Р Е Ш Е Н И Е № 281 С., 14.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на девети юни две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№87 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение Л. „С.-1893” П. срещу решение №417 от 01.10.2010г. по гр.д.№521/10г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от дружеството срещу [община] иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се допуснат свидетелски показания и да се назначи съдебно-техническа експертиза. Освен това бил неправилен изводът на съда за липса на правоприемство между жалбоподателя Сдружение Л. „С.-1893” П. и Ловно стрелческо дружество „С.” П., което през 1938 г. е придобило спорния имот. Ответникът в производството [община] оспорва жалбата. В писмено становище поддържа изразеното по делото виждане, че не е установено правоприемство между жалбоподателя, който претендира да е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС и дружеството, придобило през 1938г. същия имот. Общината се позовава на обстоятелството, че не е била страна по делото, по което това правоприемство е установено с влязло в сила решение, затова решението не я обвързва. Позовава се и на собствени права върху спорния имот, произтичащи от възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне. Третото лице помагач [фирма] не взема становище по жалбата. С определение №164 от 17.02.2011г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса следва ли в производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ да се зачете едно влязло в сила решение, с което е установено правоприемство между ищеца по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и неговия праводател, ако ответникът в този спор, не заявява претенции, че е правоприемник на същия праводател. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Пазарджишкия окръжен съд е оставил в сила решението от 28.04.09г. по гр.д.№1098/06г. на Пазарджишкия районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Сдружение Л. “С.-1893” [населено място] срещу [община] иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ - за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС праводателят на ищеца е бил собственик на земеделски имот, състоящ се от 17 843 дка, находящ се в землището на [населено място], представляващ част от имот с площ от 66,881 дка, описан в н.а. №119, т.ІV, дело №791/1938г., а понастоящем спорната част е идентифицирана като имот пл.№006054, м.”К.” по плана за земеразделяне на [населено място]. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен по две причини – първо - поради неустановена идентичност между процесния имот и този по нотариален акт №119, т.ІV, дело №791/1938г., от който ищецът черпи права и второ – поради неустановено правоприемство между Ловно-стрелческото дружество “С.” [населено място], което е титуляр на правата по нот.акт №119/1938г. и ищеца, който е регистриран като сдружение с обществено полезна дейност през 1999г. Съдът не е зачел влязлото в сила решение по гр.д.№636/2000г. на Пазарджишкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на Национално ловно-рибарско сдружение “С.” С., че Сдружение Л. “С. -1893” [населено място] е правоприемник на Т.-Пазарджишкото дружество “Стрела”, създадено през 1893г. Изложени са съображения, че от една страна това решение не касае правоприемството с Ловно-стрелческото дружество “С.” П., придобило права с нот.акт №119/38г., а от друга страна решението е постановено без участието на ответника по настоящото дело – [община], затова то няма сила на пресъдено нещо по отношение на общината. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване, се свежда до това в кои случаи съдът, разглеждащ един правен спор, следва да зачете влязлото в сила решение по преюдициален спор. Въпросът за зачитане силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения е уреден в чл.297 от ГПК. Текстът на закона гласи, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съдът е длъжен да зачете влязлото в сила решение по отношение на лицата, които са били страни по делото, както и спрямо определен кръг трети лица – наследниците и правоприемниците на страните, а по искове за гражданско състояние и по брачни искове – спрямо всички. Решението следва да бъде зачетено и по отношение на онези трети лица, които не са били страни в преюдициалното производство и не са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, но то може да им бъде противопоставено, тъй като те не заявяват собствени права към спорното право, предмет на този спор. Влязлото в сила решение не обвързва и не може да бъде противопоставено единствено онези трети лица, които не са участвали като страна по делото, но претендират самостоятелни права върху предмета на спора /тези, които разполагат с искове по чл.225 от ГПК /преди чл.181 от ГПК отм./; чл.464 ог ГПК /преди чл.359 от ГПК отм./. Единствено спрямо тази категория трети лица съдът, разглеждащ един правен спор, не следва да зачита влязлото в сила решение по преюдициалния спор, в който те не са участвали като страна. Когато искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се основава на твърдения за универсално правоприемство между едно юридическо лице, което е било собственик към миналия момент и ищеца – сега съществуващо юридическо лице и това правоприемство е установено с влязло в сила решение по отношение на сдружението, в което ищецът членува, то следва да бъде зачетено и в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ако ответникът не твърди от своя страна той да е бил универсалният правоприемник на бившия собственик. В тези случаи спорът за правоприемството касае вътрешни отношения между ищеца и сдружението, в което той членува, свързани най-вече с това към кого от тях е преминало имуществото на прекратеното юридическо лице. Тези вътрешни отношения не засягат по никакъв начин правната сфера на ответник по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който не твърди да е бил правоприемник на прекратеното юридическо лице. По съществото на правния спор: Предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се основава на твърдения, че ищецът Сдружение Л. „С. -1893” П. е универсален правоприемник на Т.-Пазарджишкото дружество “Ст.”, създадено през 1893г. и впоследствие преименувано на Ловно-стрелческо дружество „С.“, което е било собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС. Твърдението за правоприемство е било установено с влязло в сила решение по спор между ищеца -Сдружение Л. „С. -1893” П. и Националното ловно-рибарско сдружение „С.” С., на което ищецът е териториален член и което също е претендирало, че е универсален правоприемник на прекратеното дружество. След като ответникът по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ [община] не твърди да е правоприемник на Т.-Пазарджишкото дружество “Ст.” от 1893г., съдът не може да не зачете в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ влязлото в сила решение за правоприемството. Отказът да се зачете това решение води до преразглеждане на въпроса за правоприемството и до възможност за постановяване на противоречиви решения по този въпрос, които не могат да бъдат атакувани по реда на отмяната. Този резултат е недопустим, след като до него се достига по повод възражение на трето лице, което няма правен интерес от повторното повдигане на спора за правоприемството, след като не твърди, да е правоприемник на същото прекратено дружество. Незачитането от въззивния съд на влязлото в сила решение, с което правоприемството е установено, е незаконосъобразно. На следващо място – изводът на въззивния съд, че не е установена идентичност между процесния имот и имота по нотариален акт №119/1938г. е направен при неизяснена фактическа обстановка. Действително – по този въпрос в първата инстанция са изслушвани множество технически експертизи и свидетелски показания. Въззивното производство обаче се развива по реда на отменения ГПК, по който не настъпва преклузия за доказателствените искания, които не са направени своевременно в първата инстанция. Въззивният съд е отхвърлил искането за допускане на нова експертиза, която да се произнесе по въпроса за идентичността на имотите след снабдяване с допълнителни доказателства от Агенцията по кадастъра, въпреки наличието на спор между вещите лица от приетата в първата инстанция тройна експертиза относно точното местоположение на имота по нот.акт №119/1938г. Освен това – при изясняването на въпроса за идентичността вещите лица следва да съобразят заключението си със свидетелските показания за това откъде е минавала река С., посочена като една от границите на имота по нотариалния акт №119/1938г. Следва да бъдат съобразени и други данни по делото – например протокол №15 от 29.04.1938г. на Пазарджишкия градски общински съвет, в който на страница 2 /лист 245 от първоинстанционното дело/ са посочени не само границите на имота, предоставен от общината на Ловно-стрелческо дружество „С.“, но и вида на този имот – че „мястото е ниско и мочурливо и се ползва от общината за отдаване под наем изключително за посев на оризова култура“. Тези данни следва да се свържат и с картата от 1936г. на стр.265 от първоинстанционното дело. В нея имот №6015, който според мнозинството от вещите лица е бил предоставен от общината на дружество „С.“, е посочен като върбак, т.е. необработваема площ, а съседният от запад имот №6014, в който попада процесният, е записан на името на Д. Д.. Тази карта следва да се свърже и с картата на водния синдикат от 1936г. /лист №158/ от първоинстанционното дело, според която имот №6014 е записан на името на К. от [населено място]. Не е изследвана вероятността К. и Д. да са били наематлите на общината, за които се говори в описания по-горе протокол. Не е изследвано по документите в преписката за възстановяване на собствеността на Д. Д., с когото ищецът също е в спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, къде са били притежаваните от него имоти и дали някой от тях съвпада с имот №6014, още повече, че той е извън пределите на образцово стопанство Д. Д., очертани с червен цвят на картата на лист №265. Всичко това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Следва да бъде допусната исканата от въззивника експертиза, която да бъде съобразена и с изложените от настоящата инстанция обстоятелства във връзка с изясняване на спора за идентичността на имотите, а също и с други данни за местоположението на имотите, които могат да бъдат открити във връзка с доказателственото искане за събиране на информация от Агенцията по кадастъра. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №417 от 01.10.2010г. по гр.д.№521/10г. на Пазарджишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: