8 Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 22.02.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1380 по описа за 2017г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 237 от 03.07.2018г. по т. дело № 1380/2017г. на ВКС, Търговска колегия Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 144 от 16.01.2017 г. по в. гр. дело № 4708/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 4864 от 13.06.2016 г. по гр. дело № 19130/2014 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от И. С. К. срещу Застрахователна компания „Лев Инс” АД, [населено място] иск за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. С. П., която е настъпила в резултат на ПТП, заедно със законната лихва, считано от 20.01.2014 г. до окончателното плащане. Касаторката прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че в противоречие със закона, ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. въззивният съд е приел, че претенцията на И. С. К. е неоснователна, тъй като ищцата не спада към кръга на лицата, които имат право на обезщетение, както и не е съобразил, че в първоинстанционното производство е доказано, че между ищцата и починалия, който я е отгледал като свое дете, независимо, че не я е припознал, нито осиновил по законен ред, са били трайно установени близки отношения по смисъла на ППВС № 2/1984г. Моли въззивното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 22.02.2014г. - датата на смъртта на М. С. П. до окончателното плащане. Претендира присъждане на направените разноски и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. В. В. О. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение, тъй като съдебният състав се е съобразил със закона и постоянната практика на ВКС - ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/24.11.1969г. и ППВС № 2/30.10.1984г. по гр. дело № 2/1984г. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Третото лице помагач Р. В. А. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба. За да отхвърли предявения от И. С. К. срещу Застрахователна компания „Лев Инс” АД иск за заплащане на сумата от 100 000 лв., въззивният съд е приел, че посочената ищца не е установила, че е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лицето М. С. П., която е настъпила на 22.02.2014 г., вследствие на ПТП. Съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че по делото не е установено намерението за осиновяване на ищцата И. К. от починалия М. П., респективно възможността за това е била преклудирана с факта на настъпване на пълнолетието й шест години преди застрахователното събитие. Позовал се е на ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. Касационното обжалване на въззивното решение в горепосочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Дали при определяне на кръга от лицата, имащи право на обезщетение, отглежданото, но неосиновено дете следва да докаже, че е започнала административна процедура по осиновяване или, че такава е била планирана? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на посоченото Тълкувателно решение е посочено, че с Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо при установени действително претърпени вреди те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. В решение № 227/09.02.2017г. по т. д. № 53676/2015 г. на ВКС, I г. о. е прието, че вземането за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане поради смърт на лицето, отглеждащо или отгледало увреденото лице възниква, когато смъртта прекъсва дълбока и силна емоционална връзка с починалия. Неприключилата процедура по осиновяване, неосъщественото намерение на починалото лице да я инициира, навършеното пълнолетие на увреденото лице към датата на смъртта при определяне размера на обезщетението не са отрицателна предпоставка за възникване на правото на вземане на обезщетение за търпените неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане при смърт на отглеждащия пострадал. Следователно при определяне на кръга от лицата, имащи право на обезщетение, отглежданото, но неосиновено дете не трябва да доказва, че е започнала административна процедура по осиновяване или, че такава е била планирана. По правилността на въззивното решение: С оглед отговора на поставения правен въпрос и задължителната съдебна практика на основание чл. 130 ЗСВ настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно в частта по иска, предявен от И. С. К. срещу Застрахователна компания „Лев Инс” АД. Даденото във въззивния съдебен акт акт разрешение е в противоречие с тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД в посочената задължителна практика на ВКС относно включването на отглежданото дете в кръга на лицата, имащи право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД при смърт на отглеждащия го, без това да е предпоставено от намерение за осиновяване или припознаване на детето, като навършването на пълнолетие на детето към момента на смъртта на отглеждащия пострадал не обуславя извод за недължимост на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Изложените от решаващия съдебен състав съображения за неоснователност на иска поради това, че не е установено намерението за осиновяване на ищцата И. К. от починалия М. П., респективно възможността за това е била преклудирана с факта на настъпване на пълнолетието й шест години преди настъпване на застрахователното събитие, са в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Предвид изложените съображения въззивното решение в посочената част е неправилно и доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция на основание чл. 293, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК. От представените по делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, обосноваващ пряката отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата И. К. неимуществени вреди в резултат на смъртта на М. С. П., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 20.01.2014г. – виновно деяние на третото ице-помагач; причинени неимуществени вреди на ищцата вследствие на смъртта на отгледалия я М. П.; причинно-следствена връзка между деянието, застрахователното събитие и причинените вреди; застрахователно правоотношение. Видно от присъда № 174/28.05.2015 г. по нохд 5171/2014 г. на СГС, 18 наказателен състав, Р. В. А. - трето лице помагач, на 20.01.2014 г., в [населено място], на [улица], на пешеходна пътека тип М-8.2, находяща се на кръстовището с [улица], при управление на лек автомобил „Шкода Ф.“ с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по чл. 119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на М. С. П.. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради несъобразяване със светлинните сигнали, с разстоянието и скоростта на автомобила и нарушение на разпоредбите на чл. 6 и чл. 35 ЗДвП е неоснователно. От заключението на съдебната авто-техническа експертиза се установява, че по време на настъпилото ПТП пострадалият е пресичал пешеходна пътека, за посоката на движение на автомобила е имало поставен знак Б-1, работеща светофарна уредба, на която сигналът е един и същ за двете направления, като зеленият сигнал за лекия автомобил е с 1 секунда по-дълъг от зеления сигнал за пешеходците. Липсват данни пресичането на пътното платно от починалия да е станало на забранителен червен сигнал на светофарната уредба. Настъпилата на 22.02.2014г. смърт на М. С. П. е в пряка причинно-следствена връзка с получените увреждания при процесното ПТП на 20.01.2014г. и последвалата белодробна емболия, видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. Т. Б.. За лек автомобил „Шкода Ф.“ с ДК [рег.номер на МПС] е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със срок на действие 13.09.2013г. – 12.09.2014г., видно от справката от Информационния регистър към Гаранционния фонд, и липсва информация за прекратяване на действието на полицата. Дължимата застрахователна премия по полица № 22113002225705 от 10.09.2013г. в размер на 177,79 лв. е заплатена изцяло от застрахованото лице, което е извършило плащания на дължимите вноски към застрахователния агент „Ес Ди Ай Груп“ ООД. От показанията на разпитаните свидетели Р. М. Ц. и И. К. К. се установява, че починалият е живеел заедно със съпругата си А. В., тяхната дъщеря А. П. и дъщерята на съпругата му от предходен брак – И. К., грижел се е за ищцата И. К. от ранна детска възраст /от 1997-1998г., когато касаторката е била на 7-8 години/, издържал я е, докато е учела в [населено място] лъка, възприел я е като своя дъщеря. Отношенията между касаторката и починалия са били като между биологични родител и дете и същата не е поддържала отношения с биологичния си баща. Касаторката е живяла с детето си в общо домакинство с майка си А. В. и починалия М. П., като детето наричало починалия „дядо“, а той го е приемал за свое внуче. Свидетелите установяват, че И. К. е възприела смъртта на М. П. много тежко. Показанията на свидетелите се кредитират от настоящия съдебен състав като обективни, вътрешно непротиворечиви и изградени въз основа на лични впечатления. Въз основа на установената фактическа обстановка от правна страна се налага извод, че ищцата /настоящ касатор/, макар и да не е биологична дъщеря на починалия, е от кръга на легитимираните да претендират обезвреда за неимуществени вреди лица. Между починалия М. П. и касаторката е създадена близка връзка, идентична на връзка между баща и дъщеря, като създадените между тях отношения съответстват на трайно установени отношения осиновен – осиновител. Независимо, че тези отношения не са били юридически оформени, И. К. е активно легитимирана по иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Осъществени са всички елементи от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, обосноваващ пряката отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане на обезщетение за причинените на И. К. неимуществени вреди в резултат на смъртта на М. С. П., настъпила на 22.02.2014г. вследствие на ПТП, причинено на 20.01.2014г. По отношение на размера на дължимото обезщетение настоящият съдебен състав, преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общите критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, отчитайки близките отношения между касаторката и починалия М. П. като между дъщеря и родител, възрастта на починалия /42 г./ и на касаторката /24 г./, обстоятелството, че са живели в едно домакинство, обществените и икономически отношения и застрахователните лимити към момента на настъпилата смърт – 22.02.2014г., счита, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на касаторката ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на И. К. е отхвърлен и вместо това ответникът трябва да бъде осъден да заплати на касаторката на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лв., заедно със законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата, считано от датата на смъртта - 22.02.2014г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество трябва да заплати по сметка на ВКС държавна такса за трите съдебни производства в размер общо 8 030 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на адв. В. В. О. адвокатско възнаграждение в размер 10 590 лв. /по 3 530 лв. за всяка инстанция/. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 144 от 16.01.2017 г. по в. гр. дело № 4708/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 4864 от 13.06.2016 г. по гр. дело № 19130/2014 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от И. С. К. срещу Застрахователна компания „Лев Инс” АД, [населено място] иск за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. С. П., която е настъпила в резултат на ПТП, заедно със законната лихва, считано от 20.01.2014 г. до окончателното плащане, и вместо това постановява: ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на И. С. К. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област В., [улица] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. С. П., която е настъпила на 22.02.2014г. в резултат на ПТП, причинено на 20.01.2014г. от Р. В. А. в [населено място] при управление на лек автомобил „Шкода Ф.“ с ДК [рег.номер на МПС] , заедно със законната лихва, считано от 22.02.2014 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адв. В. В. О. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за всички инстанционни производства в размер 10 590 лв. /десет хиляди петстотин и деветдесет лева/. ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса за трите съдебни производства в размер 8 030 лв. /осем хиляди и тридесет лева/. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач - Р. В. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.