Р Е Ш Е Н И Е № 173 София, 05.12.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 3403 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. М. Р. С. от [населено място] чрез адв. Г. М. - АК П. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 15 от 11.01.2013 година, постановено по гр. възз.д. Nо 565/ 2012 година на ОС – София, в частта , с която е обезсилено решението на първата инстанция и производството за съдебна делба на посочените имоти е прекратено. Поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с довод , че доуточнения правен въпрос за допустимостта на производството за съдебна делба на включени допълнително недвижими имоти от ищеца до първото по делото съдебно заседание, имащ характер на обуславящ изхода на спора , при констатирана липса на съдебна практика по приложение на чл. 287 ал.2 ГПК / отм./ респ. на чл. 341 ал.2 ГПК, приема че е налице основание за допускане на касационното обжалване. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация М. Л. З., Ф. Р. З. и Д. Р. З. чрез адв. С. П. оспорва основанието за допускане на касационно обжалване с довод , че поставените въпроси не касаят предмета на делото и са неотносими , неточно формулирани, тъй като не се касае до заявена допълнителна искова молба , а до такава по чл. 278 ал.2 ГПК / отм./. С отговорът се сочи , че по поставения въпрос, доколкото се касае до молба по чл. 287 ал.2 ГПК / отм./ е налице задължителна съдебна практика- Решение Nо 782 от 12.10.2009 год. по гр.д. Nо 2988/2008 год. на ВКС-I г.о. , която е съобразена от въззивния съд и въпросът не налага ново произнасяне. Излагат се доводи и за неоснователност на искането за допускане на делбата, поради липса на съсобственост. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на релевираните основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира : С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./, на основание чл. 209 ал.1 ГПК/ отм./ е обезсилил решение на районния съд в частта , с която е отхвърлен иска за делба на следния недвижим имот : 1./ ½ идеална част от дворно място от 500 кв.м., с построените в него къща с дюкян и обор, [населено място] , „Т. м.” кад. Nо 38558.6.145 2./ ½ идеална част от дворно място от 400 кв.м., [населено място] ,”Т. м., попадащо в имот с кад. Nо 38558.6.304; 3./½ идеална част от ливада в м.”Н. л.” с площ от 2.9 дка землището на [населено място] с кад. Nо 38558.14.260 ; 4./1/2 идеална част от ливада в м.”П. р.” с площ от 9 дка кад. Nо 38558.10.189 , землището на [населено място] 5./ нива с шамак ливада от 13 дка в м.Б.”, землището на [населено място] 6./ нива 4 дка в м.”Б.”, землището на [населено място] и 7./ нива 2 дка в м.”Б.” , землището на [населено място] е прекратил производството за съдебна делба по отношение на посочените имоти. За да приеме , че решението на първата инстанция е процесуално недопустимо , въззивният съд е приел, че молбата на ищцата , подадена в срока по чл. 278 ал.2 ГПК / отм./ за включване в делбената маса и посочените недвижими имоти , е ненадлежно предявяване на иск за делба, обосноваващо неговата недопустимост. Безспорно разпоредбата на чл. 287 ал.2 ГПК /отм./ , възпроизведена текстово в чл. 341 ал.2 ГПК е разпоредба от процесуално естество, като сочи специфичен способ в делбения процес на обективно съединяване на искове с включване в делбената маса на нови недвижими имоти, съсобствени между страните по делото. Посочената разпоредба на закона не може да се квалифицира като норма , установяваща положителна или отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска за ликвидиране на съсобствеността между титулярите на правото на собственост , но сочи „краен срок”, в който в рамките на висящ съдебен процес за делба , останалите съсобственици –ответници по иска за съдебна делба , могат да включат в предметната рамка на спора нови съсобствени имоти. За разлика от правилата на общия исков процес/ чл. 131 ГПК, чл. 133 ГПК / в съдебното делбено производство ГПК регламентира редица специфики. Така първото редовно съдебно заседание , уредено с чл. 342 ГПК , установява крайния срок за останалите сънаследници/ посочени като ответници/ да поискат с писмена молба в наследствената маса , предмет на делбата , да се включат нови имоти. На по силното основание , до това съдебно заседание ищецът , инициирал иска за съдебна делба , следва да може до и в рамките на същото съдебно заседание да може да поправи исковата си молба , в т.ч. и да допълни исковата си молба като посочи нови имоти. Първото съдебно заседание на особеното исково производство за съдебна делба сочи на едно от признатите от законодателя отклонения от общия исков процес и на т.н. концентрационно начало. Това отклонение е обосновано и от гл.т. на особеността , че всички страни в делбения процес имат двойно качество – на ищец и ответник по иска за делба на конкретната обща вещ , а целта на предявения по реда на чл. 341 и сл. ГПК иск е реализиране по съдебен ред на субективното право на ликвидиране на тази общността/ съсобствеността , принадлежащо на всеки един от титуляри на правото на собственост на общата вещ . По основателността на касационната жалба. При изложените съображения касационната жалба се явява основателна . Данните по делото сочат , че молбата , с която в делбената маса са включени и имотите : : 1./ ½ идеална част от дворно място от 500 кв.м., с построените в него къща с дюкян и обор, [населено място] , „Т. м.” кад. Nо 38558.6.145 2./ ½ идеална част от дворно място от 400 кв.м., [населено място] ,”Т. м., попадащо в имот с кад. Nо 38558.6.304; 3./½ идеална част от ливада в м.”Н. л.” с площ от 2.9 дка землището на [населено място] с кад. Nо 38558.14.260 ; 4./1/2 идеална част от ливада в м.”П. р.” с площ от 9 дка кад. Nо 38558.10.189 , землището на [населено място] 5./ нива с шамак ливада от 13 дка в м.Б.”, землището на [населено място] 6./ нива 4 дка в м.”Б.”, землището на [населено място] и 7./ нива 2 дка в м.”Б.” , землището на [населено място] е подадена далеч преди първото по делото съдебно заседание , като „допълнителна молба”.в първото съдебно заседание тази молба е надлежно докладвана и нито един от останалите съделители не е изразил възражения от включването на новите имоти в делбата. След като срокът на чл. 287 ал.2 ГПК /отм./ ,респ. в чл. 341 ал.2 ГПК , няма правната същност на предпоставка за надлежното упражняване правото на иск,а само до времево ограничаване на възможността да се включат нови имоти в делбата , и след като самите съделители в рамките на първото съдебно заседание са заявили изрично желание и тези имоти да бъдат включени в делбената маса, т.е. са преодолели ограничението на законодателя , то изводът на съда , че „не са били налице предпоставките на закона” са неправилни, противоречащи на доказателствата и смисъла на закона, така както е изложено по –горе. Постановеното от въззивния съд решение за обезсилване на решението на първата инстанция , в частта , с която първата инстанция не е допуснала до съдебна делба включените допълнително недвижими имоти, е неправилно, тъй като са били налице всички предпоставките за разглеждане на исковете по същество, като е приела първата инстанция. Констатацията за порочност на въззивното решение , налага неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на делбения спор по същество и в тази му част , досежно недвижимите имоти, включени в общата делбена маса в първото по делото съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 и ал.3 ГПК, Върховният касационен съд -състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 15 от 11.01.2013 година, постановено по гр. възз.д. Nо 565/ 2012 година на ОС – София, в частта , с която е обезсилено решението на първата инстанция и производството за съдебна делба на следните недвижими имоти : 1./ ½ идеална част от дворно място от 500 кв.м., с построените в него къща с дюкян и обор, [населено място] , „Т. м.” кад. Nо 38558.6.145 2./ ½ идеална част от дворно място от 400 кв.м., [населено място] ,”Т. м., попадащо в имот с кад. Nо 38558.6.304; 3./½ идеална част от ливада в м.”Н. л.” с площ от 2.9 дка землището на [населено място] с кад. Nо 38558.14.260 ; 4./1/2 идеална част от ливада в м.”П. р.” с площ от 9 дка кад. Nо 38558.10.189 , землището на [населено място] 5./ нива с шамак ливада от 13 дка в м.Б.”, землището на [населено място] 6./ нива 4 дка в м.”Б.”, землището на [населено място] и 7./ нива 2 дка в м.”Б.” , землището на [населено място] и производството за съдебна делба е прекратено и ВРЪЩА делото на въззивния съд за разглеждане по същество на въззивната жалба на М. Р. С. по заявения иск за съдебна делба на посочените недвижими имоти , по реда на § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: