1 Р Е Ш Е Н И Е №. 217 София, 13 март 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1097/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Д., защитник на подсъдимия И. П. срещу въззивна присъда №188 от 03.07.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1134/17 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата макар и в условията на бланкетност са релевирани трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. В срока по чл.351 от НПК, е постъпило допълнение на касационната жалба с развити съображения в подкрепа на направените оплаквания. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за основателна, поради което моли за нейното уважаване. Адвокат Д. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Акцентира и подробно аргументира оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 17.02.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 15149/2014г., Софийски районен съд е признал подсъдимия И. С. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.5 от НК и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивна присъда № 188 от 03.07.2017 г., постановена по внохд №1134/17г., Софийски градски съд, НО, Х-ти въззивен състав, на основание чл. 336, ал.1, т.1, вр. чл. 334, т.2 от НПК е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият И. С. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 206, ал.5 от НК и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер от 1000 лв., както и в частта, с която подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 198, ал.1, пр.2 НК, като вместо това е постановил: признал е подсъдимия И. С. П. за виновен в това, че на 24.05.2014 г. в [населено място], [улица], противозаконно отнел чужда движима вещ – 1бр. мобилен телефон „Nokia Lumia 710“, имеи /№/ на стойност 182 лв., от владението на В. П. Ч., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплаха, поради което и на основание чл. 198, ал.1, пр.2, вр. чл. 55 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Жалбата е допустима и основателна. На първо място следва да се обсъдят твърденията на подсъдимия и защитата му за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оплакванията са за подмяна на обвинителната теза, липса на мотиви и превратно тълкуване на доказателствения материал. В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове/в случая и двата акта са присъди/, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено от тях съдебно следствие. От мотивите на съдебните актове е видно, че и двете инстанции, включително и съдията-докладчик от първата в особеното си мнение, са интерпретирали заключението на съдебно-техническата експертиза и са го ползвали при извеждането на фактическите си констатации, без експертизата да е била допусната и приета на надлежен процесуален ред. Относно тази експертиза материалите по делото дават основание за следните констатации: в хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена видео-техническа експертиза; съгласно изискванията на чл.246, ал.2 от НПК в обвинителния акт прокуратурата е посочила доказателствените материали, от които се установяват изложените в него обстоятелства, като сред тях не е горепосочената експертиза; първоинстанционното производство се е провело по реда на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК - подсъдимият и защитата са дали съгласие да не се разпитват в съдебно заседание вещото лице М./изготвило съдебно-оценителната експертиза/, вещото лице М. относно съдебно-психиатричните заключения, които е дала на досъдебното производство за свидетелите, а да бъде разпитана само по отношение на СПЕ, касаеща подсъдимия, както и да не бъде разпитана свидетелката Г. Н.; в материалите от първоинстанционното производство, не беше констатиран съдебен акт, с който съдът в хода на съдебното следствие по своя инициатива да е допуснал до изслушване и приел тази техническа експертиза; въззивната инстанция не е провела съдебно следствие. Тези констатации обуславят извод, че както контролираната инстанция, така и първият съд са формирали фактическите си констатации въз основа на доказателствени материали, които не са събрали по надлежния, визиран в НПК ред. Това е в нарушение на установения в чл.18 от НПК принцип на непосредственост, съгласно който решенията на съда следва да се основават върху доказателствените материали, които те са събрали и проверили лично. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените и е отстранимо от въззивната инстанция, която освен контролна притежава и правомощията да разгледа и се произнесе по същество на казуса. В обобщение, горепосоченото съществено процесуално нарушение изисква отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, поради което доводите на защитата, касаещи превратно тълкуване на видеофайла от заснемащите камери/по естеството си веществено доказателство/, е безпредметно да бъдат обсъждани. Настоящият състав намира, че не следва да се произнася по останалите възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на въззивния съд по оценка на доказателствената съвкупност, попречили за разкриване на обективната истина. Това е необходимо, за да бъде гарантирана в максимална степен възможността на следващия състав на СГС да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Следва само да се посочи, че решаващата инстанция освен, че е длъжна да се произнесе в рамките на фактическото обвинение, възведено от прокурора в обвинителния акт, е необходимо да изложи фактическа обстановка по ясен и недвусмислен начин, без оглед на индивидуалния стил на изразяване на изготвящия мотивите, което е гаранция за правилно приложение на материалния закон. В конкретния случай пример за подобна неяснота е възприетото в мотивите на въззивната присъда – „ Там П. поискал от В.Ч. пари, преровил джобовете и портфейла му и след като не намери пари, взел телефона му..., като казал на Ч., че ако не го дадеш ще го удари” . Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на Софийски градски съд, който като инстанция по същество на делото е длъжен да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, свързани със събирането на доказателствата, да оцени доказателствената съвкупност, съгласно правилата на НПК, след което да приложи правилно материалния закон. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 188 от 03.07.2017г., постановена по в.н.о.х.д. № 1134/17 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 10 въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: