Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * предмет на доказване * авторство на деянието

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  444

 

гр.София,  18 ноември   2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми октомври   две хиляди и девета  година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ

                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА

                                                                                                                           

                 със секретар   Кристина Павлова

при участието на прокурора    НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА

наказателно  дело под № 441/2009 година, за да се произнесе,

взе предвид следното:

 

Производството по чл.420, ал.2 НПК е образувано по искането на осъдения Д. Я. Г./Цъцъров/ за възобновяване на въззивно нохд № 68/2009 год. на Бургаския окръжен съд и отмяна на решение № 95/22.05.2009 год. на основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Обосновава се необходимост от ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения и алтернативно – оправдаване поради неправилно осъждане.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснати нарушения и искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира:

Бургаският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 68/2009 год. потвърдил присъда № 271/26.02.2009 год. по нохд № 3127/2008 год. на Бургаския районен съд, с която признал подсъдимия Г за виновен в това, че на 08.02.2007 год. в гр. С. при условията на опасен рецидив извършил кражба на имущество от владението на св. Г.Георгиева на обща стойност 980 лева. На основание чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.29, ал.1, б. Б вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим.

Въззивното производство е образувано по повод жалбата на Г. , съдържаща същите доводи, които се поддържат и в искането – за нарушения на процесуалните правила и на закона, довели до неправилното му осъждане за престъпление, което не е извършил. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт и е направил извод,че фактическите положения са правилно установени въз основа на достатъчно и възможните доказателства, събрани по предвидения процесуален ред. Изложил подробни съображения, които и настоящият състав изцяло възприема, че фактическите изводи са основани на вярната и правилна оценка, че констатираните противоречия между доказателствените средства са отстранени по предвидения ред и начин, предписан в чл.305, ал.3 НПК, както и че няма нарушение на изискванията по чл.107, ал.3 НПК – да бъдат обсъдени и оценени както разобличаващите, така и оневиняващите извършителя на престъплението доказателства. Мотивите съответстват на изискванията по чл.339, ал.2 НПК за съдържание.

Не е допуснато нарушение на чл.13 НПК, защото са събрани достатъчно доказателства и са проверени както гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, така и писмените – справки за мобилния оператор с разпечатки за проведени разговори, протоколи за доброволно предаване, разписка, протокол за разпознаване на лица и предмети с фотоалбум за разпознаване, на заключението на оценителната експертиза, които съдържат относими към предмета на доказване обстоятелства. Оценката им е направена с оглед действителния им смисъл като резултат от съпоставяне и анализ, т.е. въззивният съд е направил верен извод, че е направено всичко необходимо и възможно за цялостно изясняване на фактите по делото.

Неоснователно е възражението,че въззивният съд неправилно е възприел оценката за недостоверност на показанията на св. П обясненията на подсъдимия и е кредитирал показанията на многократно осъждания и компрометиран свидетел П. М. Такъв извод не се подкрепя от данните по делото. За да отхвърли като недостоверни изцяло показанията на св. П частично обясненията на подсъдимия, въззивният съд е направил нов, повторен анализ на целия доказателствен материал, а не е приел безмотивно и произволно решението на първоинстанционния съд в посочения смисъл. В детайли, за всяко от относимите обстоятелства, е съпоставил показанията на св. М с тези на св. Г.Георгиева, обосновал е отказа си да възприеме за достоверни показанията на св. П с противоречивостта им с останалия доказателствен материал, с непоследователността и несъответствието, вкл. с обясненията на подсъдимия и частично - обясненията на подсъдимия като вътрешно противоречиви, непоследователни и дадени с определената насоченост да се подкрепи възприетата позиция на защита и оневиняване по предявеното обвинение. Не са пренебрегнати и противоречията, които са констатирани в показанията на св. П. М. , но и те са отстранени след съпоставянето им с показанията на св. Г, с писмените доказателствени средства като по този начин съдът е достигнал до единствения възможен извод за начина на извършване на деянието и за неговия автор. Въз основа на годния доказателствения материал, а не с оглед данните за предходните осъждания, са решени въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК – извод, който следва от установената фактическа обстановка и конкретното поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянието, обосновали законосъобразната квалификация по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б. Б НК.

В искането се поддържа и довод за необоснованост, който обаче не може да бъде обсъждан в производството по възобновяване, за което се прилагат правилата на касационното производство. Това означава, че след като не са нарушени процесуалните правила, гарантиращи правилността на убеждението на инстанциите по същество относно приетите за установени фактически положения, настоящият състав не може да заменя волята им, установявайки нови, по съображения, че липсват доказателства или оценката им е неправилна.

Предвид изложеното, че не са допуснати нарушения, които да бъдат определени като основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК за отмяна или изменение на въззивното решение, искането следва да бъде оставено без уважение. Поради това Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Я. Г./Цъцъров/ за възобновяване на въззивно нохд № 68/2009 год. на Бургаския окръжен съд и отмяна на решение № 95/22.05.2009 год.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: