1 Р Е Ш Е Н И Е № 281 гр. София, 06.01.2016 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р.Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1589/2015 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Д. С. от [населено място] с пълномощник адв. В. Г. от САК ,обжалвал в една част решение №396 от 09.10.2014г по гр.дело № 347/2014г. на Смолянски окръжен съд. По жалба на ответника И. Б. К. с въззивното решение е обезсилено решение от 30.06.2014г по гр.д. № 259/2013 на РС Златоград в частта , с която е бил уважен обективно съединен иск за установяване на вземане в размер на 6670лв по реда на чл.422 ГПК ,поради нередовност на исковата молба , неотстранена и след указания . С допълнително решение № 38 от 30.01.2015г по гр.дело № 347/2014г.на Смолянски окръжен съд , първоинстанционното решение е обезсилено и по отношение на присъдените при уважаването на иска законни последици. Съответно производството е прекратено В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно , постановено в нарушение на съдопроизводствените правила съгласно чл.281 т.3 ГПК Установителният иск за вземането е отговарял на изискванията за редовност , тъй като е предявен в срок и предхождан от заповедно производство. Неправилно съдът е приел ,че този иск не е станал продължение на заповедното производство и че не се съдържа идентичност на основанието в двете производства.Погрешна е преценката ,че има противоречие на посоченото в заявлението и поправената искова молба. Не са изследвани предпоставките за допустимост на иска – положителни или отрицателни . Ответникът е удостоверил в подписа си своя дълг и не е оспорил документа – спорзумение , при които предпоставки съдът е следвало да издири действителната обща воля на страните ,за да уважи иска. В съществено процесуално нарушение пъроинстанционното решение е обесилено. Дори при недостатък на исковата молба въззивната инстанция е следвало да се съобрази с т.4 от ТР №1/17.07.2001г ОСГК за случаите, в които въззивният съд намира обжалвано решение за произнесено по нередовна искова молба. Съображения са развити от пълномощника адв. Г. ,претендират се разноски . Ответникът по касационната жалба И. Б. К. чрез пълномощника си адв. Кр.Г. я оспорва в отговор , съображения излага в писмена защита . Въззивният съд е имал основание да констатира ,че исковата молба е останала нередовна и че указанията на пъроинстанционния съд не са били изпълнени. Тази констатация на въззивния съд е безукорна . Фактите , с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, са останали непосочени от него. Те не са били издирени и посочени с първоинстанционното решение, поради това и същото правилно е обезсилено. Не може ответникът да бъде осъден да плаща , без да е ясно за какво . С определение №633 от 04.06.2015г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по въпроса на кои обстоятелства се основа исковата молба по чл. 422 ГПК, следва ли да е налице идентичност на основанието, заявено в заповедното производство , допустимо ли е уточняването му от ищеца , допустимо ли е ищецът да го измени в исковия процес По правния въпрос Върховен касационен съд намира следното : Както се изтъкна с приемането на т.11 от ТР №4/2013г ОСГТК на ВКС, искът по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото не е изрично изключено от законодателя. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.412,т.6 ГПК..Що се отнася до неговото основание ,посочването му е необходимо съдържание на исковата молба съгласно чл. 127 ал.1 т.4 ГПК , като в производството по реда на чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес и може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск, при условията на евентуалност. Когато при произтичащи от договор за наем каузални отношения, вземането на наемодателя е било заявено по чл. 410 ГПК като сборна стойност „неплатен наем за минало време” и е постъпило възражение , с иска по чл. 422 ГПК не само могат , но и следва да се направят съответните обстоятелствени уточнения - относно размера на наемната цена , период , дали в посочения размер на вземането при заявяването са били включени разноски за ползване или не, съответно кои разноски и пр. При липсващи, или противоречиви твърдения съдът указва на ищеца да отстрани недостатъка. За редовността на исковата молба е необходимо твърдение от страна на ищеца от какво произтича вземането , а правните квалификации не заместват необходимите обстоятелствени твърдения ,на които искът се основава. Както принципно е изтъкнато в решение №45/2010г по гр.д. 516/2009г ІІ г.о на ВКС , решение №454 от 2010г по гр.д №195/2010г ІV г.о на ВКС, реш.№.80/2014г по гр.д №5554/2013, ІІІ г.о на ВКС , основание на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси. Други заявени факти или такива , изтъкнати допълнително , но без да имат отношение към заявеното в исковата молба материално право,не са основание по смисъла на чл.214 ГПК, нито следва да се възприемат като уточнено, или променено основание на иска, когато съдът съобразява дали при изпълнение на указания обстоятелствената част на исковата молба вече отговаря на изискването по чл.127 ал.1 т.4 ГПК. По касационната жалба . Принципно правилно е изтъкнатото от Смолянски окръжен съд ,че исковата молба по чл. 422 ГПК следва да съдържа идентичност на основанието, заявено в заповедното производство , но в отклонение от утвърденото с приемането на ТР №4/2013г ОСГТК на ВКС разбиране въззивният съд се е позовал на подобно изискване във връзка с допустимостта на иска.В тази част решаващи съображения на въззивния съд са в противоречие с вече установената практика на ВКС, както и по отношение на преценката ,че ищецът е изменил заявеното в заповедното основание от вземане за неплатен наем ,във вземане за връщане на паричен заем. В случая ищецът не е въвел никакви положителни обстоятелствени твърдения, за едното или другото . Правилна и законосъобразна е преценката на Смолянски окръжен съд,че при вече дадени ясни указания от първоинстанционния съд за отстраняване на недостатък на исковата молба по чл. 127 ал.1, т.4 ГПК във връзка с обективно съединения иск за сумата 6770 лева , същата е останала нередовна в тази част,като постановеното от първостепенния съд решение по иска е недопустимо. Както в заявлението си, така и при предявяване на иска за сумата 6770 лева по реда на чл.422 ГПК, , ищецът С. е посочил писмено споразумение от 11.12.2010г ,подписано от него и ответника К. , което споразумение не сочи и не произвежда основанието на претендираното вземане. По отношение на вземането от 6770 лева исковата молба е нередовна,тъй като не е посочено обстоятелство , на което искът да се основава. Както бе изтъкнато в отговора на въпроса и при конкретните обстоятелства по делото : наличие на сключен договор за наем от 07.02.2008г със срок от една година между ищеца и ответника включително - като един от наемателите на процесното жилище , при безспорно продължило и след срока ползване, е налице двустранно подписано споразумение с дата 11.12.2010г между ищеца като собственик и ответника като наемател, с предмет определяне на срок за плащане на конкретната парична сума от 6670 лв на две вноски , но без да е посочено дали се касае за новирано задължение и без да има указания за произхода му, напр. неплатен наем,задължение за разноски, обезщетение, депозит, авансово плащане по последващо оформени с договор наемни отношения , и пр. Без да оспорва подписа си и документа , ответникът И. К. е оспорил задължението като несъществуващо, но и с процесуално възражение за неуточнено основание на иска за тази сума , при което първоинстанционният съд е процедирал по реда чл. 129 ,ал.4 ГПК, като трикратно е указал на ищеца да го посочи. Указанието е останало неизпълнено. При ясни и многократни указания на съда основанието да се посочи , в уточнителните си молби ищецът С. изрично е отрекъл сумата по споразумението да е неплатена наемна цена за минало време по единствения наемен договор ,съществувал преди подписването му, не е посочил факт, от което вземането му към ответника произтича , като същевременно по различни начини се е опитвал да обоснове неизпълнението на даденото указание , включително като е поддържал документът да се приеме за основание , или въз основа на него съдът да приеме заемни правоотношения , без да твърди никакви положителни факти в тази връзка. След като ищецът е уточнил единствено , че вземането в размер на 6770 лева не е за наемната цена , не е посочил то да представлява непогасено задължение на длъжника за плащане на консумативи , нито да произтича от друго конкретно задължение на ответника като наемател, при проверката по реда на чл. 129, ал.1,във вр. с чл.129,ал 4 ГПК първоинстанционният съд е следвало да приложи санкцията на чл.129 ал.3 ГПК ,но вместо да стори това ,се е произнесъл по иска , като го е уважил. Същевременно ответникът е навел различни правоизключващи или правопогасяващи факти,които биха имали значение с оглед различните основания на вземането , ако то се свързва с наемните отношения. При така подписано споразумение между страните с предмет определяне на срок за плащане на конкретна парична сума от наемателя на собственика без да се сочи основание за нея , необходимо е било твърдение от страна на ищеца от какво произтича вземането : неплатен наем , разходи свързани с ползването , причинени вреди на наетата вещ, или други факти,а изтъкването на споразумението като основание не замества необходимите обстоятелствени твърдения, на които искът задължително се основава. В това си съдържание, споразумението е доказателство в подкрепа на извод за съществуване на вземане към датата на съставяне на документа . Но от доказателствата не се прави извод какво е твърдението на ищеца , от доказателствата съдът ще прави извод установени ли са твърденията в исковата молба като обстоятелства , на които искът се основава. Твърденията - положителни или отрицателни, трябва да са обективирани с иска , в противен случай се накърнява правото на защита на ответника . Неоснователен е доводът на касатора за несъобразяване с указанията, дадени в т.4 от ТР №1/17.07.2001г ОСГК . При липсващи или противоречиви твърдения съдът указва на ищеца да отстрани недостатъка по реда на ГПК. Съответни указания по този ред са били дадени от първоинстанционния съд, но пренебрегнати на ищеца, а след това и от съда , който ги е дал . Въззивният съд не е констатирал за първи път нередовност на исковата молба, а се е позовал на неотстранена въпреки надлежно дадени указания нередовност по чл.127 ал.1 т.4 ГПК, съответно правилно е приложил последиците, които законът императивно предписва в този случай. За неотстранените нередовности на исковата молба въззивната инстанция следи и служебно, при това не по контролно-отменителен ред , но процедурата по чл. 129 ал.2 ГПК се прилага от въззивния съд само когато недостатъкът за първи път се констатира пред тази инстанция, съответно на ищеца не е било надлежно указвано да го отстрани. Неоснователни са и поддържаните от защитата на касатора съображения,че при конкретното обстоятелствено съдържание на исковата молба, постановяване на решение по същество е допустимо. Неотносимо се коментира въпросът за положителните и отрицателните процесуални предпоставки за допустимостта на иска въобще, приложение са намерили императивните правила на чл.129 ГПК. Правилно въззивният съд е обезсилил решението в тази част и е прекратил производството. От значение е и това, че сметки за топлоподаване, електричество и ползване на вода в наетото жилище са били събрани принудително от ищеца като собственик , но вземанията на това основание, уточнени по период , са били предмет на останалите предявени обективно съединени искове срещу ответника К. , разгледани в същото производство. В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила . Ето защо касационната жалба е по същество неоснователна.Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като на ответната страна се присъдят разноските в настоящето производство ,установени в размер на 150 лева за адвокатска защита . Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №396 от 09.10.2014г и допълнително решение № 38 от 30.01.2015г по гр.дело № 347/2014г. на Смолянски окръжен съд Осъжда Л. Д. С. от [населено място] ЕГН [ЕГН], да заплати на И. Б. К. от [населено място] сумата 150лева разноски в настоящето производство . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: