О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4 София, 09. януари 2017 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 3197 по описа за 2016 г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от С. М. К., чрез адв. Д. Д., срещу въззивно определение № 484/01.03.2016 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 467/2016 г. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. Л. В. Ш. и Т. В. Ш., чрез адв. Я. В. Я., са отговорили в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, че обжалваното определение е правилно; не са изразили становище по основанията за допускане на касационно обжалване. Л. С. С., Х. Г. П., М. Г. К., П. С. Н. и Й. П. Н., не са отговорили в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Представено е приложение с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят се обосновава с процесуалноправния въпрос, обобщен от касационната инстанция, за обвързаността на съда по висящо дело за делба във втора фаза, с решение на друг съд, установяващ евентуални права на собственост на трето, неучаствало в делбата лице върху наследствената маса, съответно как следва да процедира делбеният съд. Въпросът е от значение за постановения резултат, защото с обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е потвърдил това на първостепенния Пловдивски районен съд, VI състав, с което производството по гр.д. № 5924/2010 по описа на ПРС, във втора фаза на делбата, е спряно до приключване на производството по гр.д. № 8990/2015 г. на ПРС, Х състав. По него са предявени от М. М. против съделителите по делбеното дело, установителен иск за собственост и иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на решението, с което е допусната делбата между тях. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – разрешаването на въпроса е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, поради което следва да се допусне касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира следното: Наличието на съсобственост върху определено имущество, участниците в съсобствеността и техните дялове, се установява в делбеното дело с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК. Влязлото в сила решение по допускане на делбата има сила на присъдено нещо в отношенията между страните по него, техните универсални и частни правоприемници. На общо основание, това решение не обвързва неучаствали трети лица, независимо дали те имат изключителни права върху делбената маса или са съсобственици. Във втората хипотеза решението по чл. 344, ал. 1 ГПК се явява нищожно и, макар, че всички съсобственици са задължителни необходими другари, това решение също не обвързва неучаствалите съсобственици, като те не са легитимирани да искат и отмяната му по реда на чл. 304 ГПК. Втората фаза на делбата продължава между първоначалните страни, евентуално техните универсални правоприемници, а евентуално висящ спор между тях и трето лице относно собствеността върху имущество, идентично с делбеното, няма преюдициално значение за извършването на делбата – няма отношение към правилността на решението, с което съсобствеността между съделителите ще бъде ликвидирана. Това решение няма да има и обвързващо действие за трети неучаствали лица. При висящо делбено производство във втора фаза, ако с влязло в сила решение, обвързващо съделителите, бъде установено, че трето лице е съсобственик или притежава правото на собственост върху делбенто имущество в пълен обем, това ще има значение за правния интерес от продължаване на производството за делба. В подобен случай, съдът, който следи и служебно във всеки един момент за допустимостта на исковия процес, ще прекрати делбеното производство. До тогава, няма пречка за разглеждане и разрешаване на спора по извършване на делбата, нито преюдициална зависимост за правилността на решението. Обратното разрешение не само, че е в противоречие с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, но и би създало условие за протакане на делото за делба, като на практика всяка претенция на трето лице, би била пречка за окончателното разрешаване на спора или би могла да се ползва от недобросъвестни страни за принуда над част от съделителите. Разрешението на въззивната инстанция противоречи на даденото от настоящия състав тълкуване. Определението е неправилно – не е осъществена хипотезата на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, поради което то следва да бъде отменено. Сторените от страните съдебноделоводни разноски по това дело следва да се съобразят от съда при постановяване на решението, с оглед крайния изход по спора, съответно при окончателното приключване на делото, без постановяване на решение, с оглед основанието за това. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 484/01.03.2016 г. на Пловдивския окръжен съд, по ч.гр.д. № 467/2016 г. ОТМЕНЯ въззивно определение № 484/01.03.2016 г. на Пловдивския окръжен съд, по ч.гр.д. № 467/2016 г. и ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: