Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 425            София, 05 ноември 2009година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на  12 октомври  две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА  ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                    РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Р.Виденова и в присъствието на прокурора:Ст.Бумбалова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №421 по описа за 2009 година   Срещу решение по внохд. №56/2009 г. на Апелативен съд гр. Б., са подадени касационни жалби от гражданските ищци и частни обвинители и от подсъдимия. В съдебно заседание жалбите си поддържат подсъдимия лично и защитника му. Гражданските ищци и частни обвинители и повереникът им, в писменна молба, поддържат жалбите си и молят да бъдат уважени изцяло. Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно. Жалбите на гражданските ищци и частни обвинители не намират основание, както в закона така и в постоянната практика на Върховният съд.   Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:   С решение № 61 от 12.06.2009 г., постановено по внохд. №56/2009 г. по описа на Апелативен съд гр. Б. е изменена присъда по нохд. №298/2008 г. на Окръжен съд гр. Б.,като подсъдимия е оправдан по т.12 на ал.1 на чл.116 НК и е намален размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на родителите на пострадалата от по 100 000 лв. на по 80 000 лв. Отменена е присъдата в частта, с която са уважени граждански искове за неимуществени вреди в полза на възходящи на родителите на пострадалата и в тази част производството е прекратено. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия В. Г. Я. е признат за виновен, в това на 27.05.2008 г. в гр. К. умишлено умъртвил М. Н. Д. по начин особено мъчителен за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1т.6 НК вр. с чл.115 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на доживотен затвор, което наказание на основание чл.127 б ЗИН да изтърпи при първоначален специален режим. С присъдата са уважени граждански искове на родителите на пострадалата за причинени неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. и на бабите и дядовците й ,в размер на по 10 000 лв.за родителите на майката на пострадалата и по 15 000 лв. на родителите на бащата на пострадалата. По жалбата на гражданските ищци Г. Д. и М. Д. и П. Д. и Д. Д. : Възразява се в жалбата, срещу неправилния според повереникът на гражданските ищци прочит на т.2 от Постановление №4/61 г. на Пленума на Върховния Съд, допуснат от въззивния съд и довел до отмяна на присъдата в гражданската й част, с която са уважени искове за неимуществени вреди на възходящи от втора степен. Възражението е неоснователно. В т.2 на П№4/61 г. е отразено, че “кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от Съда по справедливост и обхваща най-близките роднини, като низходящи, възходящи и съпруга”. Следва да се има предвид и приетото в Пост. №2/84 г. на Пл. на ВС –“следващото се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръга от лицата, които имат право на такова се определят по принципа на справедливостта-само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Най-близки възходящи на пострадалия по права линия са родителите, а низходящи децата”. По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители Н. Д. и Д. Д. : Тук оплакването е за занижен размер на присъдените обезщетения и нарушение на чл.52 ЗЗД. За да намали размера на присъдените обезщетения на родителите на пострадалата, въззивния Съд е приел, че обезщетения в размер на по 80 000 лв. биха могли да репарират претърпените неимуществени вреди. Поначало загубата на дете води до невъзмездими страдания за родителите. Определения от въззивния съд размер, обаче е справедлив и съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. По жалбата на подс. Я. : С жалбата са ангажирани всички касационни основания. К. съществени процесуални нарушения защитата на подсъдимия поддържа : -деянието не е доказано по категоричен и несъмнен начин, не е установено кога, къде и как е настъпила смъртта на пострадалата, отказани доказателствени искания на защитата, да се изключи следствия експеримент от 2.06.2008 г., който е проведен в нарушение на чл.166 НПК. В многобройни саморъчни молби и жалби подсъдимия сочи поредица други съществени процесуални нарушения, а именно : - нарушено право на защитата при повдигане на обвинението и при разпита пред Съдия, при които участвал служебен з. въпреки наличието на договорен такъв, не разяснени правата по чл.55 НПК, осъден на самопризнания, чрез умишлено малтретиране и манипулиране; -не осигурен справедлив процес, разпитани само свидетелите на обвинението, отказани всички доказателствени искания на защитата; -направен е и собствен анализ на събраните по делото гласни доказателства, придружен с недопустими квалификации, както по отношение на свидетелите, така и на дейността на първоинстанционния и въззивния Съд. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение в рамките на правомощията си и след като провери процесуалната дейност на инстанционните Съдилища не констатира нито едно от претендираните процесуални нарушения. За да приемат за безспорно и категорично установени обстоятелствата от кръга на доказване очертан в чл.102 НПК инстанционните Съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред, в необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно и детайлно са обсъдени, посочени са кои обстоятелства се приемат за доказани и на коя доказателствена основа. Особено внимание е отделено на обясненията на подсъдимия, предвид двойствения им характер. Законосъобразно е дадена вяра на обясненията на подсъдимия, дадени пред Съдия но 02.06.2008 г., след като внимателно са преценени тези дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния Съд. Изводите за недостоверност на последните са логични, последователни и съобразени с доказателствената основа. В тази връзка надлежно приобщените обяснения на подсъдимия дадени пред Съдия, сочат на подробности и детайли, които няма как да са резултат на “умишлено малтретиране и манипулиране “. Освен подробно обяснение кога, как и къде е извършено деянието подсъдимия сочи, че “обувките, с които М. се качи в колата, бяха на сестра й-не бяха по мярка, сестра й носи по голям номер, знам че са на сестра й. Сигурен съм, че се качи в колата с тези обувки”. В подкрепа на този детайл са показанията на св. П се е прибрала, събула се е, оставила е чантата си и е излязла след спиране на кола пред дома им. Предвид изложеното Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира, че извършеното от подсъдимия Я престъпление е доказано по несъмнен и категоричен начин, съобразно разпоредбата на чл.303 НПК и изводите на Съдилищата по фактите са на база доказателствата по делото, а не на предположения, както твърди защитата. Напълно голословно е оплакването за нарушено право на защита и липса на справедлив процес. Подсъдимият е осъществил правото си на защита в пълнота и проведения както първоинстанционен, така и въззивен процес е справедлив. На досъдебното производство е назначен служебен з. , който след упълномощаване на договорен такъв, на основание чл.94 ал.4 НПК е освободен. От приложеното по делото пълномощно е видно, че на 2.06.2008 г. подсъдимия не е имал упълномощен адвокат, който “не бил допуснат”от дознателя в производството. Неоснователно е и оплакването за съществени процесуални нарушения с отказа на първоинстанционния Съд на доказателствени искания на защитата. Поисканите от защитата гласни доказателства, без да бъде посочено за какви неустановени обстоятелства следва да бъдат разпитани –д-р Маринов и Богдан Цветков, правилно са оставени без уважение. За вида на увредите по подсъдимия са събрани достатъчно доказателства - удостоверение на л.9 от ДП, показанията на св. Е обясненията на подсъдимия, а за времето на прибиране на пострадалата до дома й, за което обстоятелство се иска св. Ц показанията на трима свидетели. За пореден път Върховният касационен съд на РБ следва да посочи, че не всяко доказателствено искане на защитата и последващ отказ на Съда е нарушение на правото на защита и съществено процесуално нарушение. Основателно е възражението срещу “ процесуалната годност” на проведения на 2.06.2008 г. следствен експеримент на л.59 ДП. Липсата на процесуално качество на подсъдимия към този момент, предпоставя и липсата на негови обяснения в това му качество. Посочените в протокола за следствен експеримент обстоятелства, подлежащи на проверка, посредством това процесуално-следствено действие, се съдържат в саморъчните обяснения на Я. , дадени от него на 1.06.2008 г. приложени на л.10 ДП. Те както е известно не могат да служат са установяване на факти, а още по-малко могат да бъдат проверявани по реда на чл.166 и сл. НПК. На плоскостта на казаното по-горе, изключването на резултатите от следствения експеримент не повлиява на доказателствената съвкупност, предопределила изводите по фактите от кръга по чл.102 НПК, по начин, да поставя последните под съмнение. Възражението на подсъдимия за липса на биологични следи под ноктите на пострадалата, е напълно неоснователно и може би не би било направено, ако беше присъствал на огледа на местопрестъплението, извършен на 1.06.2008 г., или дори беше съобразил последиците от запалването на трупа. Категорично липсата на биологични следи се дължи на степента на овъгляване на трупа. Изцяло неоснователни са и доводите за нарушение на закона. Защитата възразява, че не е налице квалифициращото обстоятелство особена жестокост, която трябвало да предхожда убийството, а и по късното запалване на трупа нямало отношение към приетата неправилна квалификация на деянието. Другата теза е за деяние, извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с тежки обиди . На същите доводи изключително подробно и последователно са отговорили и двете инстанционни Съдилища. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение изцяло споделя изложеното в мотивите и на присъдата и на въззивното решение по приложението на закона, поради което не ги преповтаря. При категорично и безсъмнено установеното, че на инкриминираната дата и място подсъдимия е удушил пострадалата, след което скрил трупа и го запалил, законът е приложен правилно. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида на наказанието, което подсъдимия следва да изтърпи инстанционните Съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Съобразени са целите на наказанието, изключително високата степен на обществена опасност на деянието, поведението на подсъдимия след деянието и преди откриването на трупа, неговата лична обществена опасност. Наложеното наказание доживотен затвор с право на замяна е достатъчно и справедливо и с изтърпяването му могат да бъдат постигнати целите на наказанието. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадените жалби неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 12.06.2009 г., постановено по внохд №56/2009 г. на Апелативния съд - гр. Б..     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :