4 Р Е Ш Е Н И Е № 47 София, 15 април 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 664/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по касационна жалба на адв.Л., защитник на подс. К., срещу въззивно решение № 191 от 14.10.2010г. на АС-Пловдив, постановено по внохд № 330/10г. В жалбата се изтъква касационни основания по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК.Искането на касатора е за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, ведно със законните последици. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Частният обвинител и граждански ищец Т. Д., както и повереникът му, редовно призовани, не се явяват. Депозирали са писмено становище, с което се оспорва касационната жалба. Частният обвинител И. Д. и повереникът му, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция , не се явяват.Постъпило е писмено становище, в което се изразява мнение за правилност на атакувания съдебен акт и се прави искане за неговото потвърждаване. Подсъдимия Г. К. и защитникът му адв.Л., редовно призовани , не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 61 от 31.05.2010г., постановена по нохд № 680/09г., ОС-Пловдив е признал подсъдимия Г. Б. К. за виновен в това, че на 31.01.2009г. в района на [фирма] на запад от [населено място], управлявайки микробус „М.” с ДК № РВ 62 14 КА е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д., поради което и на основание чл.343, ал.1 б.”В” вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от седем месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда, подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец Т. Д. сумата от 20 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1200лева, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски, държавните такси, както и разноските на частния обвинител И. Д.. С въззивно решение № 191 от 14.10.2010г., постановено по внохд № 330/10г., Пловдивския апелативен съд е потвърдил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба допустима и основателна. Наведените доводи за допуснати процесуални нарушения се свързват с невярна оценка на доказателствената съвкупност. Оспорват се свидетелските показания на В. Т., като се твърди, че съдът безрезервно ги е кредитирал, при наличието на три разпита/два на досъдебното производство/, в които той дава различни показания за движението на пострадалия и скоростта.В тази връзка следва да се отбележи, че на оценка подлежат само доказателствата събрани в хода на съдебното следствие, при това с годни доказателствени източници. Първоинстанционният съд е провел разпит на св.Т. и именно тези показания са били предмет на анализ, като съдът изцяло ги е поставил в основата на приетия за установен механизма на движение на пострадалия.Показанията от досъдебното производство не са били приобщени, поради което не са подлежали на обсъждане. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала доказателствения анализ на първия съд, като по отношение на гласните доказателствени източници е приела, че те са последователни, ясни, точни и кореспондиращи изцяло на останалите доказателства. Апелативният съд, като инстанция по същество на спора е следвало да констатира и отстрани допуснато от първия съд нарушение при събирането на доказателствата и по-точно, касаещо свидетелските показания на Т., след което да ги оцени съобразно правилата, визирани в чл.13 и 14 от НПК, което ще гарантира и правилно формиране и на фактологията. Този свидетел е разпитван два пъти на досъдебното производство, като единият разпит е пред съдия.В тези два разпита той съобщава коренно различни данни за местонахождението и движението на пострадалия от тези, съобщени при разпита си в хода на първоинстанционното производство.Това противоречие е следвало да бъде констатирано и показанията от досъдебното производство да се приобщат по реда на чл.281 от НПК/пред въззивното производство е действала редакцията ДВ бр.32/2010г., която позволява четене и на показания, които не са дадени пред съдия/.Първият съд директно е назначил нова експертиза , като е приел безрезервно за доказан механизма на движение на пострадалия, съобщен пред него, но едновременно е кредитирал и обсъждал двете технически експертизи, които са работили с различни изходни данни.Нещо повече, съдът е приел фактология, която излиза извън рамките на обвинението, възведено с обвинителния акт.Последният очертава фактическата и правна рамка на поддържаното от прокуратурата обвинение, което определя обстоятелствата, подлежащи на доказване в процеса. Г. сочи на липсата на едно пълно и всестранно изясняване на обективната истина по делото, която при транспортните престъпления е пряко свързана с установяване по категоричен начин на механизма по които е било реализирано ПТП, което обуславя и съответните правни изводи, касателно отговорността на участниците в произшествието. При така констатираните нарушения на процесуалните правила, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състава на П.АС за тяхното отстраняване. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т. 2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 191 от 14.10.2010г., постановено по внохд № 330/09г. по описа на Апелативен съд-Пловдив ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: