушения при оценката на доказателствата и законът е приложен правилно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО : Касационният протест и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци са неоснователни по следните съображения: С присъда № 238/12.11.2013 год. по НОХД № 867/2013 год. Бургаският окръжен съд подсъдимият К. Т. А. ЕГН [ЕГН] е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 30.07.2012 г. в апартхотел „Казабланка" в [населено място], общ. Несебър, в качеството му на управител на [фирма] [населено място], поради немарливо изпълнение на занятие, източник на повишена опасност - монтаж, ремонт и сервиз на асансьорни уредби е нарушил: чл. 11, ал.1, чл. 13, ал.1 и ал. 2, ал. 4, ал. 7 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд като да е допуснал до работа, която само да извърши лице, без съответните знания, съгласно чл. 164, ал.3 и чл. 165а, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, приета на 22.09.1999 г. и по чл. 9, ал.3 и чл.34, ал.1, т.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори, при извършването на аварийни ремонтни дейности в асансьорна шахта на хотела, поради което да е причинил смъртта на Ж. В. Г., ЕГН: [ЕГН], КАТО Е ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Със същата присъда е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Д. Д. Ж. И В. Ж. В., действаща лично и със съгласието на Д. Д. Ж. като нейна майка и законна представителка граждански иск, за обезщетение за претърпените от всяка от тях неимуществени вреди от деянието, в размер общо на 150 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от дата на извършване на деянието – 30.07.2012 г. и до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. С въззивно решение №12 от 19.02. 2014 год., по ВНОХД № 237/2013 год. на Бургаския апелативен съд, образувано по въззивен протест и въззивна жалба от частните обвинителни и граждански ищци, присъдата по първоинстанционното дело е потвърдена изцяло. Делото е разгледано по реда на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, при която страните са се съгласили да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица. Протоколите за извършени следствени действия и експертните заключения от досъдебното производство са приобщени от съда и са ползвани от него при постановяването на присъдата. Проверката показа, че от фактическа страна събраните доказателствени източници са спомогнали за изясняване на всички обстоятелства от предмета на доказване по чл.102 от НПК; спазени са процесуалните правила по чл. 13,чл.14 и чл.107, а.3 и ал.5 от НПК. Съставът на ВКС не споделя твърденията в протеста и в жалбата, че съдилищата по фактите са игнорирали част от доказателствата, а други са интерпретирали като са вложили съдържание, което те нямат. Обратното е вярно. И двете съдебни инстанции са дали отговори в мотивите си защо са ползвали с вяра доказателствените източници, на които са основали своите констатации и правни изводи и са отговорили изчерпателно на всички доводи на държавното и частно обвинение. Неоснователно се твърди от касаторите, че пострадалият Ж. е бил изпратен на мястото на аварията по заповед на подсъдимия А.. Фактическите констатации на въззивната инстанция, че пострадалият е посетил мястото на аварията в [населено място] по собствена инициатива , без да уведоми дежурния техник във фирмата на подсъдимия за отправено лично до него повикване за отстраняване на технически проблем в ансансьорната уредба на хотел „Казабланка” в [населено място], се основават на цялостно задълбочено обсъждане на гласните и писмените доказателства и доказателствени средства. От показанията на свид.Ц. е прието за установено, че на инкриминираната дата 30.07.12 год. тя първа е уведомила за повредата, но не се е обърнала към дежурния техник на фирмата на подсъдимия, а директно се е обадила на личния мобилен телефон на пострадалия Ж. Ж. в около 13.10 на същата дата за отстраняване на повреда в асансьорната уредба. От многобройните гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите З., С., Л., Ш. и М., и от обясненията на подс.А. безпротиворечиво е установено, че подсъдимият е създал организация във фирмата първо да се информира дежурния техник за нуждата от решаване на технически проблем с асансьорна уредба. Този ред е бил нарушен в случая по вина на пострадалия. За първи път през процесния ден фирмата на подсъдимия е била уведомена за аварията едва в 15.20 часа с друго позвъняване от администрацията на хотела „Казабланка” [населено място]. Установено е и от свидетелите М. и Ш., че управителят - подс. А. е узнал за аварията едва в около 16. 00 часа от свид.Л., който го информирал, че телефонът на Ж. – определен да обслужва района на [населено място], не отговаря. Основани на вярна интерпретация на действителното съдържание на доказателствата са изводите на съдилищата, че със заповед №025 /17.07.12 год. на подсъдимия А. е разпоредено на пострадалия Ж. да извършва само аварийно обслужване на асансьорните уредби в [населено място] от датата 18.07.2012 год, но не и самостоятелно да извършва ремонтни работи на асансьорните уредби в [населено място]. Правилно е прието, че тази заповед не е променила работното място на пострадалия, и поради това, не се е изисквало провеждането на извънреден инструктаж. Този извод е верен , защото е прието за установено, че А. като собственик и управител на [фирма], [населено място], е сключил от името на дружеството договори за обслужване на асансьорни уредби по цялото северно Черноморие – в градовете Бургас, Варна и в прилежащите им курорти, включително и [населено място], Бургаска област. Следователно, правилен е изводът на съставът от АС гр.Бургас, че трудовият договор с фирмата на подсъдимия относно месторабота – [населено място] не е претърпял промяна в съществените си елементи , вкл. и относно местоработата на пострадалия Ж.. Верни са изводите, че не е било необходимо пострадалият да бъде подложен на извънреден инструктаж, извън тези, които периодично са били извършвани във фирмата. Няма опора в данните по делото оплакването за липса на анализ за причинна връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултат. По делото е издирена обективната истина за конкретната квалификация на пострадалия Ж. като асансьорен техник и съответствието й със заповедта на подс.А. за назначението във фирмата. Тя е съобразена от подсъдимия с нивото на компетентност на пострадалия, даващо му право самостоятелно да отстранява само аварии, но не и самостоятелно извършване на ремонтни работи на асансьорни уредби. Пострадалият не се е съобразил със съдържанието на заповедта на подсъдимия за обема от правата, възложени му според квалификацията на асансьорен техник. Безспорно е изяснено, че заповедта на подсъдимия е била съобразена с предоставената от нормативните актове техническа компетентност на пострадалия. Установено е, че подсъдимият е възложил на пострадалия единствено отстраняване на аварии по асансьорната техника, но не и ремонт на такава; създал е вътрешна организация и е провеждал периодичен инструктаж на пострадалия Ж., както и на останалите работещи монтьори. От приетите като писмени доказателства заверени копия от Книга за инструктаж/ спр. л.1- 34, т.ІІ от досъдебното производство/ съдебните инстанции са приели за установено, че подсъдимият е организирал и провеждал както първоначален, така и текущ, периодичен инструктаж - срещу подпис на пострадалия Ж., включително и за месец юли 2012 год./ л.30, т. ІІ, под т.15 от досъд.произв./, преди датата на инкриминираното събитие. Следователно, напълно голословно се изтъква от касаторите, че подсъдимият не е изпълнил задълженията си по чл. 11, ал.1, чл. 13, ал.1 и ал. 2, ал. 4, ал. 7 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд, съответно по чл. 164, ал.3 и чл. 165а, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, приета на 22.09.1999 г., както и по чл. 9, ал.3 и чл. 34, ал.1, т.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори, при извършването на аварийни ремонтни дейности. Именно във връзка с това, че пострадалият е имал квалификация от трета степен на асансьорен монтьор, същият по разпореждане на подсъдимия е бил прикрепен в екип към друг асансьорен техник с дългогодишен опит. Установените по делото факти убедително сочат, че няма причинна връзка между поведението на подсъдимия в рамките на упражняваната от него правно регламентирана дейност , източник на повишена опасност и смъртта на пострадалия асансьорен техник при конкретно установените обстоятелства за механизма на причиняване на този резултат. Съставът на ВКС не споделя оплакването от държавното и частно обвинение, че поради неправилна оценка на доказателства, е направен неверен извод от АС гр.Бургас, че подсъдимият не бил допуснал нарушение на чл. 9, ал.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори/ обн. ДВ, бр.33 от 11.04.2003 год./. Изводът на БАС е правилен. Правилото изисква лицата , които поддържат асансьори да осигурят 24- часово непрекъснато аварийно обслужване на асансьорите, което задължение е изпълнено със заповедта №025 /17.07.12 год., издадена от подсъдимия, с която подсъдимият е разпоредил пострадалият да извършва аварийно обслужване на асансьорни уредби в [населено място]. От писмените доказателствени източници е прието за установено, че трудовата функция на пострадалия е била лимитирана до аварийното обслужване на асансьорите, съответстващо на неговата квалификация на „асансьорен техник от трета степен” : да освобождава пътници при аварийно спиране на асансьорната кабина; да оказва помощ при аварии и злополуки и да спира асансьора при технически неизправности. От обективните данни по делото за извършените спрямо пострадалия инструктажи е изяснено, че пострадалият е знаел, че за ремонтни работи е трябвало да действа с още един асансьорен техник. Неоснователно се претендира, че подсъдимият не е осигурил екип с по- висока квалификационна степен за района в [населено място], поради което с бездействието си бил допринесъл за съставомерния резултат. Пострадалият е приел еднолично, без съгласието на неговия работодател – подсъдимият, да извърши ремонта при положение, че е съзнавал квалификационната си степен, непозволяваща едноличните му действие при ремонт, а е изискваща екип с още един асансьорен техник ; не се е обадил на диспечера на фирмата за изпращане на още един негов колега при ремонта на процесния обект, макар да е разполагал със служебен телефон. В тази насока показанията на свид.Б. не насочват изводи за виновно бездействие от страна на подсъдимия, както се твърди от обвинението, нещо повече, неговите показания опровергават тази теза. От заключението на техническата експертиза е установено , че пострадалият е започнал ремонта сам, при положение, че е бил инструктиран , че е следвало да действа в екип от още един асансьорен техник. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, която е изяснила механизма на извършване конкретните действия на пострадалия и причинната за настъпилия вредоносен резултат, пострадалият не е извършил редица задължителни технически действия или ги е извършил неправилно: озовал се е на мястото на повредата без втори техник, който да участва в блокажа на асансьора; преди за започне ремонта, не е блокирал движението на асансьора с предвидения за целта бутон „стоп" на ревизионното табло върху кабината или от машинното помещение, което е бил задължен да направи; изкачил се е до четвъртата спирка, където е била заседнала асансьорната кабина и е започнал отстраняването на повредата, която се изразявала в лош контакт на блокиращия микропревключвател на четвърта спирка /трети етаж/, което спирало движението на асансьора; в момента на възстановяване на блокиращия електрически контакт, кабината автоматично е тръгнала сама надолу към първа спирка, защото е имало неблокирано повикване, активиращо възстановеното движение на асансьорната кабина - причина за настъпването на инцидента. Съставът на ВКС споделя главният фактически извод на апелативната инстанция, че при тези данни, падането на пострадалия върху кабината от височина около 7 метра, която вече била достигнала първа спирка и настъпването на травми, несъвместими с живота, не са непосредствена последица от неизпълнение на дейността, източник на повишена опасност, регламентираща правата и задълженията на подсъдимия, а поради причина, изцяло стояща в поведението на пострадалия. В случая задвижването на асансьорната кабина надолу е било поради факта, че Ж. не е блокирал предварително движението на асансьора, което е бил задължен да направи. Подс.А. не е съпричастен с действие или бездействие към инкриминирания резултат. Нещо повече, установено е по делото, че той е осигурявал, организирал и контролирал спазването на правилата за безопасни условия на труд, като е издавал заповеди, правел е инструктажи, провеждал е периодични изпитни тестове, посредничил е при осигуряване на необходимото работно оборудване. Лично и чрез свои подчинени многократно е организирал инструктаж за безопасност на труда на пострадалия, включително и на работното място. По делото е изяснено, че още с встъпването на пострадалия на работа на 31.05.2010г. е регистриран начален инструктаж, удостоверен с подпис в книгата за начален инструктаж и има издадена служебна бележка за това № 031/ 31.05.2010г.; извършено е обучение и инструктаж при промяна на длъжността му на 01.02.2012 год.; проведен е периодичен инструктаж- включително и през м. юли 2012г., когато е настъпило инкриминираното деяние, документиран в книгата за периодичен инструктаж. На всички периодични ежемесечни инструктажи, пострадалият се подписвал лично. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че при ремонта на асансьорната техника всеки от техниците е осъществявал работа, съответстваща на длъжността и придобитата квалификация. При правилно установените факти от обстоятелствата на обвинението законът е приложен правилно. Законосъобразни са правните изводи на апелативната инстанция, че подсъдимият А. не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.123, ал.1 от НК. Инструктажът във връзка с упражняваната от него правно регламентирана дейност , източник на повишена опасност, както и цялостната организация на работата във фирмата за обслужване на асансьорна техника, са извършвани при спазване на нормативните актове, регламентиращи безопасността на труда на пострадалия. Поради това, несъстоятелна е тезата на обвинението за тяхното неизпълнение. Правилни са изводите за липсата на правно основание за уважаване на предявените граждански искове, защото не са налице признаците от обективната и субективна страна на гражданския деликт по чл. 45 от ЗЗД в поведението на подсъдимия. Тези съображения водят до извода , че няма касационни основания за отмяна или изменяване на атакувания въззивен съдебен акт и поради това и на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК ,съставът на ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №12 от 19.02.2014 год. по внохд№237/2013 год. на Апелативен съд гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :