Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  485   София,  02 декември   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева       ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Теодора Стамболова   при секретар..Н.Цекова .....................и в присъствието на прокурора К.Колова....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 538 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Б. Ю. Ю. за възобновяване на нохд № 107/2009 г. по описа на Районния съд в гр. К., отмяна на постановената присъда и ново разглеждане на делото или, алтернативно – за намаляване на наложените наказания. Прокурорът пледира срещу искането на осъдения. С присъда № 39 от 07.04.2009 г. първоинстанционният съд признал Б. Ю. за виновен в това, че на 04.04.2009 г. управлявал лек автомобил”Форд Ескорт” с концентрация на алкохол в кръвта 2,87 на хиляда, установена по надлежен ред, поради което и на основание чл. 343 б, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: 1.      задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца 2.      задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок 3.      безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година, а на основание чл. 343г от НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. Окръжният съд в гр. Р. с решение № 47 от 01.06.2009 г. по внохд № 92/2009 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Тя не е проверявана /поради процесуална недопустимост/ по касационен ред и е влязла в сила на 01.06.2009 г.   Искането на осъдения е постъпило в легалния срок по чл.421,ал.1 от НПК. В него се изтъква, че определените наказания са постановени в нарушение на закона и са явно несправедливи, т.е. релевират се основания за отмяна по чл. 422, ал.1, т.5 във връзка с чл.348, ал. 1,т.1 и т. 3 от НПК. В представените пред настоящата инстанция писмени бележки защитникът на осъдения допълнително се позовава на допуснати от съда съществени процесуални нарушения. В тази част искането е недопустимо по аргумент от чл.426 във връзка с чл.347 и чл.351 от НПК, лимитиращи пределите на проверката в процедурата по възобновяване на делата. В останалата искането е допустимо, но неоснователно. Не е налице явна несправедливост на наложените наказания. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият Ю. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът се е позовал на императивната разпоредба на чл. 373, ал.3 от НПК и индивидуализирал санкцията на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т. 2 от НК. В основата на преценката за нейната справедливост предходните инстанции поставили констатацията за паритет на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Аргументите на осъдения срещу този извод са неубедителни и не подкрепят свързаното с тях оплакване за нарушаване на закона. Данните по делото опровергават твърдението на защитата, че съдът е пренебрегнал безупречното поведение на Ю. като водач на МПС и е надценил обществената опасност на деянието. По делото е приложена справка от сектор КАТ на ОДП - Разград, от която е видно, че Ю. два пъти е наказван за нарушения по ЗДвП т.е. инкриминирания случай няма инцидентния характер, който му придава защитата. Правилно е оценена и обществената опасност на конкретното деяние. Високата концентрация на алкохол в кръвта на водача квалифицира поведението му като изключително рисково.становено е, че преди проверката Ю. блъснал паркиран на пътното платно автомобил, но въпреки това продължил да шофира. Самопризнанието, върху което се акцентира в искането, е адекватно отразено в тежестта на наказанията съобразно задължителните разпореждания на т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. на ОС на НК на ВКС. Самоопределянето на осъдения като “уважаван член на обществото с добро име” не изключва необходимостта от респектираща реакция чрез средствата на наказателната репресия при засягане на интересите на същата общност. Обемът наказателна принуда по вид и размер съответства на целите на чл.36 от НК и не следва да бъде намаляван. За пълнота на изложението и в потвърждение на установената съдебна практика не е излишно да се отбележи, че първата инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения при проверка на реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения. Специализираната лаборатория, извършила химически анализ на кръвната проба, е компетентен орган по чл. 15, ал.1 от Наредба № 30 за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /ДВ , бр.63 от 17.07.2001 г./. Неточното изписване на последната цифра от ЕГН на освидетелствания в протокола за експертиза не компрометира резултатите от нея и не поражда съмнения в произхода на изследвания материал,тъй като са спазени всички останали правила на цитираната наредба за вземане, съхраняване и транспортиране на кръвната проба. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Ю. Ю. за възобновяване на производството по нохд № 107/ 2009г. на Районния съд в гр. К.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.