Р Е Ш Е Н И Е № 57 София, 11 февруари 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Юлиана Петкова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2025/2012 г. Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Пазарджишката окръжна прокуратура, срещу нова присъда № 44/09.10.2012 година постановена от Пазарджишкия окръжен съд по в н о х д № 462/2012 година. В протеста е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, за допуснато нарушение на материалния закон, но от съдържанието му може да се изведе и основанието по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК за съществено процесуално нарушение. В протеста се твърди, че съдът не е приложил правилно закона, тъй като неправилно е интерпретирал събраните гласни доказателства, в разрез с действителното им съдържание. Направено е искане за отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения, включително и по основанието за допуснато съществено процисуално нарушение от въззивният състав при оценката на доказателствата по делото. Пред касационната инстанция подсъдимият Н. Б. и упълномощеният му защитник – адвокат Р. А. от Пазарджишкия АК, редовно призовани не се явяват. Защитникът е изпратил писмени бележки до ВКС, с които оспорва протеста и прави искане да се остави в сила новата оправдателна присъда. Частният обвинител Й. К., редовно призован не се явява и не изпраща представител. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Протестът е неоснователен. С протестираната присъда е отменена присъда № 185/11.06.2012 година по н о х д № 154/2012 година от Пазарджишкия районен съд и вместо нея е постановено, че подсъдимият Н. Б. се признава за невиновен в това, че на 17.04.2011 година, вгр.Пазарджик се е заканил с убийство на Й. К., която закана е могла да възбуди основателен страх от осъществяването й и е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С новата присъда е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. граждански иск, в размер на 1 000 лева, като обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди. Отменена е присъдата на първата инстанция и в частта, с която подсъдимият е бил осъден да заплати държавна такса в размер на 40 лева. При проверката се установи, че въведеното касационно основание в протеста за допуснато нарушение на материалния закон с признаването на подсъдимия за невиновен в престъплението закана за убийство спрямо пострадалия, не намира опора в данните по делото. При приетите за установени фактически обстоятелства, относно съдържанието на инкриминираната закана от страна на подсъдимия Б., въз основа на показанията на пострадалия К. в съдебно заседание, а именно: „Ако се случи нещо на семейството му, ще ме заколи”, правилно въззивният съд е направил извод за невиновност на подсъдимия. Освен съображенията на въззивния състав, при посоченото и прието фактическо положение от втората инстанция, заканата е „под условие”, свързано с влошено здравословно състояние на детето на подсъдимия, като резултат от проведеното разследване спрямо него от пострадалия като оперативен работник. Доколкото поначало, отправената закана обективирана чрез цитираните думи, следва да се възприеме като реална и можеща да възбуди основателен страх за осъществяването й, предвид посоченото съображение „под условие”, такива изводи не биха могли да бъдат направени в конкретния случай. Ето защо, отменяйки първоинстанционната осъдителна присъда и постановявайки нова – оправдателна, съобразно правомощията си по чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, окръжният съд е приложил правилно закона и се е съобразил със задължителните указания на ТР 53/1989 година на ОСНК при ВС, относно обективните и субективни признаци на посочения престъпен състав. При проверката не се установи и отклонение от принципа за изграждане на вътрешното съдийско убеждение, тъй като не се установиха правни пороци при формирането му. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК, решението на въззивния съд, за несъставомерност на деянието описано в обвинителния акт, като престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Поради изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице посочените в протеста на прокурора касационни основания за отмяна на въззивния съдебен акт и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, новата оправдателна присъда следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 44/09.10.2012 година постановено от Пазарджишкия окръжен съд, постановена по в н о х д № 462/2012 година. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: