Р Е Ш Е Н И Е № 308 София, 11.07. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1732 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. К. Т. срещу въззивно решение от 27.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 326 /2010 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., в частта с която е потвърдено решение от 01.04.2010 г. по гр.д. № 5989 / 2009 г. на Пернишкия районен съд. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 489 /01.04.2011 г. в частта, с която е отхвърлен иск на О. К. Т. срещу [фирма]-П. с правно основание чл.226,ал.1,т.2 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неполучените заплати за периода от 08.09.2008 г. до 16.11.2009 г. в размер на 9,393.11 лева, по материално-правния въпрос: как се определя размерът на имуществените вреди по иск по чл.226, ал.1,т.2 КТ вр. чл.68 КСО, основан на твърдения като тези в исковата молба (имуществени вреди от оставане без работа и без пенсия поради вписани неверни данни в удостоверение) - дали обезщетението за претърпените имуществени вреди трябва да се съизмерва с пропуснати пенсии или с неполучени заплати, съдът е приел, че този въпрос е от значение за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване на решението в тази част на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касационните оплаквания са за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, като е кредитирал свидетели на ответника за това, че е предлагал работа на ищеца, а свидетелите са заинтересувани от изхода на спора в полза на ответника; неправилно приложение на материалния закон – пропуснатата от ищеца полза се изразява в пропуснати заплати, а не пенсии, защото пенсиите не са в причинна връзка, защото за ищеца не е възникнало субективно право на пенсия, като е отхвърлил иска, като е приел, че ищецът претендира друго, съдът е нарушил материалния закон и не е съобразил, че всъщност се претендира все намаляване на имуществото. Ответникът и в това производство [фирма]-П. (нататък и само В и К О.-П.) е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване – че дори и въпросите да са обуславящи, не е представена практика, в която да са разрешени противоречиво, в представените съдебни решения са разрешени други въпроси, твърди също (бланкетно), че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно, че изложените в касационната жалба твърдения са неоснователни. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведените въпроси настоящият състав намира, че : По иска по чл.226,ал.1,т.2 вр. ал.3 КТ се дължи обезщетение за имуществените вреди, които работникът /служителят е претърпял, включително ползите, които е пропуснал, те представляват правата му, които са засегнати в резултат от вписване на неверни данни в издадените от работодателя (от негови служители) документи и се изразяват в стойността, с която е намалено неговото имущество. За определянето на обезщетението следва да се установят засегнатите в причинна връзка от вписването на неверни данни права и тяхната парична равностойност, с която е намалено имуществото на работника. В случаите като спорния, когато неверните данни са отразени в (форма образец) УПИ – 3, в която е отразен осигурителен стаж на работника, което е послужило за основание (в резултат на което) за прекратяване на трудовото правоотношение между работника и работодателя, но поради отразените неверни данни за наличие на достатъчен осигурителен стаж е последвал отказ на НОИ на работника да бъде отпусната пенсия, вредите се изразяват в пропуснато трудово възнаграждение за времето до отпускането на пенсия, през което работникът не е работил, а не в пропусната пенсия, т.к. не са били осъществени предпоставките за отпускане и получаване на пенсия.. По обжалваното решение : Предмет на настоящото производство е спорът по иска за обезщетение по чл.226,ал.1,т.2 вр. ал.3 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неполучените заплати за периода от 08.09.2008 г. до 16.11.2009 г. в размер на 9,393.11 лева. За да постанови обжалваното решение в частта по този иск въззивният съд е приел (стр.2 и 3), че с искането за пенсиониране ищецът е очаквал да получава пенсия, а не заплата – следователно, ако има вреда, тя трябва да е в размер на пропуснатата пенсия за прослужено време и възраст, а не на пропуснатата заплата, поради което, ако има щета, то тя се явява в размера на неполучената от него и определена от НОИ пенсия за този период – от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на пенсиониране. В частта по един от исковете за неимуществени вреди съдът е приел също (стр.3, ред 8 отдолу и следващите), че от показанията н свидетелите В. Х. и Н. Б. се установява, че в отговор на молба на ищеца работодателят му предложил да бъде назначен отново на работа на друга длъжност, ищецът отказал и с това станал причина за оставането си без работа и без доходи за процесния период. С оглед изложеното съдът е намерил иска за неоснователен Съдът е приел обаче, че издаденото удостоверение с невярно съдържание е мотивирало ищеца да подаде молба за напускане поради пенсиониране и последващият отказ на НОИ да му отпусне пенсия пък е допринесъл за изпадането в твърдяното от него психическо и емоционално състояние, поради което е намерил иска за неимуществени вреди за основателен. Настоящият състав намира, че това съждение на съда съдържа признание на наличието на причинна връзка между издадения документ, съдържащ неверни данни и оставането на ищеца без работа и без доходи. По наведените касационни основания : С оглед дадения по-горе отговор на първия въпрос по чл.280,ал.1 КТ следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за това дали е претърпяна от ищеца вреда и за вида на претърпяната от ищеца вреда са неправилни. Настоящият състав приема, че вредите са претърпени и се изразяват в пропуснато трудово възнаграждение за времето до отпускането на пенсия, през което работникът не е работил. Настоящият състав намира за основателен довода на жалбоподателя, че показанията на свидетелите В. Х. (л.203) и Н. Б. (л.204), служители при ответника, които са изпълнявали длъжността „личен състав”, първата от които работи след като е била пенсионирана, а втората е изготвила заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, не следва да бъдат кредитирани за твърденията им, че управителят на дружеството е предложил на ищеца друга работа през месец февруари 2009 г. в работилница за ремонт на водомери, а ищецът е отказал, т.к. двете служителки са заинтересовани от изхода на спора в полза на ответника, а показанията им не се подкрепят от други доказателства. В писмения отказ от 06.03.2009 г. на искането на ищеца за отмяна на уволнението (л.18) предложение за друга работа не се съдържа. Като е кредитирал тези свидетелски показания, въззивният съд е нарушил правилото на чл.172 ГПК и е формирал необосновани извод, на който е основал извода си за липса на причинна връзка. В приложение на правилото на чл.172 ГПК настоящият състав приема, че този твърдян от ответника факт (предложението за друга работа), е недоказан и при приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че не се е осъществил. За пълнота следва да се добави, че дори да беше доказан, той се отнася само за част от периода на претенцията и не се отнася за периода от прекратяване на трудовото правоотношение на 08.09.2008 г. до месец февруари 2009 г. По съществото на спора (по основателността на иска): Ответникът не оспорва (л.65,стр.2) издаването на удостоверението УП - 3 № 451 /08.09.2008 г., прекратяването на трудовото правоотношение, отказът му с писмо от 06.03.2009 г. да уважи молбата на ищеца от 27.02.2009 г. за отмяна на уволнението му (л.17 по делото) и за възстановяването на длъжността; издаването на следващото УП – 3 на 09.11.2009 г., което е послужило на ищеца за пенсиониране). Отказът на НОИ Р. – П. да отпусне пенсия на ищеца поради неверните данни в УП - 3 № 451 /08.09.2008 г. е установен с представени по делото писмени доказателства – Решение от 05.04.2009 г. (л.19) и влязло в сила съдебно решение по административно дело, с което е отхвърлена жалбата на ищеца срещу Решението на НОИ (л.50). От показанията на свидетеля П. Т. Й. (л.191,стр.2), който е работил както и ищецът на длъжност „каналджия”, се установява, че ръководството на дружеството чрез началниците на пречиствателната станция, в която са работили и чрез началника на всички пречиствателни станции е предложило от името на управителя пенсиониране на някои работници между които и ищеца, като вдигнали на всички останали работници заплатите, а на тримата, които били пред пенсиониране не вдигнали щатовете (оставили възнагражденията непроменени), ръководството държало на пенсионирането, защото предстояло съкращаване на щатовете. След прекратяване на трудовото правоотношение и отказът да му бъде отпусната пенсия, ищецът бил в тежко материално положение, вземал заеми, включително от свидетеля и е искал от управителя да го върне на работа. Свидетеля П. Р. В. (л.192), който също е работил при ответника на длъжността „каналджия”, също свидетелства за тежкото материално положение на ищеца след уволнението му и че му се е налагало да търси пари назаем, включително и от този свидетел. Настоящият състав приема, че от свидетелските показания се установява твърдението на ищеца, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено по инициатива на работодателя поради твърдяно от него наличие на основание за пенсиониране на ищеца. Както беше отразено по-горе, от съжденията на въззивния съд се установява, че той приема, че с удостоверението с неверни данни, че са налице предпоставки за пенсиониране, ищецът е бил подведен от ответника да се съгласи с прекратяване на трудовото му правоотношение. С това се установява причинната връзка между издаденото удостоверение и прекратяването на трудовото правоотношение. Ответникът не оспорва, че за периода на претенцията ищецът не е работил по трудово правоотношение и не сочи и представя доказателства за това. С това настоящият състав намира причинната връзка между издадения документ с неверни данни и пропуснатото трудово възнаграждение за установена. С това искът е доказан по основание. Размерът следва да бъде определен съгласно приетото по делото заключение на ССЕ (л.98 и сл.) в размер на 7,711.69 лева. Към тази сума не следва да се добавя сумата 1,681.50 лева за поевтиняване на храната, която би била дължима само при реално изпълнение на трудовите задължения от ищеца. Следователно искът е основателен за сумата 7,711.69 лева, за които следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 9,393.11 лева (за разликата от 1,681.42, лева). От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено в съответната част от обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен. Жалбоподателят претендира разноски за всички инстанции и е представил списък за разноски – 1,200 лева за касационното производство, 1,100 лева за въззивното производство и 1,150 лева за първоинстанционното производство – общо 3,450 лева. Видно от представените договори и разписки те са платени. От тях искането е основателно за сумата 766.88 лева, съразмерно на уважената част от иска от общия размер на всички искове, за които е поискано допускането на касационно обжалване – 34,693.11 лева. Ответникът не претендира разноски, не е доказал, че е направил такива и разноски не следва да му се присъждат.. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 27.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 326 /2010 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., в обжалваната част, с която е потвърдено решение от 01.04.2010 г. по гр.д. № 5989 / 2009 г. на Пернишкия районен съд по иска по чл.226,ал.1,т.2 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неполучените заплати за периода от 08.09.2008 г. до 16.11.2009 г. в размер на 7,711.69 лева от предявения размер 9,393.11 лева и в частта за разноските. Вместо това постановява: На основание чл.226,ал.1,т.2 КТ осъжда [фирма]-П., кв. В., [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на О. К. Т. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. К., [жилищен адрес] сумата 7,711.69 лева, представляващи обезщетение за претърпени вреди от вписване на неверни данни в издадено удостоверение УП - 3 № 451 /08.09.2008 г., ведно със законната лихва от 16.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и 766.88 лева разноски за адвокатски възнаграждения за всички инстанции. Оставя в сила решението в останалата допусната до обжалване част, с която искът е отхвърлен за разликата от 7,711.69 лева до пълния предявен размер 9,393.11 лева. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.