1 Р Е Ш Е Н И Е № 636 гр. София, 04.11.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12 октомври през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1351/09 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на С. „Св.Св. К. и М.”, гр. Смолян срещу въззивното решение на Окръжен съд Смолян/ОС/ по гр.д. №181/09 г. по исковете с пр. осн. чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД, на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос: възниква ли за служителя право на платен отпуск и респ. на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползвания такъв пропорционално на признатото за трудов стаж време по чл.354, т.1 от КТ – през което тр. правоотношение не е съществувало и служителят е бил без работа поради отменено като незаконно уволнение, е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайна практика на ВКС без задължителен характер, приложена към жалбата. Към момента на разглеждане на жалбата по въпроса вече има практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – решения по реда на чл.290 от ГПК. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и си иска отмяната му. Ответницата по жалба В. М. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата намира следното: Въззивният съд е уважил предявеният от В. М. срещу касатора иск по чл.224, ал.1 от КТ – присъдил е на ищцата сумата от 3384 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 27.09.04 г. до 18.06.08 г. и сумата от 1 674 лв. – лихва за забавеното му плащане, ведно със законната лихва върху главницата и сторените деловодни разноски. Приел е, че с възстановяване на служителката на предишната работа – учител при ответника, въз основа на съдебно решение, тр. правоотношение се възстановява автоматично със съдържанието, което е имало преди уволнението в пълен обем, в това число и с правото на платен отпуск. Докато съществува тр. правоотношение, правото на платен годишен отпуск и правото на възнаграждение за него съществуват едновременно и кумулативно. Присъдената сума е определена по заключението на вещо лице. Поставеният въпрос е разрешен с решение на ВКС, трето гр. отд. по гр.д. №3128/08 г. от 21.12.09 г., по реда на чл.290 от ГПК. В него, за разлика от въззивното, е прието, че правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се поражда при прекратяване на тр. правоотношение, ако работникът и служителят не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. Периодът от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника на предишната работа се признава за трудов стаж, макар да не е съществувало тр. правоотношение, по силата на законовата фикция на чл.354, ал.1 от КТ. През този период работникът реално не престира труд по тр. правоотношение и за него не възниква право на платен годишен отпуск и обезщетение за неизползвания такъв. Правото на платен годишен отпуск е последица от реално положената работа по тр. правоотношение, то е в зависимост от характера и тежестта й и има за цел възстановяване на работната сила. Решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, която настоящият състав споделя и постановява решението по делото въз основа на тази практика – 291,т.1 от ГПК. За целия процесен период ищцата не е полагала реално труд по тр. правоотношение, затова за нея не възниква право на годишен платен отпуск и съответно на обезщетение за неползвания такъв, след прекратяване на тр. договор. Искът по чл.224, ал.1 от КТ е изцяло неоснователен, ведно с претендираните върху обезщетението мораторна и законна лихва. Въззивното решение е неправилно, затова следва да се отмени и вместо него – да се постанови ново, с което исковете за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.86 от ЗЗД - за мораторна лихва върху него се отхвърлят като неоснователни. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд Смолян по гр.д. №181/09 г. от 11.06.09 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В. Г. М. срещу С. „Св.Св. К. и М.” гр. Смолян исковете по чл.224, ал.1 от КТ – за сумата от 3384 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 27.09.04 – 18.06.08 г. и по чл.86 от ЗЗД – за сумата 1 674,96 лв. , мораторна лихва върху главницата за същия период. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: