Р Е Ш Е Н И Е                                                      № 91   София, 11 март 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...седемнадесети февруари......  две хиляди и десета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                       ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА.............…и в присъствието на прокурора....АТАНАС ГЕБРЕВ..........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 728 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура и по жалба на частния обвинител и гражданска ищца А. Ц. К. срещу въззивна присъда по внохд № 657/2009 г. на Софийския апелативен съд. Обжалвалите страни сочат, че присъдата е постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила при установяване на фактите, довели до неправилно приложение на материалния закон- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и поверениците на частния обвинител и гражданска ищца поддържат протеста и жалбата, като доразвиват доводи в подкрепа на оплакванията. Подсъдимият и неговият защитник молят присъдата да бъде оставена в сила. Считат, че механизмът на произшествието и изяснен и той сочи, че съставомерния резултат изцяло се дължи на поведението на пострадалия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното:   С присъда № 161/ 16.04.2009 г. по нохд № 4125/ 07 г. Софийският градски съд признал подсъдимия А за виновен в това, че на 27.08.2006 г. в пияно състояние, при управление на л.а. “О”, в нарушение на правилата за движение по чл.37 ал.1 и чл.5 ал.2 т.3 от ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С. С. и на основание чл.343 ал.3 пр.1 б. Б от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок. На осн. чл.343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от три години. Осъдил го да заплати на А. К. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 100 хиляди лева. С присъда № 67/ 04.11.2009 г. Софийският апелативен съд отменил първоинстанционния съдебен акт. Признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение, като отхвърлил изцяло гражданския иск за вреди.   Върховният касационен съд намира за неоснователно оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно изясняване на фактическата обстановка. В протеста липсват конкретни доводи по посоченото касационно основание, а изложените аргументи изцяло се отнасят до неправилното приложение на закона. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец оплакването е мотивирано с довод, че поради отказът на съда да назначи повторна автотехническа експертиза е останал неизяснен важен факт, от значение за правилното решаване на делото- мястото на удара. Възражението в жалбата не се споделя от този касационен състав. Софийският апелативен съд е обсъдил искането за назначаване на нова експертиза и е изложил подробни аргументи защо не го възприема. Поначало съдът не е длъжен да уважава всяко доказателствено искане, а само такова, необходимо за установяване на неизяснени факти и обстоятелства от значение за делото. В случая, такъв извод не може да се направи, тъй като мястото на удара е установено по несъмнен начин, както от гласните и писмени доказателствени средства, така и от заключенията на няколкото автотехнически експертизи, една от които е назначена и изслушана от Софийския градски съд по искане на касационния жалбоподател. Всички вещи лица са направили еднопосочни изводи относно мястото на удара, определено по дължина в най-дясната лента на бул. “., спрямо посоката на движение на пострадалия. Заключенията на експертите са подкрепени от показанията на свидетелите- очевидци и от протокола за оглед на местопроизшествието и скицата към него. Въззивният съд е анализирал внимателно доказателствените източници и правилно е приел за установено мястото на удара. Присъдата не е постановена в нарушение на процесуалните правила по чл.13 и чл.14 от НПК.   Върховният касационен съд намира за основателни оплакванията на държавното и частното обвинение за неправилно приложение на материалния закон. Фактите, възприети от контролираната инстанция не водят до извод за липса на причинно следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, както е решил Софийският апелативен съд. Изяснено е от фактическа страна, че местопроизшествието е настъпило в ж.к. “Люлин”, на регулираното със светофарна уредба кръстовище на булевардите “П” и “Ц”. След подаване на зелен сигнал на светофара, подсъдимият предприема ляв завой от бул. “П” към центъра, без да изчака и даде предимство на движещите се направо превозни средства, решавайки, че ще има време да премине преди тях. Пострадалият мотоциклетист се движи направо по бул. “П” към бул. “., при зелен сигнал на светофарната уредба, но е позициониран в крайна дясна лента, която е предназначена за завой надясно.дарът между двете превозни средства настъпва в рамките на кръстовището, в частта му, представляваща продължение на дясната лента на бул. “., посока бул. “.. От тези факти въззивният съд неправилно е приел, че подсъдимият няма вина за катастрофата, тъй като допуснатото от него нарушение по чл.37 ал.1 от ЗДП не било в причинна връзка с настъпилия резултат. Мотоциклетистът не бил с предимство, тъй като се движел в крайна дясна лента, която е била предназначена за завиване надясно, а за тази посока сигналът на светофара е бил червен. Тези доводи на съда не могат да бъдат споделени. Без съмнение подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.37 ал.1 от ЗДП и така е поставил началото на причинно-следствения процес, довел до сблъсъка. Законът го задължава да даде предимство на всички превозни средства, движещи се направо, каквито е имало в конкретния случай и чието преминаване през кръстовището подсъдимият не е изчакал. Пострадалият С. също се е движел направо, поради което е имал предимство пред подсъдимия. Доводът на съда, че мотоциклетистът е потеглил при забранителен червен сигнал на светофара е лишен от фактическо основание, тъй като забраната важи за завиване надясно, а не за движение направо. Навлизайки в кръстовището в посока направо от крайната дясна лента, мотоциклетистът може да е допринесъл за настъпване на удара, но това обстоятелство не води до извод, че подсъдимият няма никаква вина за съставомерния резултат. Налице е пряка причинна връзка между извършеното от А. нарушение на правилата за движение и смъртта на пострадалия.дарът нямаше да настъпи, ако подсъдимият не беше потеглил пръв, както го задължава законът, а бе изкачал преминаването на всички превозни средства, имащи предимство, в това число и мотоциклетът. Водачът на МПС, който действа в нарушение на правилата за движение не може да бъде оневинен само, защото и друг участник на пътя допуска нарушение. Ананиев е могъл и е бил длъжен да предвиди, че неправомерно предприетата маневра създава реален риск от настъпване на пътно транспортно произшествие. Изводът на Софийския апелативен съд, че причина за катастрофата е единствено неправомерното поведение на пострадалия е незаконосъобразен. Въззивната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена. При тези съображения и на основание чл. 354 ал.3 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА присъда № 67/ 04.11.2009 г. по внохд № 657/09 г. на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: