О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 124 гр. София, 26.07.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч.н.дело № 1502 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44 ал. 1 от НПК и е образувано по повод определяне на компетентния съд, който да се произнесе по предложение на прокурор от Окръжна прокуратура – Разград за прекратяване на принудителното лечение от алкохолизъм на осъдения Р. М. М. на основание чл. 95 ал. 5 от НК. Предложението е било внесено в Окръжен съд – Разград, постановил осъдителната присъда по НОХД № 340/2011 г., като с разпореждане от 09.07.2013 г. съдията-докладчик е отказал да го разгледа и е изпратил същото на Окръжен съд – Варна, приемайки, че това е компетентният съд по местоизпълнение на наказанието. След получаване на материалите по делото, във Варненския окръжен съд е било образувано ЧНД № 852/2013 г., което съдията-докладчик е прекратил с разпореждане от 11.07.2013 г. и е повдигнал спор за подсъдност. Приел е, че след като данните по делото са сочели осъденият да изтърпява наказание в затвора в Белене, откъдето е бил преведен на лечение в психиатрично отделение в СБАЛЛС – Ловеч, то Окръжен съд – Варна не е съдът по местоизтърпяване на наказанието съгласно чл. 428 от НПК. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че компетентен да разгледа делото е Разградския окръжен съд, който е постановил присъдата и където е било внесено предложението. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и съобрази предпоставките по чл. 44 ал. 1, вр. чл. 428 от НПК, намира, че делото следва да бъде разгледано от Плевенския окръжен съд. От материалите по делото е видно, че Р. М. е бил осъден на 4 години лишаване от свобода с присъда на Разградския окръжен съд по НОХД № 340/2011 г., изменена с решение на Варненския апелативен съд, с което е било постановено по време на изпълнението на лишаването от свобода осъденият да бъде лекуван от алкохолизъм на основание чл. 92 от НК. Присъдата е била изпратена и приведена в изпълнение в затвора – Белене с начало на наказанието, считано от 01.11.2011 г. В изпълнение на постановеното принудително лечение от алкохолизъм осъденият е бил приведен от затвора – Белене в Психиатричното отделение на СБАЛЛС – Ловеч на 22.01.2013 г. С оглед подобряване на състоянието на осъдения е направено предложение от прокурор при Окръжна прокуратура – Разград за прекратяване на принудителното лечение. Изложените дотук данни определят, че компетентен да разгледа предложението за прекратяване принудителното лечение на осъдения М. е окръжният съд по местоизтърпяване на наказанието по аргумент от чл. 428 , пр. 2 от НПК и това е Плевенският окръжен съд. Изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по присъдата по НОХД № 340/2011 г. на Разградския окръжен съд е започнало в затвора – Белене и очевидно е било прекъснато (като съответния акт за това не е приложен) за изпълнение на постановеното принудително лечение на осъдения в Психиатричното отделение на СБАЛЛС – Ловеч, където е бил съответно преведен. Затворът – Белене попада в съдебния район на гр.Плевен, а на окръжно ниво компетентен е Плевенският окръжен съд. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното ЧНД № 852/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд (ведно с приложените към него материали по НОХД № 340/2011 на Разградския окръжен съд и ВНОХД № 65/2012 г. на Апелативен съд – Варна) за разглеждане и решаване от Плевенския окръжен съд. Препис от определението да се изпрати на Разградския окръжен съд и на Варненския окръжен съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.