Р Е Ш Е Н И Е
№ 50127
[населено място], 24.10.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1341 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ”ЗД Евроинс“АД против решение № 545/07.12.2020 г. по в.гр.д. № 310/2020 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №101/22.06.2020 г. по т.д.№ 400/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас за осъждане на касатора да заплати на Д. Р. Д. сумата от 30 000лв., частичен иск от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му Г. Р. Д., при ПТП станало на 21.02.2016 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение. Касаторът счита, че Д. Д. не попада в кръга на лицата, на които е признато право на обезщетение. Необосновано въззивният съд само поради факта на родствената връзка между ищеца и пострадалото лице е заключил, че е била установена много силна емоционална връзка между тях. Изходил е от предположения, а не с оглед на конкретно установеното от доказателствата съдържение на връзката между двмата братя. Иска отмяна на въззивното решение в неговта обжалвана част. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – Д. Р. Д., в писмения отговор оспорва основателността на жалбата. Претендира се възнаграждение в полза на процесуалния представител.
Третото лице помагач ЗД„Бул Инс“АД не е подало писмен отговор.
С определение № 191/06.04.2022г. по т.д. № 134/2021г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: в кои случаи на лицата от разширения кръг се признава правото на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт?, за проверка съответствието на въззивното решение със задължителна практика на ВС и ВКС - ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и практиката на ВКС: Решение № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о и Решение № 60143/01.12.2021г. по т.д. № 1796/2020г. на ВКС, I т.о.
Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Въззивният съд е приел, че братът на починалия при ПТП на 21.02.2016г. Г. Д. е предявил иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева, като частичен иск от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-21.02.2016г.
На осн.чл.300 ГПК БАС е съобразил влязлата в сила присъда на Окръжен съд - [населено място] по НОХД 520/17г., с която подсъдимият Н. Н. Ф. е бил признат за виновен в това, че на посочената по-горе дата, на летище „Бършен“, извън регулационните граници на [населено място], при управление на МПС марка „Мерцедес“ с регистрационен номер СН 55 00 АМ по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Д. и още едно лице. По претенцията за неимуществени вреди, заявена от Д. Р. Д. - брат на Г. Д., БАС се е позовал на ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС по отношение на разширения кръг на правоимащите за обезщетение от деликт родственици и близки лица на пострадалите в гражданското съдопроизводство, което има отношение към основателността, а не към допустимостта на заявените от такива лица претенции. Преценил е, че в духа на българската традиция е създаването на много силна емоционална връзка между близки кръвни роднини, каквито са братята и сестрите. Това предполага смъртта на някой от тях да причини много тежки страдания на останалите. Според съда събраните по делото гласни доказателства са установили повече от обичайна, изключително силна и истинска връзка на близост и братска любов между двамата братя. БАС е изходил от малката разлика във възрастта на починалото лице и ищеца, това, че са били отгледани и са живели заедно в любящо, единно и сплотено семейство, много са се разбирали, били неразделни, имали общи приятели, завършили са едно и също училище, т.е. са имали общи образователни интереси, предпоставящи общност на бъдещите им професионални такива. След трагичното събитие Д. Д. не е превъзмогнал загубата на Г. Д.. С оглед което съдът е заключил, че са налице достатъчно факти, обосноваващи извод за създадени трайни емоционални отношения на особена близост между двамата братя, от което следва и изключителност на понесените болки и страдания от ищеца Д. Д. по повод смъртта на брат му, предпоставящи и правото му на обезщетение в размер от 30000лв.
По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
В задължителната практика на ВКС съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В съобразителната част на ТР е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Служебно известна на състава на съда е практиката на ВКС, обективирана в решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о., решение №60143/01.12.2021г. по т.д. № 1796/2020г. на ВКС, I т.о., а така също и Решение № 60131/13.12.2021г. по т.д. № 1700/2020г. на ВКС, II т.о. и др., с които е прието, че от посочените в ТР разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина.
Настоящият състав на ВКС споделя така даденото разрешение по правния въпрос.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС. Необоснован се явява изводът на въззивния съд, че между ищеца и починалият му брат е съществувала повече от обичайната, изключително силна и истинска връзка на близост и братска любов. Единственият свидетел, който е дал показания, имащи отношение към конкретното съдържание на отношенията между двамата братя е св.Н.. Същият е посочил, че Д. Д. е по-големият брат и като такъв е закрилял и помагал на Г.. Особено болезнено е приел новината за смъртта на брат си, усещането е, като да е загубил „половината част от себе си“. Ищецът малко споделял, но свидетелят е заключил, че Д. не е превъзмогнал този кошмар. Братята били едно цяло, заедно излизали. Свидетелката Ч., на която се позовава БАС, дава показания за топлите, отдадени един на друг взаимоотношения в семейството, а свидетелката С. - че двамата братя са завършили един и същи техникум. Така обсъдени в своята цялост и поотделно свидетелските показания не разкриват проявление на нито един от изведените от ТР критерии за изключителност на съществувалата житейска връзка между двамата братя и на интензитета и продължителността на претърпените от ищеца неимуществени вреди. От гледна точка на традиционните за българското семейство ценности контретните отношения не надхвърлят обичайните за такива относно родствените отношения. Анализът на гласните доказателства установява наличие на взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, които родителите са възпитали и осигурили на своите деца. В резултат на така даденото възпитание в съвместния живот, заедно с двамата си родители, двете момчета са споделяли тези житейски ценности и са поддържали близка връзка помежду си като братя. Следователно разкриват се характеристики, приети и следващи се в традиционните за българското общество отношения между децата в едно семейство. Не са ангажирани доказателства по делото за наличие на особени житейски ситуации, характеризиращи се с изключителност и разкриващи по-голяма близост, считана за нормална за съответната родствена връзка – напр. израстването им като сами деца, поради продължително отсъствие на родителители или полагане на извънредни грижи от едното дете спрямо другото, поради загуба на родител и пр. Обучението в едно и също училище, общ приятелски кръг, закрилата, която по-големият брат дава на по-малкия, са все обичайни обстоятелства и страни от живота на децата в едно българско семейство, преди те самите да се отделят и създадат свои собствени семейства. Също така от събраните гласни доказателства относно последиците от понесената морална травма от Д. Д. се установява силна и непоносима скръб по загуба на брат, която не надхвърля болките и страданията в други подобни житейски ситуации.
В заключение настоящият състав на ВКС намира, че не се доказват препоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък по изключение на лице от разширения кръг съобразно задължителната съдебна практика.
По изложените съображения въззивното решение в допусканата до касационно обжалване част следва на осн. чл.293 , ал.2 ГПК да се отмени и да се постанови друго за отхвърляне на иска на Д. Д. срещу касатора за сумата от 30 000лв.
С оглед изхода от спора следва да се присъдят в полза на касатора допълнително разноски за въззивното производство в размер на 700лв. – 600лв. внесена държавна такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение и за касациононто производство също 700лв. – 600лв. внесена държавна такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на Първо отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 545/07.12.2020 г. по в.гр.д. № 310/2020 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №101/22.06.2020 г. по т.д.№ 400/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас за осъждане на ”ЗД Евроинс“АД да заплати на Д. Р. Д. сумата от 30 000лв., частичен иск от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му Г. Р. Д., при ПТП станало на 21.02.2016 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта на разноските – в полза на БОС сумата от 1200 лв. – държавна такса по иска на Д. Р. Д. и в полза на адв. К. сумата от 1430 лв. за първа инстанция и 1430 лв. за въззивна инстанция, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. Д. от [населено място] против ”ЗД Евроинс“АД иск за заплащане на сумата от 30 000лв., частичен иск от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му Г. Р. Д., при ПТП станало на 21.02.2016 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. Р. Д. от [населено място] да заплати на ”ЗД Евроинс“АД сумата от 1400лв., представляваща сторените от последното разноски за въззивна и касационна инстанция в обжалваната част, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на касатора ЗД„Бул Инс“АД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |