Р Е Ш Е Н И Е № 296 София, 09.12.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4524 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на Т. И. И., В. И. И. и Д. Д. А. за отмяна на влязлото в сила решение от 08.11.13г. по в.гр.д.№12495/12г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г ГО. Молбата се основава на твърдение, че молителите са лишени от възможността да участват в производство по делото. На 05.01.12г. първоинстанционният съд бил уведомен, че ищецът И. Д. И. е починал. Три месеца по-късно било постановено решение, без да са конституирани наследниците на ищеца – молителите В. И. и Д. А. и без да им е дадена възможност да се явят в съдебно заседание и да направят доказателствени искания, да вземат становище по извършените процесуални действия, да представят нови писмени доказателства или да поискат събирането на нови гласни доказателства. От своя страна въззивният съд отказал допускането на исканите от молителите гласни доказателства и техническа експертиза, с което те били изцяло лишени от възможност за защита. Решението било и неправилно, за което са изложени подробни оплаквания. Ответникът в производството Столична община не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК, отмяна на влязло в сила решение може да се иска когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящия случай се поддържа първата хипотеза – лишаване от възможност за участие в делото вследствие нарушаване на съответните правила. Посоченото основание за отмяна на влязлото в сила решение не е налице. Съображенията за това са следните: Софийски районен съд е сезиран с установителен иск за собственост, предявен от И. Д. И. и Т. И. И. срещу Столична община. На 14.12.2011г. е проведено последното съдебно заседание по делото и е даден ход на устните заседания. Ищецът И. Д. И. е починал една седмица по-късно, на 27.12.2011г. На 05.01.2012г. наследниците В. И. И. и Д. Д. А., които са молители в настоящото производство, са подали молба за конституирането им като страни в процеса. Конституирането е извършено с разпореждане на съда от 12.03.2012г., а решението е постановено преди това – на 01.03.2012г. С това решение искът за собственост на И. И. и Т. И. е отхвърлен. Подадени са жалби от Д. А. и В. И. и е образувано въззивно производство. Въззивният съд е отказал да допусне исканите доказателства по съображения, че жалбоподателите са конституирани в процеса по реда на чл.227 ГПК, при което за тях производството не започва отначало, а от стадия, в който се е намирало при смъртта на наследодателя им. Исканите доказателства не са нови, нито новоузнати. С решението си по спора въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на предявения иск, като решаващите му мотиви са свързани с това, че придобивната давност върху имоти – частна общинска собственост е спряла да тече с приемане на разпоредбата на §1 от ЗДЗС, в сила от 01.06.2006г. При тези данни следва да се приеме, че двете предходни инстанции не са допуснали процесуални нарушения, които да са довели до лишаване на молителите от участие в делото. Молителите не са могли да участват в първоинстанционното производство не поради нарушаване на процесуални правила, а поради това, че условията за конституирането им като страна в процеса са настъпили след даване ход на устните състезания. Лицата, които са контитуирани при условията на чл.227 ГПК на мястото на починала страна в процеса встъпват в процесуалното положение на своя наследодател. Процесът продължава с тяхно участие, без да се повтарят извършените до този момент процесуални действия. След даване на ход на устните състезания съдът дължи постановяване на решение по предявения иск, независимо от това, че междувременно е настъпило условието на чл.227 ГПК за приемство в процеса. Първоинстанционният съд не е бил длъжен да отмени дадения ход по същество и да предостави на молителите възможност да се явят в съдебно заседание и да правят доказателствени искания. Във въззивното производство участието на молителите е било осигурено, те са правили доказателствени искания и са осигурили свой представител за съдебните заседания. Отказът на въззивния съд да удовлетвори исканията им за събиране на доказателства не може да се квалифицира като нарушаване на процесуалните правила, осигуряващи възможност за участие в делото и съответно – като основание за отмяна по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. И на последно място - дори първоинстанционното решение да е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по отношение на починала страна, този порок не е отстранен от въззивния съд, а и не може да бъде отстранен по реда на отмяната по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като тя е средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения, но не и срещу решения, които са недопустими. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. И. И., В. И. И. и Д. Д. А. за отмяна на влязлото в сила решение от 08.11.13г. по в.гр.д.№12495/12г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г ГО. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: