Р Е Ш Е Н И Е №488 гр.София, 02.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 364/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 858 от 06.08.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 12.08.2009 год. по гр.дело № 2261/2006 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-г въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 25.04.2006 год. по гр.дело № 5737/2004 год. на Софийския районен съд, 70-ти състав, в частта, с която е допусната съдебна делба на тавански етаж, състоящ се от три тавански стаи: едната-със североизточно изложение с площ от 20.69 кв.м.; втората-с югоизточно изложение с площ 18.86 кв.м. и третата-с югозападно изложение с площ 16.53 кв.м.; таванско помещение/таванска стая/ - с южно изложение с площ 9.01 кв.м.; таванско складово помещение – със западно изложение с площ 5.63 кв.м., с обща площ на етажа 114.25 кв.м., изграден над третия етаж в жилищната сграда на [улица],[населено място], при квоти: за В. Г. Г.-С. – 1/6 ид.част; за Г. Р. С. – 1/6 ид.част; за С. Г. С. и Д. И. С. – 4/6 ид.части в режим на съпружеска имуществена общност и е отхвърлен иска за делба по отношение на жалбоподателката О. И. Д. и нейния съпруг Г. С. А. /починал на 30.07.2008 год. и заместен в процеса от правоприемниците си – страните по делото О. И. Д., С. Г. С. и Г. Р. С./. С жалбата се поддържат оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на обжалваното решение и ако ВКС приеме,че процесният тавански етаж е самостоятелен обект на правото на собственост/жилище/, то да приеме, че към датата на исковата молба жалбоподателката и нейният съпруг са придобили собствеността върху него по давност, започнала да тече от 29.04.1980 год., а ако ВКС приеме, че не са придобили собствеността по давност, то да приеме, че по силата на приращението таванският етаж е съсобствен между съсобствениците на терена към 29.04.1980 год. – О. Д., Г. А., Й. М. и М. Д., респ. на наследниците им, между които да се допусне делба. Ответниците по касация В. Г. Г.-С. и Г. Р. С. са на становище, че оплакванията срещу въззивното решение са неоснователни. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че етажна собственост е възникнала с договора за дарение от 23.08.1974 год., с който жалбоподателката и нейният съпруг Г. С. А. прехвърлили на сина си Р. Г. С. недовършения апартамент, заемащ целия втори етаж от сградата. Прието е по-нататък, че през 1975 год. собствениците на земята учредили на С. Г. С. правото да надстрои съществуващата в парцела двуетажна жилищна сграда, като построи трети етаж над съществуващите два етажа и с реализиране на строителството суперфициарът придобил самостоятелен имот в индивидуална собственост. Съдът е приел, че след като обособяването на таванския етаж като самостоятелно жилище ограничава достъпа на останалите етажни собственици до покрива на сградата, това е пречка да се счита като самостоятелен обект в рамките на етажната собственост и да бъде придобит по приращение от собствениците на земята. Според въззивния съд, процесният етаж не е придобит в изключителна собственост от О. Д. и починалия й съпруг Г. А. по приращение или по давност – изпълнението на четвъртия етаж остава извън рамките на учредената суперфиция и сочи на разпоредително действие по отношение на останалите притежатели на идеална част от дворното място – Й. М. и М. Д.. Съдът е приел, че последните двама не са се противопоставили на така обективираното въздействие върху правото им на собственост. Предвид на това, а и защото законът не третира таванското помещение като самостоятелен обект на правото, както и заради това, че обособеното не позволява обособяване на тавански етаж или ателие при обезпечен достъп до покрива, съдът е приел, че помещенията в подпокривния етаж са придобити от етажните собственици с посоченото вече предназначение. Оттук въззивният съд е заключил, че М. Д. – на собствено основание и като наследник на Й. М., и В. К.-легитимиран като наследник по завещание на А. Д.-дъщеря на Й. М., не притежават права върху процесния имот, обуславящи участието им в съсобствеността. Градският съд е приел още, че Л. Щ. и Й. Н. – като наследници на Н. Д. Н./баща на А. Н. Д. и отказал се приживе от останалото от нея наследство/, не са правоимащи по отношение на процесния имот. Прието е, че писмените доказателства изключват намерението на О. И. Д. да свои процесния имот – липсвала декларация от нея за имот в подпокривното пространство, а същевременно било декларирано таванско помещение от 38 кв.м. и не се установява промяна в декларираното свойствено намерение за това помещение за времето от 1998 год. до 2004 год., когато С. Г. С. противопоставил претенции за всички помещения. Поради това, въззивният съд е стигнал до извода, че няма основание да се счита, че всичките обособени тавански стаи са придобити в изключителна собственост от О. И. Д.. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с оглед необходимостта от провеждане на разграничение между етажна собственост, при която етажните собственици са същевременно и собственици на земята-от една страна, и етажна собственост, при която етажните собственици не са собственици на земята, а притежават само право на строеж – от друга страна. С определение № 858 от 06.08.2010 год. по чл.288 ГПК е прието, че изводът на въззивния съд за придобиване на помещенията в подпокривния етаж от етажните собственици противоречи на приетото в решение № 81 от 30.09.1972 год. по гр.дело № 75/1972 год. на ОСГК на ВС, както и в решение № 602 от 26.06.1993 год. по гр.дело № 165/1992 год. на ВС, І г.о., според които обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора или административния акт за учредяването му, като построеното извън него е приращение към терена и става притежание на собственика на земята. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че въззивното решение противоречи на материалния закон. Въззивният съд от една страна е приел, че процесният тавански етаж е надстроен, заедно с третия етаж над двуетажната масивна жилищна сграда, преди 29.04.1980 год. – датата, на която е бил изготвен проекта за заснемане на съществуващата четириетажна сграда, към който момент съсобственици на терена при равни права са били съответно О. Д. и Г. А. – на ½ идеална част, и Й. М. и М. Д. – на другата ½ идеална част. Същевременно, обаче съдът е приел, че макар в процеса да не се твърди, нито да се установява Й. М., респ. нейните наследници, и М. Д., да са се възпротивили на извършеното от О. Д. и починалия й съпруг Г. А. разпоредително действие по отношение на съсобствения имот, а именно изпълнението на процесния тавански/четвърти/ етаж, годно да обективира намерение за своене, съпрузите Д. и А. не са придобили спорния етаж било по приращение, било по давност. По тези съображения и предвид обстоятелството, че законът не третирал таванското помещение като самостоятелен обект на правото, а в процеса не било установено обособеното да позволява обособяване на тавански етаж или ателие при обезпечен достъп до покрива на сградата, въззивният съд е достигнал до незаконосъобразния извод, че помещенията в подпокривния етаж са придобити от етажните собственици. Преди всичко, изводът на въззивния съд относно характера на изградения тавански етаж почива на неправилна преценка на заключението на техническата експертиза, изготвена от вещото лице И. В. К. /л.49-л.52 от гр.дело № 2261/2006 год. на СГС/. В р.V, т.2 от заключението експертът е посочил, че „Площта, осветеността, височината и изложенията като характеристика на помещенията, разположени в подпокривното пространство отговарят на изискванията за помещения в жилище. Към жилището има складово помещение на самия етаж, което е допустимо”. Заключението на експертизата потвърждава изводите на вещото лице инж.П. В. Я. в заключението й пред първата инстанция /срвн. и устните разяснения в с.з. на 25.11.2005 год./, че таванският етаж отговаря на изискванията за самостоятелно жилище. В т.3 от р.V на заключението на в.л. инж.К. е описано, че подходът към подпокривното пространство е от нормална двураменна стълба, с по 10 стъпала за всяко рамо, която започва от сутерена, преминава през входната площадка, през всеки един от етажите и достига до пода на подпокривния етаж /таванска плоча за третия жилищен етаж/ и че двураменната стълба е разположена в стълбищна клетка-обща част на жилищната сграда, а подпокривното пространство е изолирано от стълбищната клетка чрез врата. За да отрече на процесния тавански етаж характеристиката на самостоятелно жилище, въззивният съд е приел, че обособяването на спорния етаж като самостоятелен обект в рамките на етажната собственост е невъзможно, доколкото достъпът до покрива на сградата-обща част по естеството си, е осигурен чрез табакера, разположена в скатната повърхност над обособеното санитарно помещение/баня и тоалетна/. Съдът се е позовал на т.1/последно изречение/ от констативно-съобразителната част на заключението на в.л.инж.К., както и на т.4 от заключителната част на същата експертиза, където експертът е отбелязал, че „…подходът за излизане на покрива трябва да е от лесно достъпно място, без това да създава неудобства за обитателите на сградата”. Тази забележка на вещото лице обаче не се отразява на изводите в т.т.1-3 от заключението му относно характера на спорния тавански етаж. Вярно е, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но следва да изложи убедителни мотиви за този свой отказ. В случая, липсва позоваване на правна разпоредба, съгласно която евентуалното затрудняване на достъпа на другите етажни собственици до покрива на сградата е от определящо значение за характера на обекта – дали е жилищен или не. Съгласно чл.6, ал.1, т.12 от Закона за управление на етажната собственост собствениците са длъжни да осигуряват достъп в своя самостоятелен обект или в част от него за извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, свързани с поддържане, основен, текущ или неотложен ремонт, реконструкция, преустройство или обновяване на общи части или други помещения. При неизпълнение на тези им задължения са предвидени административни санкции, а другите съсобственици разполагат и с негаторния иск по чл.109 ЗС. Незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд, че дори хипотетично да се приеме, че процесният тавански етаж би могъл да съществува като самостоятелен имот, не се установявало да е бил придобит в изключителна собственост от О. Д. и починалия й съпруг-Г. А., било по приращение, било по давност, а помещенията в подпокривния етаж били придобити от етажните собственици с посоченото предназначение. Този извод противоречи най-напред на чл.92 ЗС, тъй като собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията в нея, освен ако не е уговорено друго. Обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора или от административния акт за учредяването му, като построеното извън него е приращение към терена и става притежание на собственика на земята. Съдебната практика е константна, като приема, че за извършеното в повече от определеното строителство, титулярът на вещното право на строеж има качеството на владелец върху чуждо място /срвн., решение № 602 от 26.06.1993 год. по гр.дело № 165/1992 год. на ВС, І г.о./, а съгласно решение № 81 от 30.09.1972 год. по гр.дело № 75/1972 год. на ОСГК на ВС, ново таванско помещение, надстроено над стария таван, пристроен в нормален жилищен етаж, е приращение по смисъла на чл.92 ЗС и върху него придобиват правото на собственост всички собственици на земята, върху която е построена сградата. На следващо място, изводът на градския съд, че помещенията в подпокривния/таванския/етаж са придобити от етажните собственици не отчита обстоятелството, че когато етажната собственост е възникнала при отстъпено право на строеж на етажните собственици, собствениците на етажите не са собственици на земята, а само притежават вещното право на строеж и правото да държат жилищата върху земя, на която собственик е трето лице /за разграничението на такава етажна собственост от етажна собственост, при която етажните собственици са едновременно и собственици на земята – решение № 154 от 01.12.1964 год. по гр.дело № 131/1964 год. на ОСГК на ВС/. При такава етажна собственост, ако един от етажните собственици прехвърли на трето лице изцяло своя етаж, то приобретателят ще придобие съответните идеални части от вещното право на строеж и да държи жилището върху дворното място, но не и правото на собственост върху земята, която в този случай не е обща част на етажната собственост. След като О. Д. и Г. А. са построили втория етаж въз основа на отстъпеното им от Й. М. и М. Д. с нотариален акт № 180, т.ІХ, нот.дело № 1678 от 25.04.1968 год. право на строеж, синът им Р. Г. С. е получил по дарение от тях с нотариален акт № 62, т.ХVІІІ, нот.дело № 3063/23.08.1974 год. същият този втори етаж и югозападното мазе от двуетажната жилищна сграда, без терен, последният е придобил съответните части от вещното право на строеж, както и право да държи жилището върху дворното място, но не и право на собственост върху земята, която не е обща част на така възникналата етажна собственост. Спрямо Р. Г. С., респ. неговите наследници чл.63, ал.2 ЗС не намира приложение, поради което те не могат да придобият права върху таванския етаж по приращение /чл.92 ЗС/. Решението е постановено в нарушение и на чл.79, ал.1 във връзка с чл.69 ЗС. По начало въззивният съд правилно е приел, че финансирането на строителството на таванския етаж, фактическото му извършване, както и осъществената фактическа власт върху процесния имот от страна на О. Д. и Г. А. обективират намерението им за своене по отношение на останалите притежатели на идеална част от дворното място – Й. М. и М. Д., а не се твърди, нито установява последните да са се възпротивили на това въздействие върху правото им на собственост. Същевременно, обаче съдът е приел, че законовото предположение по чл.69 ЗС е опровергано. Решаващ аргумент за това е, че О. Д. не е декларирала имот в подпокривното пространство, а таванско помещение, каквито декларирали и останалите етажни собственици. По-нататък градският съд е приел, че фактическата власт върху обособените помещения в подпокривното пространство е била осъществявана с оглед придаденото им обслужващо предназначение към изградените обекти в жилищните етажи, а обстоятелството дали и какви облаги са извличани от таванското помещение, не дава основание да се счита, че всички обособени тавански стаи са придобити в изключителна собственост от О. Д., щом като тя не е променила декларираното от нея свойствено намерение по отношение на таванско помещение от 38 кв.м. през 1998 год. до 2004 год., когато на желанието й да се ползва от обособен обект в подпокривното пространство са противопоставени претенции, макар и от С. Г. С.. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че неправилно въззивният съд е приел за опровергана презумпцията на чл.69 ЗС, като е основал този свой извод преимуществено на записванията в данъчните декларации, и по-конкретно, на удостоверение № 3941 от 17.03.2001 год. на Т., както и на данъчна декларация № 5458 от 21.03.1998 год., подадена от О. Д.. В същото време, съдът е пренебрегнал свидетелските показания, депозирани от А. И. Р. и Р. Г. Б. /с.з. на 11.06.2008 год./. Първият от тях е заявил, че познава страните от 1981 год. и е живял в една стая в мазето с прекъсване и към 1995 год., като е виждал как „… баба О. събираше парите от наема и парите за тока…”. Свидетелката Б. пък е категорична, че процесният тавански етаж се ползва от О., тя го отдава под наем и посреща нуждите за лечение на съпруга си, получавайки парите от наемателите. С оглед на това, следва да се приеме, че само О. Д. и приживе нейния съпруг Г. А. са ползвали процесния тавански етаж, представляващ обособен обект на правото на собственост/жилище/, без противопоставяне от страна на съсобствениците на другата половина от терена Й. М. и М. Д., която необезпокоявана фактическа власт е упражнявана от 29.04.1980 год. и към датата на предявяване на иска за делба – 18.06.2004 год. е изтекъл срока на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС. С оглед изложеното по-горе, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция за отхвърляне на иска за делба по отношение на О. И. Д. и Г. С. А./починал на 30.07.2008 год. и заместен в процеса от наследниците си по закон/, в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено за допускане на съдебна делба по отношение на В. Г. Г.-С. и Д. И. С. /двете не наследяват починалия си свекър Г. С. А./ и в частта, с която на С. Г. С. е била определена квота над 1/6 ид.ч. до 4/6 ид.ч. В частта, с която по отношение на Г. Р. С. е допусната делба за 1/6 ид.ч. от имота, потвърдителното решение следва да се остави в сила. В отменените части следва да се постанови ново решение, с което да се допусне делба и по отношение на О. И. Д., чиято квота в общия имот възлиза на 4/6 идеални части /1/2 ид.ч. в съпружеска имуществена общност[населено място] А., починал на 30.07.2008 год. и 1/3 ид.ч. по наследяване от последния/. Въззивното решение следва да се остави в сила в частта, с която е допусната делба по отношение на С. Г. С. за 1/6 идеална част и да се отхвърли в частта, с която е допусната делба по отношение на същия съделител за разликата над този обем до 4/6 идеални части, както и изцяло да се отхвърли иска за делба по отношение на В. Г. Г.-С. и Д. И. С.. С оглед резултата от касационното обжалване, съделителката В. Г. Г.-С. следва да бъде осъдена да заплати на О. И. Д. разноски за настоящото производство, изчислени по компенсация в размер на 183,33 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението от 12.08.2009 год. по гр.дело № 2261/2006 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-г въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 25.04.2006 год. по гр.дело № 5737/2004 год. на Софийския районен съд, 70-ти състав в частта, с която е допусната съдебна делба по отношение на В. Г. Г.-С. и Д. И. С.; в частта, с която на С. Г. С. е определена квота над 1/6 идеална част и в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на О. И. Д. и Г. С. А. /починал на 30.07.2008 год./, вместо което ПОСТАНОВЯВА: НЕ ДОПУСКА съдебна делба на тавански етаж от три тавански стаи – едната със североизточно изложение с площ 20.69 кв.м., втората-с югоизточно изложение с площ 18.86 кв.м. и третата-с югозападно изложение с площ 16.53 кв.м., таванско помещение/таванска стая/ с южно изложение с площ 9.01 кв.м. и таванско складово помещение – със западно изложение с площ 5.63 кв.м., с обща площ на етажа 114.25 кв.м., изграден над третия етаж в жилищната сграда на [улица],[населено място], по отношение на В. Г. Г.-С. и Д. И. С.. ДОПУСКА съдебна делба на посочения тавански етаж по отношение на О. И. Д.. ДЕЛБАТА да се извърши между следните съделители и при следните квоти: О. И. Д. – 4/6 – четири шести идеални части; С. Г. С. - 1/6 – една шеста идеална част; Г. Р. С. – 1/6 – една шеста идеална част. Осъжда В. Г. Г.-С. да заплати на О. И. Д. сумата 183,33/сто осемдесет и три + 0,33 ст./лева разноски по делото, изчислени по компенсация. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/