Р Е Ш Е Н И Е № 105 гр. София, 04.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 173 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Варна срещу решение № 266 от 3.11.2011 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 267/2011 г. В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Прокурорът твърди, че съдът не е обсъдил внимателно показанията на свидетелите и не ги е разгледал в съвкупност с останалите доказателства. Претендира за ограничаване на процесуалните му права и счита, че е налице изпълнителното деяние по чл. 242, ал. 1, б. „д” НК. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста и дава заключение, че решението следва да бъде оставено в сила. Защитникът на подсъдимия Б. (адв. Т.) се присъединява към становището на прокурора. Твърди, че няма извършено престъпление. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 92 от 27.06.2011 г. по в. н. о. х. д. № 83/2011 г. Габровският окръжен съд е признал всеки от подсъдимите Д. И. А., Б. И. М., М. И. И. и Б. Б. Б. за невинен и го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б ”д” НК. С решение № 266 от 3.11.2011 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 267/2011 г. присъдата е потвърдена. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Прокурорът не посочва кои от свидетелските показания съдът не е обсъдил подробно и не им е отдал нужното внимание. Липсват и конкретни аргументи да е било изкривено или превратно интерпретирано тяхното действително съдържание. Върховният касационен съд не установи съществени процесуални нарушения по събиране, проверка и оценка на наличния обем от доказателства, които да доведат до отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съд е приел за установено, че подсъдимият И. е работел като шофьор във фирма „Индекс” гр. В., поради което не са били ограничени процесуалните права на прокурора да докаже обвинението. За да счете, че подсъдимите не са извършили престъплението съдът обстойно е преценявал установените по делото факти, които е разгледал в контекста на разпоредбата на чл. 102 от Закона за митниците, уреждащ задълженията за представяне на стока под режим транзит в получаващото митническо учреждение. От фактическа страна е било прието за установено, че стоката е била посрещната от представител на получателя [фирма] и от св. П., представител на превозвача (спедиторската фирма – [фирма], гр.В). Св. П. е положила подписа си и печата на дружеството в клетка № 50 на съответната митническата декларация като отговорно лице за транзитната операция. С оглед на това съдът е направил заключението, че именно нейно е било задължението да изпълни разпореждането на митническите власти и въведените стоки на митническата територия на страната под режим транзит да бъдат превозени до Митническото бюро в гр.В. Освен това съдът е съобразил и фактически установеното, че подсъдимите като шофьори на товарните автомобили по указание на техния работодател са превозили стоката до складовата база и на мястото тя е била посрещана от представител на получателя [фирма] (св. Т. К. и св. В.), на който съответния подсъдим е предавал плика с придружаващите документи. При тези факти съдът е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 102 от Закона за митниците отговорното лице по митническата декларация, представител на превозвача [фирма] и съответния представител на получателя [фирма], който е приел стоката под режим транзит са били длъжни по силата на митническите разпоредби да представят стоките в получаващото Митническо бюро – гр.В. и съответно да позволят нейното разтоварване след като получат разрешение от митническите власти. Въззивният съд е изложил и допълнителни съображения във връзка с преминаването на стоката през държавната граница, които нямат отношение към съставомерността по чл. 242 НК, тъй като законът визира митническата граница на страната. Тези съображения обаче не са имали решаващо значение за потвърждаване на оправдателната присъда спрямо подсъдимите. Предвид отсъствието на касационно основание, изтъкнато в протеста, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266 от 3.11.2011 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 267/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: