Р Е Ш Е Н И Е № 122/2017 година София, 05.01., 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 08.11.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 4962/2016 година Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба №6933/28.09.2016г.,подадена от П. М. Г.,чрез пълномощника й адвокат Х. П. Я.,против решение №402/02.08.2016г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивен състав,постановено по гр.д.№202/2015г. по описа на същия съд с което се отменя решение №15 от 22.01.2016г.,постановено по гр.д.№1450/2013г. на Ботевградски районен съд,в частта,с която е изнесен на публична продан описания в решението недвижим имот,както и в частите,с които са отхвърлени предявените от В. М. Г. срещу П. М. Г. и М. Н. Г. искове за заплащане на припадащите им се части съобразно дяловете им в съсобствеността от стойността на извършените от В. М. Г. подобрения в допуснатия до делба недвижим имот,извършени в периода 1986-2003г.,описани в решението,като вместо това е постановено: -поставя в дял на В. М. Г.,на основание член 349,ал.2 ГПК следния недвижим имот,находящ се в [населено място],обл.С.:дворно място,съставляващо УПИ ІV-1260 в кв.50 по плана на [населено място], [община],цялото от 730 кв.м,при съседи:от север УПИ ІІІ-1261,от изток-река,от юг- УПИ V-1259 и от запад-улица,заедно с построените в него полумасивна еднофамилна жилищна сграда,паянтова стопанска сграда,масивна стопанска сграда с навесна част към нея,дървен навес и стопанска сграда/свинарник/. -постановява В. М. Г. да уравни в пари дяловете на П. М. Г. и М. Н. Г.,като в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение следва да им заплати,както следва: на П. М. Г.-сумата 18232,50лв. и на М. Н.-сумата 6077,50 лева,ведно със законната лихва върху всяка от тези суми до окончателното им изплащане. -осъжда на основание член 346 ГПК,вр. с член 12,ал.2 ЗН,П. М. Г. за заплати на В. М. Г. сумата 1801 лева,представляваща припадащата й се част съобразно деля й в съсобствеността на гореописания недвижим имот,стойност на увеличената стойност на имота в резултат на извършените от В. М. Г. през 2003г. подобрения в имота,изразяващи се в следното:вътрешна мазилка по стени и тавани,фаянсова облицовка на стени,3 броя врати,остъкляване на тераса и тухлен зид,направа на ел. инсталация,доставка и монтаж на П. тръби,ремонт на покрив и подмяна на 50 бр. цигли,подмазване на капаци на покрива,облицовка с дървена ламперия на стените на мазето,полагане на бетонова настилка на мазе,циментова замазка на стълби,подмяна на водопроводната инсталация,поставяне на дървено дюшеме,подмяна на дървената дограма на къщата,направа на свинарник,метална решетъчна ограда и бетонова настилка,направа на навес за дърва,бетонова настилка на пътеки и площадки. -осъжда на основание член 346 ГПК,връзка с член 12,ал.2 ЗН,М. Н. Г. да заплати на В. М. Г. сумата 681,31 лева,представляваща припадащата се част съобразно деля му в съсобствеността на недвижимия имот,увеличената стойност на имота в резултат на извършените от В. М. Г.,гореописани подобрения в имота. -потвърждава решение №15/22.01.2016г. по гр.д.№1450/2013г. по описа на Ботевградски районен съд,в частта,с която е отхвърлен предявения от В. Г. М. срещу М. М. Я. иск по сметки за разликата над сумата от 248,48 лева до пълния му предявен размер, - в останалата част решението е влязло в сила като необжалвано. Предмет на касационна жалба е частта от въззивното решение относно начина на извършване на делбата и за заплащането на извършените подобрения от съделителя В. М. Г.. С определение №264 от 14.06.2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение ,в частта му относно начина на извършване на делбата,като в дял на В. М. Г.,на основание член 349,ал.2 ГПК е поставен делбеният имот и е определено парично уравнение на дяловете на другите съделители. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна в тази му част. Ответникът В. М. Г.,чрез пълномощника си адвокат Б. Б.,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че делбената маса включва дворно място,ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки и съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза,дворното място и жилищната сграда са реално неподеляеми.Съдът е посочил,че двама от съделителите –В. М. Г. и П. М. Г. са направили искане за възлагане на на делбения имот,на основание член 349,ал.2 ГПК,като според предвиденото право на възлагане има само наследник,т.е. това е само лице придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата,при която съсобствеността е възникнала по наследяване,а при наличие на т.нар.смесена съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт,възлагането по член 349,ал.2 ГПК е недопустимо.Съдът е приел за установено,че в настоящия случай,наследодателите на страните М. Г. Г. –починал 4.10.2005. и съпругата му-П. Н. В.-починала 27.02.2003г.,са били собственици на процесния имот,като част от него е била придобита от М. Г. по наследство,а другата придобита от двамата съпрузи по време на този брак,в режим на СИО,на основание изтекла придобивна давност,като след смъртта на П. В. част от имота е преминала в наследство на наследниците й –съпруга й М. Г. и децата им В. М. Г.,Н. М. Г. и М. М. Я.,като М. Г. е придобил и част от прекратената СИО,и впоследствие последният с договор за покупко-продажба,обективиран с нот.акт №33/2004г. продал на сина си Н. М. Г.,по време на брака му с П. Г.,своята иделна част от процесния имот,като след смъртта на Н. М. Г. през 2005 година-половината от тази част е била придобита от преживялата съпруга П. Г.,а другата половина по наследство от последната и синът им М. Г..Съдът е приел,че независимо от това,че съсобствеността между страните е възникнала в резултат на повече юридически факти-наследяване,прекратена СИО и правна сделка,не е налице хипотезата на смесена съсобственост,съгласно приетото в т.8 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС.Изложени са доводи,че независимо че наследодателят на М. Г.-Н. Г.,е придобил част от имота чрез покупко-продажба от общия наследодател на страните-М. Г.,това не променя характера на имота като наследствен,доколкото Н. Г. е наследник на М. Г..Същите аргументи съдът е изложил и за съделителката П. Г.,която е придобила частта си в резултат на прекратяване на СИО и наследяване от Н. Г..Ето защо,съдът е стигнал до извода,че всички тези юридически факти не са довели до участие на чужди за наследството трети лица и имотът е запазил наследствения си характер,поради което следва да остане в патримониума на един от наследниците,като е допустимо делбата на процесния имот да се извърши посредством способа по член 349,ал.2 ГПК. По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване: С Тълкувателно решение №1/2004 по тълк.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС-т.8, е прието,че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл.288,ал.3 ГПК/отм/,сега член 349,ал.2 ГПК.При нито една хипотеза на смесена/комбинирана/ съсобственост не може да се извърши делбата на основание член 288,ал.3 ГПК/отм/,респективно член 349,ал.2 ГПК.Съгласно изложеното в точка 8 от мотивите на горепосоченото тълкувателно решение,от обхвата на способа за извършване на делбата,визирани в член 288,ал.3 ГПК/отм/,се изключва всяка друга съсобственост,освен тази която е възникнала в резултат на наследяване.Комбинирана съсобственост е тази,възникнала в резултат на повече от един юридически факт-прекратена СИО и наследяване,сделка с част от имота и наследяване и др. По основателността на касационната жалба: Обжалваното решение е валидно и допустимо,но е неправилно. По делото е установено,че делбеният имот представлява дворно място,ведно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки,като съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза,имота е реално неподеляем. С влязло в сила решение по допускане на делбата №99/25.04.2014г. по гр.д.№1450/2013г. по описа на Районен съд [населено място] е прието,че съсобственици на процесния имот към този момент,респ. при предявяване на иска с депозираната на 06.11.2013г. искова молба,са страните по делото-ищците П. М. Г./29/48 идеални части/ и М. Н. Г./11/48/ идеални части,които са придобили правото си на собственост като наследници на Н. М. Г.-поч.2005г.,първата ищца в резултат на прекратената СИО-чрез обективираната сделка с нот.акт №33/2004г,по осъществена приживе покупко- продажба на притежаваните от М. Г. Г. идеални части от имота и неговия син Н. М. Г.,по време на брака му с П. Г.,а останалата част-1/12.ид.ч. Н. Г. е придобил по наследство от майка си П. В.,като делът от прекратената СИО е наследен от наследниците по закон на последния-преживялата съпруга П. Г. и сина М. Г.,а по отношение на ответниците В. М. Г./4/48 идеални части/ и М. М. Я./4/48 идеални части/,същите на свой ред са придобили правата си по наследяване от своята майка П. В.-поч.2003г.При тези данни,след като е отчетено прехвърлянето на дела от имота,притежаван от М. Г. Г.,в резултат на извършената от последния сделка,с която продал на сина си Н. Г.,по време на брака му с П. Г.,притежаваната от него част от делбения имот,още при завеждане на иска за делба,съсобствеността между съделителите е смесена,тъй като произтича и от още един юридически факт прекратена СИО.Като е приел за основателно поддържаното искане по член 349,ал.2 ГПК на съделителя В. М. Г. за възлагане на имота, при делба на имот- комбинирана съсобственост,въззивният съд е постановил решението си в противоречие с цитираното по-горе тълкувателно решение.Ето защо,решението като неправилно следва да бъде отменено,и вместо него на основание член 293,ал.2 ГПК да се постанови друго,с което делбата да се извърши като имотът бъде изнесен на публична продан,на основание член 348 ГПК.Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса съразмерно на дела си, въз основа на установената по делото пазарна цена,съответно:П. М. Г. сумата от 640,90 лева,М. Н. Г.-сумата от 243,10 лева,В. М. Г.-сумата от 88,40 лева и М. М. Я.-сумата от 88,40 лева.В останалата му част решението е влязло в сила. При този изход на делото,следва да се присъдят на П. М. Г.,поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция,в размер на 950,45 лева,съгласно приложения списък по член 80 ГПК,представляващи внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 07.11.2017г. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №402 от 02.08.2016г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивен състав,постановено по в.гр.д.№202/2015г. по описа на същия съд,в частта му относно начина на извършване на делбата и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот:Дворно място,съставляващо УПИ ІV-1260 в кв.50 по плана на [населено място], [община],цялото с площ от 730 кв.м,при съседи:от север-УПИ ІІІ-1261,от изток-река,от юг УПИ V-1259 и от запад улица,заедно с построените в имота:полумасивна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 60,60 кв.м,състояща се от жилищен етаж и мазе,масивна стопанска сграда с площ от 17,20 кв.м с навесна част към нея,,паянтова стопанска сграда/плевня/ с площ от 38.04 кв.м,навес от дървена конструкция с площ 10,40 кв.м,дървен навес с площ от 15 кв.м и стопанска сграда/свинарник/ с площ от 6,25 кв.м,като действително получената цена след извършване на публичната продан следва да се разпредели между съделителите,съобразно квотите им: 29/48 идеални части за П. М. Г.,11/48 идеални части за М. Н. Г.,4/48 идеални части за В. М. Г. и 4/48 идеални части за М. М. Я.. ОСЪЖДА съделителите да заплатят държавна такса по сметка на ВКС,съобразно дела им: П. М. Г.- в размер на 640,90 лева,М. Н. Г.- в размер на 243,10 лева,В. М. Г.-в размер на 88,40 лева и М. М. Я. –в размер на 88,40 лева. ОСЪЖДА В. М. Г. да заплати на П. М. Г. сумата от 950,45 лева/деветстотин и петдесет лева и 45 ст./разноски по делото за настоящата касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: