ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147

гр. София, 05.03.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесети първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3081 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. /процесуален правоприемник на починалата след постановяване на въззивното решение ищца М. Й. И./, подадена чрез процесуалния й представител адв.М. К. срещу въззивното решение № 877/22.4.2020 г по в гр.дело № 3848/2019 г на САС, ГО, 7 въззивен състав, с което е потвърдено решение № 2479/5.4.2019 г по гр.дело № 11551/2017 г по описа на СГС, I-1 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Й. И. срещу М. К. Д. иск за разваляне на основание чл.87 ал.3 ЗЗД договор за прехвърляне на правото на собственост върху 3/4 ид.части от недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ., том., рег.№ . по н.д. №. г на нотариус Р. Д., с район на действие СРС.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответницата по касационната жалба М. К. Д. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.Г. В..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски.

Подадената касационна жалба е процесуално допустима.

Въззивното решение е постановено на 16.3.2020 г и връчено на пълномощника на ищцата адв.К. на 1.6.2020 г.Два дни по-късно ищцата е починала.С молба от 29.6.20 г дъщеря й С. Д. е уведомила съда за смъртта на ищцата и е поискала да бъде конституирана като страна по делото на мястото на починалата си майка.На 3.7.20 г съдът е постановил да бъде връчен препис от въззивното решение на посочения от Д. съдебен адрес.Преписа е връчен на новоконституираната страна на 13.7.20 г чрез упълномощения от нея процесуален представител адв.К..В едномесечния срок-на 7.8.20 г /видно от пощенското клеймо/ е подадена касационна жалба вх.№ 72425/11.8.20 г от С. Д., която е процесуално допустима.

В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.

С обжалваното въззивно решение е прието, че на 29.4.2015 г М. Й. И. е прехвърлила на М. К. Д. собствените си 3/4 ид.части от недвижим имот-апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .., том ., рег.№ . по н.д. № . г на нотариус Р. Д., с район на действие СРС.Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд е приел, че ответницата е полагала грижи за прехвърлителката, свързани с непосредственото й битие, ежедневно е носила храна и лекарства, дрехи и консумативи.Тези показания са обсъдени в корелация с представените писмени изявления, изходящи от прехвърлителката от 2.6.15 г и 15.10.17 г, в които е посочено, че същата е напълно удовлетворена от получаваните грижи.Прието е, че обстоятелството, че ответницата не е прекарвала почивните и празничните дни с прехвърлителката не може да се приеме за неизпълнение на задължението, тъй като не е изрично уговорено в договора, за да се приеме, че се дължи.

Формулирани са следните материалноправни и процесуалноправен въпрос, за които се подържа, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховният касационен съд- основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК :

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства, разрешен в противоречие с решение № 261 от 10.2.2020 г по гр.дело № 758/2019 г на ВКС, Четвърто ГО.Със същото е прието, че съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е обсъдил и/ или анализирал правилно събраните доказателства.Той е длъжен да извърши анализ на събраните относими доказателства, като ги съотнесе с конкретните твърдения на страните.
2. В какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по договора.Съставляват ли изпълнение на задълженията на приодберателя по договора несистемните, случайни или единични действия по оказване на грижи за даване на издръжка.Частичното, забавено или неточно изпълнение на задълженията на предобретателя поражда ли право за прехвърлителя да развали договора за издръжка и гледане, за които се подържа, че са разрешени в противоречие с решение № 120 от 24.4.2019 г по гр.дело № 3768/2018 г на ВКС, Четвърто ГО.С последното е прието, че при извършено срещу бъдещи издръжка и грижи прехвърляне на недвижим имот, договорът е възмезден и е алеаторен – не е известен обемът на бъдещите издръжка и грижи (тъй като не е известно каква ще бъде нуждата), а когато уговореният срок е смъртта на прехвърлителя, не е известна и продължителността на времето, през което те ще трябва да се предоставят.Такъв договор подлежи на разваляне поради неизпълнение по причина, за която приобретателят отговаря. Договорът се разваля изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част (решение № 88/ 16.04.2013 г. по гр.д.№ 528/ 2012 г., ІV г.о.). Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/ 2009 г., ІV г.о.). В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора, ако твърди, че се е освободил от задължението си (решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/ 2009 г., IV г.о.). Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства - възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Хипотетично всяко едно от посочените по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително (решение № 818/ 07.01.2011 г. по гр.д. № 1371/ 2009 г., IV г.о.).

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение противоречи на цитираната по-горе съдебна практика на ВКС, по така формулираните въпроси : процесуално правен и материално правни.Поради това касационно обжалване следва да се допусне на основание ч„л.280 ал.1 т.1 ГПК.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 877/22.4.2020 г, постановено по в гр.дело № 3848/2019 г на САС, ГО, 7 въззивен състав,

ЗАДЪЛЖАВА касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 1494 лв, в едноседмичен срок от връчване на съобщението до касатора.При неизпълнение в срок указанията на съда, касационната жалба ще бъде върната, а производството по настоящото дело ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване/респ.за връщане на касационната жалба, при неизпълнение в срок на указанията на съда.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.