Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 08.11.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева Светлана Калинова при участието на секретаря Даниела Никова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №4818 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Р. от [населено място] срещу решението на Софийския окръжен съд, постановено на 04.07.2016г. по в.гр.д.№30/2016г. в частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено в частите, с които М. К. Х. и М. Х. Х. са осъдени да предадат на В. Д. Р. владението на реална част от УПИ IV-238 в кв.14 по кадастралния план на [населено място] хан, Софийска област, заключена между букви Ю-М-Т-Ш-Щ-Ю със синьо оцветяване на комбинирана скица №2 от заключението на съдебно-техническата експертиза от 12.06.2015г., както и владението на реална част от същия имот, заключена между буквите Т-Т1-С-Х-Ц-Ч-А-Ш-Т с червено оцветяване на същата скица и в частите, с които М. К. Х. и М. Х. Х. са осъдени на основание чл.109 ЗС да преустановят всички действия по отношение на В. Р., смущаващи правото й на ползване на гореописания имот и премахнат изградената масивна ограда, означена по буквите Ю-М-Т-Ш-Щ-Ю на посочената комбинирана скица, както и масивната ограда, означена с буквите Т-Т1-С-Х-Ц-Ч-А-Ш-Т и вместо това са отхвърлени предявените от В. Д. Р. срещу М. К. Х. и М. Х. Х. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху реална част от имот №238 в кв.14 по кадастралния план на [населено място] хан с площ около 1000кв.м., обозначена с буквите „a, b, c, d, e, f, a“ по приложената към исковата молба скица, заключена между букви Ю-М-Т-Ш-Щ-Ю със синьо оцветяване на комбинирана скица №2 от заключението на съдебно-техническата експертиза от 12.06.2015г., както и владението на реална част от имот №238 от кв.14 по кадастралния план на [населено място] хан с площ от около 40кв.м., означена с букви „e, f, j, h, e“ по приложената към исковата молба скица, заключена между букви Т-Т1-С-Х-Ц-Ч-А-Ш-Т с червено оцветяване съгласно комбинираната скица №2 от същото заключение на вещото лице, както и предявените от В. Д. Р. срещу М. К. Х. и М. Х. Х. искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждането им да преустановят действията, възпрепятстващи упражняването на правото на собственост на В. Р. върху УПИ 238 в кв.14 по кадастралния план на селото, като премахнат оградата, разположена по регулационната линия между парцел IV-238 и парцел VI-237, както и оградата, разположена по регулационната линия между парцел IV-238 и парцел Х-237 и я преместят по кадастралната граница между имоти 238 и 237. С определение №236/20.04.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали въззивният съд, променяйки крайния резултат по делото и приемайки, че предметът на доказване е по-голям и различен от очертания с доклада на първоинстанционния съд, е длъжен да даде указания на ищцата, че не сочи доказателства, легитимиращи я като собственик на целия недвижим имот, за да бъде извдършена преценка дали в конкретния случай следва да намери приложение тълкуването, дадено от ОСГТК на ВКС в т.2 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като твърди, че доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната съвкупност и цялост; не са обсъдени и съобразени промените в статута на имота и последиците от тези промени за правото на собственост; прието е, че не са представени доказателства за правото на собственост върху претендираните части от имота без съдът да е изпълнил задължението си по чл.146, ал.2 ГПК да укаже необходимостта и възможността да бъдат ангажирани доказателства за установяване на тези факти. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съобразно констатациите на ВКС за необходимостта да бъдат извършени съдопроизводствени действия, делото или да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или спорът бъде решен по същество, като предявените искове бъдат уважени. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. К. Х. и М. Х. Х. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното: В. Д. Р. е предявила срещу М. К. Х. и М. Х. Х. иск за предаване владението на реални части от УПИ IV-238 в кв.14 по плана на [населено място] хан по реда на чл.108 ЗС и за премахване на изградената масивна ограда по реда на чл.109 ЗС с твърдението, че по наследство от Д. и В. Д. притежава правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ УПИ-238 по плана на селото, части от който са били придадени към съседни имоти, един от които е собственост на ответниците. Твърди, че регулацията в тази част не е приложена, тъй като обезщетение за придадените части не е било заплатено и тези части са били владяни от нея до 2012г., когато ответниците ги завзели и поставили масивна ограда по парцелните граници. За установяване правата на праводатилите си В. Р. е представила н.а.№70, том II, дело №270/1977г., съставен на 03.05.1977г., с който Д. И. Д. е признат за собственик по давностно владние и делба върху дворно място с къща, находящи се в землището на [населено място] хан, състоящо се от 745кв.м., съставляващо парцел IV-238 в кв.14 по плана на селото, при съседи: улица, Г. Г. Д., С. Д. П. и С. С.. С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са неоснователни. Изложени са съображения, че с оглед твърденията в исковата молба, че части от притежавания от Д. Д. имот пл.№238 са били придадени по регулация към съседни имоти, собственост на ответниците, с регулационния план от 1964г., изменен през 1976г., и позоваване на прекратяване на отчуждителното действие на неприложения дворищно-регулационен план досежно придаваемите части по смисъла на §8 ПР на ЗУТ, ищцата следва да докаже, че тя, респективно нейният наследодател, е бил собственик на имот пл.№238, реални части от който са били придадени към съседни имоти с посочения дворищно-регулационен план. Прието е обаче, че с представения нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1977г. наследодателят Д. И. Д. е бил признат за собственик на УПИ IV-238 в кв.14 по плана на селото, но доказателства за правото на собственост на наследодателя върху цялата площ на имот пл.№238 в кадастралните му граници не са налице по делото, поради което ищцата не може да претендира право на собственост върху тези части по силата на отпадналото отчуждително действие на дворищно-регулационния план от 1964г. С оглед на това изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове при представените по делото доказателства /нотариален акт от 1977г. и свидетелски показания/ и при дадените от първоинстанционния съд указания в доклада /протоколно определение от 24.02.2015г./, че в тежест на ищцата е да докаже фактическите твърдения, изнесени в обстоятелствената част на исковата молба, е приет за неправилен без да са давани допълнителни указания за необходимостта от доказване на конкретни факти и обстоятелства. От съществено значение с оглед особеностите на настоящия случай /подадена от ответник въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, в което предявеният иск е уважен/, както е прието в производството по чл.288 ГПК, е да се извърши преценка дали в подобна хипотеза следва да намери приложение даденото от ОСГТК на ВКС в т.2 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. тълкуване на правомощията на въззивния съд. Настоящият състав приема, че когато първоинстанционният съд в доклада по делото не е дал ясни и точни указания за необходимостта от доказване на конкретни, имащи значение за спора факти и обстоятелства, а само общо указание за доказване на фактическите твърдения, изнесени в обстоятелствената част на исковата молба без тези твърдения да са посочени в доклада, е налице хипотеза на непълен доклад. Ако при така дадените указания първоинстанционният съд е уважил предявения иск, но по подадена от ответната страна жалба въззивният съд приеме, че представените доказателства не са достатъчни и изводът на първоинстанционния съд за основателността на иска е неправилен, т.е. крайният резултат по делото следва да бъде променен, на ищеца следва да бъдат дадени указания за представяне на доказателства за установяване на онези конкретни факти и обстоятелства, които според въззивния съд имат за последица осъществяването на твърдяното придобивно основание за спорната част от имота. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: В обжалваното решение е прието, че ищцата е следвало да докаже, че нейният наследодател е бил собственик на имот пл.№238 в кадастралните му граници към момента на влизане в сила на дворищно-регулационния план, т.е. към 1964г. Указания за необходимостта от представяне на доказателства за осъществяването на твърдяния придобивен способ /неформална делба и изтекла придобивна давност/ за този имот и към релевантния за спора момент от първоинстанциония и въззивния съд не са били давани. Така допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено по смисъла на чл.281 ГПК, тъй като процесуалноправната уредба на доклада по делото и задължението на съда да даде конкретни указания на спорещите страни за необходимостта от установяване на релевантните факти и обстоятелства, както е прието в мотивите на т.2 към ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, е отражение на съчетаното приложение на основните начала на гражданския процед – служебно начало, при което съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна /чл.7, ал.1, изр. 2 ГПК/; състезателно начало, чиято основна характеристика е свързана с необходимостта заинтересованите страни да посочат фактите, на които основават исканията си и да проведат доказване на тази факти /чл.8 ГПК/; осигуряване на равенство на страните при упражняване на тези им процесуални права /чл.9 ГПК/; създаване на предпоставки за установяване на истината относно фактите, които са от значение за решаване на делото /чл.10 ГПК/. И тъй като за отстраняване на допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила е необходимо извършване на съдопроизводствени действия по даване на указания за необходимостта от представяне на доказателства, както и за събиране на доказателства за установяване на релевантните за спора факти към релевантния момент, по реда на чл.293 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за даване на точни и ясни указания за осъществяването на конкретни факти, обосноваващи осъществяването на твърдяното придобивно основание към релевантния момент /1964г./ и за събирането на доказателства. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №360, постановено от Софийския окръжен съд на 04.07.2016г. по в.гр.д.№30/2016г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. Председател: Членове: