Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. София, 27.07.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Такева в присъствието на прокурора Атанасова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 282 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Р. К. против решение № 26 от 25.02.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 12/2020 г. В жалбата се твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен; че по делото липсва отегчаващо отговорността обстоятелство, но за сметка на това има многобройни, които я смекчават – настъпила реабилитация, пълно съдействие за разкриване на обективната истина, крайно незадоволително състояние на държаните от подсъдимия археологически обекти, изключително тежко материално състояние, поради което наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за намаляване на наказанието на подсъдимия. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 23 от 4.12.2019 г. на Силистренския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 203/2019 г. подсъдимият Б. Р. К. е признат за виновен в това, на 28.03.2019 г. в [населено място], област С., да е държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, поради което и на основание чл. 278, ал. 6 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК е наложено наказание пробация, изразяваща се в пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 НК. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата на основание чл. 278, ал. 7 НК. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. По протест на прокурора, с решение № 26 от 25.02.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 12/2020 г. присъдата е изменена – отменено е приложените на чл. 55 НК и наказанието е увеличено при условията на чл. 54 НК на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и глоба в размер на три хиляди лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба, която почива на доводи за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, е неоснователна. Въззивният съд е определил наказанието близо до най-ниския размер за извършеното престъпление. Относителната тежест на установените и релевантни обстоятелства с влияние в процеса на индивидуализация на наказанието позволяват заключение, че липсват белези на явна несправедливост. Съвкупната санкция отговаря на тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия Б. Р. К. и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК, в т.ч. чрез коригиращия ефект на кумулативно предвиденото наказание глоба, чийто размер е определен на минимума, посочен в санкцията по чл. 278, ал. 6 НК и респективно, напълно е съобразен с въведените изисквания по чл. 47, ал. 1 НК. Предвид отсъствието на касационно основание, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 25.02.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 12/2020 г. Настоящото решение на подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: