Р Е Ш Е Н И Е № 203 гр. София, 12 януари 2021 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Наталия Такева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 749 по описа за 2020 г Настоящето производство е образувано по искане на осъдения П. К. С. за възобновяване на ВНЧД № 117/20 по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, по което е постановено решение № 7 от 4.05.2020, с което е изменено определение на Специализирания наказателен съд / СНС / от 13.02.2020, по НЧД № 172/20, с което, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е определено едно най-тежко общо наказание, като с въззивния акт, на основание чл. 24 НК, определеното по съвкупност наказание „лишаване от свобода” е увеличено с шест месеца, приспаднато е изтърпяното наказание по НОХД № 2030/19 по описа на СНС, считано от 28.06.2018 г, а определението е потвърдено в останалата част. С определението на първата инстанция са групирани наказанията, наложени на осъдения П. К. С., по НОХД № 2001/19 и по НОХД № 2030/19, двете дела по описа на СНС, като е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, със зачитане на предварителното задържане по мярка за неотклонение „задържане под стража” и изтърпяното наказанието по НОХД № 2030/19 по описа на СНС, считано от 27.06.2018 г. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Допуснато е съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция, която е увеличила определеното най-тежко общо наказание при условията на чл. 24 НК, с което е влошила положението на осъдения, който е инициирал процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Допуснато е нарушение на материалния закон, предвиждащ, при групиране, положението на осъдения да бъде облекчено. С приложението на чл. 24 НК се е стигнало до подмяна на волята на страните при постигане на споразумение за решаване на делото. Прави се искане да бъде отменено решението на въззивния съд, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд, или да бъде изменено решението, като бъде отменено приложението на чл. 24 НК. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не се явява и не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. Неоснователно се изтъква, че въззивната инстанция не е разполагала с процесуална възможност да увеличи определеното по съвкупност най-тежко общо наказание, по реда на чл. 24 НК. Това е така, защото производството пред въззивната инстанция се е развило по протест на прокурор от Специализираната прокуратура, съдържащ искане за приложение на чл. 24 НК, в която хипотеза е допустимо съдът да влоши положението на осъдения. Забраната за влошаване положението на жалбоподателя гарантира на същия, че при наличие на негова жалба, при липса на протест от прокурора или жалба на частния обвинител, съдът от въззивната инстанция или от касационната такава не може да влоши правното му положение. Обстоятелството, че производството пред първата инстанция, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е инициирано от осъдения, е без правно значение за въззивната инстанция, чието произнасяне е предопределено от подадените пред нея жалби и / или / протест, респективно, от исканията, съдържащи се в тях. Ако въззивното производство се води само по жалба на подсъдимия, неговото положение не може да бъде влошено, когато липсва протест или жалба на частния обвинител, съдържащи такова изрично искане. Обратното е вярно, когато, макар и при наличие на жалба на подсъдимия, е подаден протест от прокурора или жалба на частния обвинител, съдържащи искане за влошаване положението на подсъдимия. По настоящето дело, осъденият е останал доволен от произнасянето на първата инстанция, поради което не е обжалвал определението за групиране. Производството пред въззивния съд се е развило по протест на прокурора, съдържащ искане за приложение на чл. 24 НК. При този развой на делото, апелативният съд е разполагал с правомощието да увеличи наказанието, на основание чл. 24 НК, който процесуален подход е съобразен с изискванията на НПК. Ето защо, доводът, че е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо необходимост от отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, е неоснователен и не може да бъде споделен, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и релевираното нарушение на материалния закон. При групиране на наказанията, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, съдът първо определя едно най-тежко общо наказание, след което преценява дали да приложи чл. 24 НК. Когато съдът намери, че формираното по съвкупност наказание не би могло да изпълни целите по чл. 36 НК, увеличава същото, при условията на чл. 24 НК. Неоснователно се акцентира на това, че в съвкупността от присъди, подлежащи на групиране, фигурират споразумения, с които е постигнато съгласие относно вида и размера на наложеното наказание. Следва да се има предвид, че споразумението има характера и последиците на влязла в сила присъда. При групиране на наказанията по влезли в сила присъди не може да се прави разграничение между тях в зависимост от вида на акта, с който е наложено съответното наказание / присъда или споразумение /. Освен това, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25 вр. чл. 23 НК, наказанията, наложени по отделните присъди, губят самостоятелното си правно значение, а такова придобива определеното по съвкупност най-тежко общо наказание, което осъденият следва да изтърпи. По настоящето дело, първата инстанция е определила едно общо наказание: четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и е преценила, че същото не следва да бъде увеличавано, по реда на чл. 24 НК. По протест на прокурора, въззивната инстанция е извела противоположния правен извод, поради което е увеличала наказанието с шест месеца, за което е изложила съображения, които се споделят от настоящата инстанция. В тази насока, от значение е следното: В двете сформирани съвкупности / по НОХД № 2001/19 по описа на СНС и НОХД № 2030/19 по описа на същия съд / са включени общо осем престъпления / две в първата съвкупност и шест във втората такава /. По НОХД № 2001/19 по описа на СНС осъденият е признат за виновен за престъпление по чл. 321 НК и за престъпление по чл. 354 а НК, за които, на основание чл. 23 НК, му е определено общо наказание: две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години. По другото дело, включено в предмета на групиране, е постановено осъждане по шест отделни престъпления, с правна квалификация чл. 321 НК, чл. 354 а НК и чл. 159 г НК, с наложено общо наказание, съгласно чл. 23 НК, четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим. При тази съвкупност от много на брой престъпления, всяко от които разкрива завишена степен на обществена опасност, вярна е преценката на въззивната инстанция, че общото наказание: четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, не би могло да изпълни целите по чл. 36 НК, а следва да бъде завишено, съгласно чл. 24 НК. Правилно е съобразено, че в съвкупността от присъди са включени престъпления, сериозно накърняващи защитените обществени отношения, извършени при условията на престъпна упоритост, в сравнително кратък период от време / три години /, очертаващи и дееца като личност с висока степен на обществена опасност. Осъденият е лице с трайно изградена престъпна нагласа, за коригирането на която е наложително престоят му в местата за „лишаване от свобода” да бъде продължителен, през време на който, чрез последователно провеждане на превантивна и превъзпитателна работа, да бъде приучен към спазване на законите и добрите нрави. Ето защо, определеното от първата инстанция общо наказание четири години „лишаване от свобода” законосъобразно е увеличено с шест месеца, на основание чл. 24 НК, а преценката на съда, че наказанието четири години и шест месеца „лишаване от свобода” ще изпълни целите по чл. 36 НК, е вярна и се споделя от настоящата инстанция. При това положение, не възниква процесуално основание за ревизия на решението чрез отмяна на чл. 24 НК, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. К. С. за възобновяване на ВНЧД № 117/20 по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, по което е постановено решение № 7 от 4.05.2020. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: