Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                № 354                                       гр.София, 14 юли 2010 година                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                 ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година, в състав:                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА                                                                           ПАВЛИНА ПАНОВА                                                          със секретар   ИВАНКА ИЛИЕВА  при участието на прокурора   СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша   докладваното   от председателя      (съдията )   САША РАДАНОВА наказателно дело    под №   327/2010  година.   Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. С. К. против решение№ 60 от 23.03.2010 год. по внохд № 17/2010 год. на Великотърновския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на посочените в чл.348, ал.1, т. 1и 2 НПК основания. Иска се отмяна на въззивното решение и признаването на К. за невинен на основание чл.354, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, алтернативно на което се иска делото да се върне за ново разглеждане без посочване на стадия, от който да стане това. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Неподалият жалба подсъдим Б. Ц. И. и защитникът му намират жалбата от защитника на Д. К. за основателна. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда№ 28 от 19.11.2009 год. по нохд№ 410/2009 год на Л. окръжен съд, Д. С. К. и Б. Ц. И. са признати за виновни в това, че действайки като независими извършители, в качеството им на управляващи и представляващи „Каймекс” ООД (в ликвидация), с цел да избегнат плащането на данъчни задължения в особено големи размери -29 484.51 лв.- не подали годишна данъчна декларация за 2004 год., дължима по силата на чл.51, ал.1 ЗКПО (отм.), за което и на основание чл.257, ал.1, предл. първо във вр. с чл. 255, ал.1, предл. първо и второ НК, са осъдени на по две години лишаване от свобода и на по 5 000 лв. глоба като и за двамата лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от по 3 години. Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят причинените на държавния бюджет имуществени вреди от 29 484.51 лв. С обжалваното въззивно решение първоинстационната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон не съдържа доводи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.2 НПК- неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи, съобразно приетите за установени факти. Оспорването правилността на приемането на тези факти се отнася до дейността на съда по събирането и проверката на доказателствата, допуснатите при тази дейност неправилности се отнасят към касационното основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК, но и така разгледано оплакването е неоснователно. Без всякаква конкретика се твърди, че кредитираното и от двете съдебни инстанции експертно заключение на Ст. Ц. , установяващо размера на дължимия данък било непълно, тъй като вещото лице било извършило „насрещни проверки само на някои от сделките ” За правилността на експертния извод е без значение, по- нататък, че ползваните данни не са от „първични счетоводни документи „ – такива не са били предоставени на вещото лице, било защото не са били съставяни, липсвали са, били са загубени или унищожени - а от другата налична при подсъдимите документация. Неотносими към делото са и твърденията в жалбата, че подсъдимият К не бил участвал в проверката на управляваното от него и от И. дружество, резултатът от която е бил отразен в изготвения данъчен ревизионен акт, както и че този акт не бил обжалван от ликвидатора на дружеството Б. Ис. И. Твърдението, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е разпитал в качеството му на свидетел Б. И. , е неоснователно. Искане за допускането и разпита като свидетел на Б. И. не е имало в нито една от предходните съдебни инстанции, за да се изтъква сега това обстоятелство като липса на проявена от съда активност при установяването на обективната истина. Не съставлява процесуално нарушение приемането и разглеждането от двете съдебни инстанции на предявения в полза на държавата граждански иск. Извършеното от подсъдимия престъпление е имало за последица ощетяването на републиканския бюджет, размерът на тази щета представлява причинена имуществена вреда и държавата е в правото си да претендира нейното възстановяване. С оглед на дотук изложеното и на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 60 от 23.03.2010 год. по внохд № 17/2010 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: