Р Е Ш Е Н И Е № 125 Гр.С., 12.10.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4231 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на И. К. Л. от една страна и Х. Д. Л. и Л. В. К. от друга срещу решение №.578/29.03.16 по г.д.№.5454/15 на Софийски апелативен съд, 7с. С атакуваното решение първоинстанционното такова - реш. №.5730/31.07.15 по г.д.№.521/08 на Софийски градски съд, І-7с. - е: 1/ обезсилено като недопустимо - в частта, с която [фирма] е осъдено да плати на основание чл.49 ЗЗД на И. Л. К. 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законна лихва от статия „Уволнен за корупция пак на държавна работа”, публикувана във в.”Труд” на 23.03.16, като производството в тази част е прекратено, 2/ отменено - в частта, с която Л. К. и Х. Л. са осъдени да платят на И. Л. К. всеки по сумата над 1500лв. до 15000лв. - като в тази част предявените срещу тях искове по чл.45 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни, 3/ потвърдено – в частта, с която Х. Л. и Л. К. са осъдени да платят на И. Л. всеки по 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно с лихви и разноски. К. Л. оспорва решението в частта му за обезсилване и отмяна на първоинстанционното решение с отхвърляне на исковете. К. Х.Л. и Л.К. атакуват решението в частта за потвърждаване на осъдителната част на първоинстанционния акт. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на решението; всички касатори претендират разноски. Х. Д. Л., Л. В. К. и [фирма] оспорват жалбата на И. Л.; [фирма] претендира разноски. И. Л. оспорва жалбата на Х. Л. и Л. К.; [фирма] не я оспорва. С определение №.237/24.03.17 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите „При какви условия /предпоставки/ е допустимо конституиране на нов ответник в процеса, наред с първоначалния, по реда на чл.117 ал.4 ГПК/отм./?” и „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доводи, възражения и доказателства, на които страната се е позовала във въззивната инстанция?”. С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - от клеветнически и обидни твърдения в статия „Уволнен за корупция пак на държавна работа”, публикувана във в.”Труд”, за частично основателен. Съдът е приел, че по делото няма спор относно факта, че на 23.03.06 във вестник „Труд” – печатно издание на [фирма], е публикувана статия с горното заглавие и неин автор е журналистът Р. П. /чиито приемници в процеса по завещание са ответниците физически лица/, както и че в статията се съдържат неверни и клеветнически твърдения. Намерил е, че журналистът не е изпълнил задължението си да извърши добросъвестна проверка и потвърждение /от поне два независими източника/ на фактите, които ще разпространи-която проверка би могла да изключила вината и отговорността му за вреди. При това положение е налице негово виновно противоправно поведение, което следва да ангажира деликтната му отговорност. Предвид установените вреди е определено обезщетение в общ размер на 3000лв., платимо по равно от ответниците физически лица. По отношение на ответника [фирма] съдът е приел, че конституирането му в хода на процеса на основание чл.117 ал.4 ГПК е било недопустимо. Посочил е, че разпоредбата допуска във всяко положение в първата инстанция ищецът да може да привлече наред с първоначалния ответник и друг такъв /т.е. да добави страна/ само при запазване на основанието и петитума на иска срещу новия ответник. В случая тези изисквания не са били спазени-с конституирането на [фирма] недопустимо са били променени едновременно и основанието и петитума на предявения иск. На практика след завеждането на иска срещу прекия извършител журналист по чл.45 ЗЗД и провеждане на процесуални действия, се предявява нов иск - по чл.49 ЗЗД - с ново основание /за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност за чужди действия и неупражнен контрол от издателя на вестника като възложител на работата/ и срещу нова страна / [фирма]/. При тези обстоятелства е прието, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение в частта, с която е осъдил [фирма] да плати солидарно с ответниците физически лица обезщетение – поради което и в тази част то следва да бъде обезсилено. Същевременно съдът не е обсъдил направеното от всички ответници пред първоинстанционния съд възражение за погасяване на отговорността им по давност /с.137, с.55/ - доколкото се твърди, че критичната информация е била публикувана за първи път от същия журналист през 1998г. /бр.40/12.11.98 на в.”Труд”/, като в процесната статия се съдържа и факсимиле на тази от 1998г. В отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По първия въпрос: По въпроса е формирана безпротиворечива практика на ВКС – в това число реш.№.96/1.XI.56 по г.д.№.82/56, ОСГК, реш.№.300/10.05.05 по г.д. №.482/04, II ГО и др. - която настоящият състав споделя. Съгласно разпоредбата на чл.117 ал.4 ГПК/отм./ във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния ответник и друг ответник без негово съгласие. Изменението на иска чрез привличане на нов ответник, наред с първоначалния, води до последващо субективно съединяване на искове - другарство в процеса. То не е самоцелно. При пасивното другарство, освен че трябва да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред, исковете следва да имат за предмет общи задълженията на другарите (да имат един и същ обект или задълженията им да произхождат от един и същ юридически факт). По този начин съдът може да допусне привличане на нов ответник наред с първоначалния, за да бъде разрешен спорът с едно решение – при положение, че съществува връзка между отговорността на първоначалния и новия ответник. Няма оправдание при съществуване на такава връзка да не се допусне привличане на нов ответник наред с първоначалния. Установяването на възможността ищецът да може да привлече в делото нов ответник наред с първоначалния е в пълно съответствие и с установената в чл.117 и чл.123 ГПК /отм./ /чл.223 ал.3 и чл.213 ГПК ДВ бр.59/07/ цел - спорните правоотношения между страните, при посочените по-горе условия, да бъдат разрешени в едно дело. Предвид изложеното, в отговор на поставения въпрос може да се обобщи, че съдът може, при условията на чл.117 ал.4 ГПК /отм./, по искане на ищеца, направено във всяко положение на делото в първата инстанция, да привлече нов ответник, без да освободи първоначалния ответник, ако обстоятелствата на случая сочат, че отговорността на новия ответник има връзка със спорното правоотношение, предмет на предявения иск, спорът е подсъден на същия съд и подлежи на разглеждане по реда на едно и също производство /реш. №.96/1.XI.56 по г.д.№.82/56, ОСГК/. По втория въпрос: Съгласно задължителната практика на ВКС въззивният съд е длъжен да установи фактическата обстановка и обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните и допустими относими доказателства, възраженията и доводите на страните /в този см. реш.№.60/ 5.06.13 г. по г.д.№.546/12, IV ГО, реш.№63/17.07.15 по т.д.№674/14 на ВКС, II ТО, реш.№.17/23.07.14 по т.д.№.811/12, ІІ ТО, реш.№.43/4.06.14 по т.д.№.213/ 12, ІІ ТО, ТР 1/13 от 9.12.13 и др./. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на правните въпроси, даден по-горе, настоящият състав намира решението за незаконосъобразно. В разглежданата хипотеза първоинстанционният съд е конституирал при условията на чл.117 ал.4 ГПК /отм./ нов ответник – [фирма] - спрямо който ищецът претендира при условията на солидарност същата сума при същата фактическа обстановка, описана в исковата молба – доколкото ответникът юридическо лице е издател на вестника, с публикуваната в който статия /написана от журналист, чиито правоприемници са ответниците физически лица/ - се твърди нанасяне на увредата. Обстоятелствата на случая сочат, че отговорността на новия ответник има връзка със спорното правоотношение, предмет на предявения иск, спорът е подсъден на същия съд и подлежи на разглеждане по реда на едно и също производство. Няма оправдание при съществуване на такава връзка и претендирана солидарност да не се допусне конституиране на нов ответник наред с първоначалния – за да може спорното правоотношение, вкл. с оглед принципа на процесуална икономия, да бъде разрешено в едно дело. При тези обстоятелства, като е конституирал [фирма] като ответник по реда на чл.117 ал.4 ГПК /отм./, първоинстанционният съд е постановил допустим и законосъобразен акт, респективно въззивният акт, с който това конституиране е прието за недопустимо, е неправилен и незаконосъобразен. Същевременно въззивната инстанция се е отклонила от задължението си да обсъди всички събрани доказателства и доводите и възраженията на страните. При наличие на изрично направено възражение от ответните страни за погасяване на претенциите по давност, съдът е постановил решението си без да го разгледа. При тези обстоятелства той е допуснал съществено процесуално нарушение – което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК. От друга страна неразглеждането от въззивната инстанция на предявен иск срещу страна - вкл. при условията на претендирана солидарност, респективно необсъждането на доводи и възражения и на доказателства във връзка с тях – при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилност на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в разглеждане на предявения при условията на чл.117 ал.4 ГПК иск за солидарно осъждане на [фирма], вкл. преценка размера на заявените претенции предвид претендираната солидарност, и обсъждане на надлежно заявеното от ответниците възражение за давност, респективно доводите и представените във връзка с това възражение писмени доказателства. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №.578/29.03.16 по г.д.№.5454/15 на Софийски апелативен съд, 7с. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: