2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 986/2012 год.
Р Е Ш Е Н И Е № 39
гр.София,12.03.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 986/2012 година
Производството е по чл.303 и сл.ГПК.
Образувано е по молба на К. И. Б. от [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски районен съд, ГК, 47 състав № 106/04.08.2007 год. по гр.дело № 912/2004 год., оставено в сила с решение на Софийски градски съд, ІІ г.о., постановено на 18.01.2010 год. по гр.дело № 3827/2007 год., с което са отхвърлени предявените от молителя-ищец срещу М. А. М., М. Л. Г. и Д. З. З.-тримата от [населено място] частични искове по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от виновни противоправни действия на ответниците на 05.11.2003 год., насочени към изпълнението върху недвижим вилен имот на ищеца в[жк], с който е обезпечен ползуван от него в качеството му на едноличен търговец кредит от Първа инвестиционна банка, която е инициирала производство за обявяването му в несъстоятелност за непогасени задължения по кредита. Размерът на предявените частични искове е по 650 лева /като част от 500 000 лева/ за всеки от първите двама ответници и 500 лева /като част от сумата 300 000 лева/ срещу третия ответник, поради което въззивното решение като необжалваемо е влязло в сила на 18.01.2010 год.
В молбата за отмяна с вх.№ 1038274/13.09.2011 год., допълнена с молба с вх.№ 1044398/25.10.2011 год. на регистратурата на Софийски районен съд, които са предмет на настоящото производство, се навеждат доводи за наличие на отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като се сочат нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на страната към момента на постановяване на решенията, както и данни за повдигнато обвинение и образувано НОХД № 2268/2011 год. по описа на СРС срещу синдика на [фирма] М. Б., който, според молителя, в съучастие с длъжностни лица на банката и съдията по несъстоятелността Б. Самоковски от ОС-Враца /починал в хода на процеса/ е сключил неизгодна сделка за сметка на едноличния търговец, изнасяйки на публична продан процесния недвижим имот, нанасяйки му непоправими имуществени и неимуществени вреди, които се изразяват в понесени унижения, накърнено достойнство и чест и увреждане на доброто му име на търговец и гражданин.
Ответниците по молбата за отмяна Д. З. З., както и конституираните в настоящото производство Р. С. И.-М. и А. М. М. в качеството им на наследници на починалия ответник М. А. М.-всички от [населено място], не изразяват становище по допустимостта и основателността на молбата.
Ответницата по молбата М. Л. Г. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Н.К. от САК поддържа становище, че същата е неоснователна, тъй като не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания, доводите на страните и след проверка на данните по делото намира, че молбата за отмяна с допълнението към нея е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
Производството за отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК представлява извънредно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Отмяната не дублира обжалването, тъй като не обхваща всички видове порочни решения и общите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност присъщи на инстанционното обжалване. Отменителните основания в производството по чл.303, ал.1 ГПК са изчерпателно изброени в закона и нарушаването на други правила, освен изрично посочените, не представлява основания за отмяна. Отмяната не е фаза на исковия процес, а самостоятелно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, само когато тяхната неправилност се дължи на някоя от изрично посочените в цитирания текст причини, които не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително.
В случая, видно от данните по делото, предмет на молбата за отмяна е оставеното в сила решение на Софийски районен съд № 106/04.08.2007 год., постановено по гр.дело № 912/2004 год. С това решение са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца-молител частични искове по чл.45 ЗЗД срещу двамата изпълнителни директори и юрисконсулта на П. за причинени от тях неимуществени вреди за това, че с действията си на 05.11.2003 год. насочени към изпълнението върху ипотекиран вилен имот на ищеца, обезпечаващ ползуван от него кредит в качеството му на едноличен търговец и инициирайки производство за обявяването му в несъстоятелност за непогасени задължения по кредита към банката, е накърнено достойнството и честта и е увредено доброто му име на търговец и гражданин. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал за да отхвърли предявените искове съдът е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да възникне отговорност за непозволено увреждане в тежест на ответниците. Не е установена противоправност на поведението на ответниците, които са действували в качеството си на служители на банката-кредитор. Изложени са доводи, че липсва пряка причинна връзка между действията им и претендираните вреди, тъй като молбата от 21.10.2003 год. до съдебния изпълнител по образуваното срещу ищеца-длъжник изп.дело за извършване на опис на имуществото във вилното място на посочената дата 05.11.2003 год. е подадена от синдика М. Б./който не е страна по делото/. На съдебния изпълнител е и окончателната преценка кои вещи да се опишат в съставения протокол за опис, като поведението на присъствувалата при огледа ответница З.-юрисконсулт на П. не може да бъде квалифицирано като противоправно. Аналогично е и положението по отношение действията на останалите двама ответници-изпълнителни директори на П., тъй като образуваното изпълнително дело и предприетите по него действия от синдика и съдебния изпълнител са следствие на влязлото в сила решение № 17/05.03.2002 год. по гр.дело № 788/2011 год. на Врачанския окръжен съд, с което е обявен в несъстоятелност едноличния търговец К. Б. и е назначен за синдик М.Б.. В тази връзка е направен и извода, че след като молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подписана от изпълнителните директори на банката, е била уважена от съда и по делото е постановено решение по чл.630 ТЗ, липсват данни, че те са превишили правомощията си в качеството им на длъжностни лица на П.. Предвид влязлото в сила решение по несъстоятелността на ОС-Враца, Софийски градски съд е счел за ирелевантни за изхода на делото възраженията на ищеца, че неправилно е обявен в несъстоятелност тъй като е погасил дълга си по кредит към П., които възражения той е следвало да направи в производството по несъстоятелност.
В молбата си за отмяна молителят сочи основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Необходимо е също новите обстоятелства и новите писмени доказателства да са съществували преди постановяване на решението. Нововъзникнали обстоятелства не са основание за отмяна. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо воден на процеса от страната. Ако тя е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, не може да иска отмяна на решението на посоченото основание.
В случая, видно от данните по делото, приложените към молбата за отмяна писмени доказателства – два мемориални ордера на Банка [фирма] от 14 май 2004 год. и от 4 май 2005 год. не представляват нови доказателства, тъй като същите вече фигурират като доказателства по първоинстанционното дело, представени от самия К. Б. пред районния съд с молбата му от 30.05.2007 год. – стр.147 и сл. от делото на СРС. Не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и представените като доказателства съобщение от 20.01.2011 год. и препис-извлечение от акт за смърт № 47/21.01.2011 год. на съдия Б. Самоковски, както и съобщение на П. АД за смъртта на изпълнителния директор М. М. и удостоверение за наследници, тъй като посочените доказателства са новосъздадени и установяват новонастъпили факти след постановяване на въззивното решение, които въобще не са съществували по време на висящността на процеса до приключване на устните състезания. По тази причина не биха могли да обосноват неправилност на атакуваното решение, което е съобразено с целия наличен към момента на постановяването му фактически и доказателствен материал. Аналогично се поставя въпроса и по отношение на представените от молителя в настоящото производство многобройни оплаквания, молби и жалби отправени до различни съдебни и други институции след постановяване на атакуваното съдебно решение. Що се отнася до представените към молбата за отмяна становище на съдия Б.Самоковски от 12.07.2006 год. по преписка № 8070/2006 год. на В., протокол за разпит на същия от 25.07.2007 год. като свидетел по д.п.№ 49/2007 год. по описа на ГД Б., както и протокол за разпит като свидетел по същото дознание на лицето Е. К., същите са неотносими, тъй като касаят неучаствували като страни в производството трети лица, които нямат отношение към спора между страните по делото. Неотносимо в случая се явява и представеното с молбата за отмяна като ново доказателство извлечение от банкова разплащателна сметка на [фирма], на което дружество П. е цедирала вземането си по кредита и което също не е страна по делото.
Не е налице и твърдяното от молителя основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член на състава на съда във връзка с решаването на делото. Общото в посочените хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Освен посоченото от закона изискване, необходимо е кумулативно и наличието на още две предпоставки-престъплението да е установено по надлежния съдебен ред – т.е. с влязла в сила присъда и да е обусловило съдържанието на атакуваното решение. В случая тези условия не са налице, тъй като приложените към молбата за отмяна доказателства – обвинителен акт по пр.пр.№ 10572/2007 год. на Софийска районна прокуратура и Удостоверение на СРС-наказателно отделение от 21.03.2011 год. за образувано НОХД № 2268/2011 год. срещу синдика М. Б. Б. по внесения от СРП обвинителен акт не установяват с влязла в сила присъда твърденията на молителя за извършено престъпление по чл.220, ал.1 НК. Нещо повече – видно от представеното от молителя с молбата му с вх.№ 99/07.01.2013 год. в настоящото производство решение на Софийски градски съд, наказателно отделение, 12 въззивен състав по внохд № 3464/2012 год., въззивният съд е потвърдил присъда от 30.03.2012 год. по нохд № 2268/2011 год. на Софийски районен съд, НО, 4 състав, с която подсъдимият М. Б. е оправдан по повдигнатото обвинение като е признат за невинен, че като длъжностно лице-синдик на обявения в несъстоятелност едноличен търговец К. Б. съзнателно е сключил неизгодна сделка, продавайки негов недвижим имот, състоящ се от дворно място и построената в него сграда в[жк].
Що се отнася до правилността на направените от съда изводи, както и сочените в молбата за отмяна оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на атакуваното решение, тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са предмет на контрол в настоящото производство, защото, както вече беше посочено, в случая не се касае за касационно обжалване и решението на СРС е влязло в законна сила.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд счита, че не са налице сочените основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и молбата за отмяна не следва да бъде уважена, поради което
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. от [населено място] с вх.№ 1038274/13.09.2011 год., допълнена с молба с вх.№ 1044398/25.10.2011 год. на регистратурата на СРС за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски районен съд, 47 състав № 106/04.08.2007 год. по гр.дело № 912/2004 год., оставено в сила от Софийски градски съд, ІІ-а г.о. с решение от 18.01.2010 год. по гр.дело № 3827/2007 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
|