Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          № 143                                                София   04.03.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети февруари  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 3793 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Националната а. за п. гр. С., чрез процесуалния си представител-юрисконсулт Джумалийски против въззивно решение № 145 от 15.05.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2007г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 119 от 13.07.2007г.по гр.д. № 22415/2006г. на Районен съд София,60 състав/без частта,в която е допуснато предварително изпълнение на основание чл.238 от ГПК,в която е отменено/, както и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество,като бъдат отхвърлени предявените искове. С определение № 54 от 30.10.2008г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса – дали изплатените на основание чл.249 от ДПК/отм./суми за допълнително материално стимулиране имат характер на възнаграждение по смисъла на параграф 1 т.2 от ДПЗР на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения-НДДТВ/отм./и на основание параграф 2 от нея –дали следва да се включват в брутното трудово възнаграждение при изчисляване на възнаграждението по чл.177 от КТ. В съдебно заседание страните не се явяват. Касаторът се представлява от процесуалния си представител,който поддържа изложеното в жалбата становище и претендира направените по делото разноски. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение е потвърдено решение на районния съд,с което е осъдена Националната а. за приходите/НАП/ да заплати на Г. Д. П.-на основание чл.357,във вр.с чл.177 от КТ сумата от 1 342.21лв., представляваща възнаграждение за времето, през което е бил в платен годишен отпуск за периода 2003-2005г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска – 26.10.2006г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 375.17лв.,обезщетение за забава за плащането на главницата за периода до подаване на исковата молба,като е отхвърлил исковете за горницата им над тези суми до претендираните размери като неоснователни. За да постанови решението си –въззивният съд е приел, че с нормата на чл.249 от ДПК/отм.,но действащ към периода на претенциите/,както и с издадените въз основа на нея Наредби на Министерството на финансите/Наредба № 2 от 15.04.2003г., Наредба № 8 от 11.11.2003г.,Наредба № Н-4 от 22.04.2005г.и НДДТВ/отм./-се определя система за заплащане на труда на служителите на данъчната администрация и от НАП,поради което определените възнаграждения попадат във визираните по §1 т.2 от ДПЗР на НДДТВ/отм./ и по отношение на тях се прилага §2 от същата Наредба. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Според касатора изброяването на видовете възнаграждения по §1, във вр.с §2 от ПЗР на НДДТВ/отм./не изключва възможността-извън приложното им поле да останат и други видове възнаграждения,които също са резултат от положен труд. Оспорва извода на съда за това,че средствата за допълнително материално стимулиране са част от системата за заплащане на труда на служителите на НАП,тъй като те се разпределят индивидуално/с оглед дадената оценка от преките ръководители и качеството на работата/, предоставянето им зависи от това дали са набрани от отчисления суми от укрити данъци,такси,недекларирани доходи и т.н. и за тях работещите в НАП нямат право на иск. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос - дали изплащаните допълнителни трудови възнаграждения по чл.249 от ДПК/отм./се включват в разпоредбата на § 1 т.2 от ДПЗР на НДДТВ/отм./ и в размера на брутното трудово възнаграждение,визирано в чл.177 от КТ. Съгласно §1 т.2 от ДПЗР на НДДТВ/отм./- в размера на брутното трудово възнаграждение се включва и „възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда”. За преценката дали допълнително материално стимулиране,което е изплатено като тримесечно и годишно възнаграждение по чл.249 ал.2 т.2 от ДПК/отм./, попада в тази категория- следва да се има пред вид,че съгласно чл.247 ал.1 от КТ –има две системи за определяне на размера на трудовото възнаграждение- според времетраенето на работата или според изработеното. В случая – не е приложима нито една от тях. Касае се за възнаграждение,което се определя от прекия ръководител на служителя,в зависимост от достигнатите резултати и предпоставка, за което е наличието на набрани суми от укрити данъчни задължения. Следователно –размерът на възнаграждението не се определя нито от времетраенето на работата на служителя,нито от предварително уговорена между работника или служителя и работодателя единица изработка /трудова норма/. Следователно е неправилен извода на въззивния съд,че процесното възнаграждение е определено според прилаганите системи за заплащане на труда по смисъла на §1 т.2 от ДПЗР на НДДТВ/отм./. Допълнителното материално стимулиране по чл.249 ал.2 т.2 от ДПК/отм./ не се включва в начина на формиране на работната заплата,според системата на заплащане на труда,поради което не следва да се преизчислява на основание §2 от ДПЗР на НДДТВ/отм./изплатеното възнаграждение за платен отпуск. Като е приел обратното,въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и вместо това постановен друг,с който искът да бъде изцяло отхвърлен. С оглед направеното от касатора искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция,пред вид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК-следва ответника да бъде осъден да заплати сумата от 275лв.,представляваща направените разходи за юрисконсулско възнаграждение /изчислено съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материален интерес от 2 261лв./   Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :       ОТМЕНЯ решение № 145 от 15.05.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2007г.на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.357,във вр.с чл.177 от КТ искове от Г. Д. П. против Н. а. за п. гр. С. присъждане на сумата от 1 744.35лв., представляваща възнаграждение за времето, през което е бил в платен годишен отпуск за периода 2003-2005г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска – 26.10.2006г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 517лв.,обезщетение за забава за плащането на главницата за периода до подаване на исковата молба,като НЕОСНОВАТЕЛНИ. ОСЪЖДА Г. Д. П. да заплати на Н. а. за п. гр. С. направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 275 /двеста седемдесет и пет /лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.     2.