2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60245
София, 29.12.2021 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева
при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 142 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 355 от 29.04.2021 г. по настоящото дело, по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260028/21.09.2020 г. по в.гр.д. № 124/2020 г. на Шуменски окръжен съд, с което е отменено решение № 110 от 07.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2661/2019 г. по описа на Районен съд Шумен и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено, че Й. П. С. не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД сумата от 5 607,11 лв., представляваща стойност на доставена и потребена ел.енергия за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., за която е издадена фактура № 02896511/26.08.2019 г. по партида с кл.№ ..... и аб. № .... за обект на адрес: [населено място], [улица], ап.1.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане за продажната цена за разликата между измереното и реално доставеното количеството ел.енергия, след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и имат ли правно значение в този случай конкретните причини, довели до измерване на част от потребената ел.енергия в скрит регистър, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в скрития регистър е безспорно установен.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба /ищца в производството/ - Й. П. С., чрез пълномощника си е депозирала отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност.
По поставения материалноправен въпрос има установена практика с решения на Върховния касационен съд, вкл. и посочените от касатора, според която правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на ел.енергия възникват по силата на договори за продажба на ел.енергия, като поради специфичния им предмет, част от правата и задълженията на страните имат специалната регламентация в ЗЕ, гарантираща защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Последната обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл.183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. В посочената съдебна практика е прието, че дори и да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и съответно от 23.11.2018 г. относно разпоредбите на чл.48–чл.51 ПИКЕЕ/ горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, както и че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел.енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Приема се, че и преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 /обн. ДВ, бр.54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел.енергия за минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. По въпроса за приложението на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ в случаите когато са били действащи към датата на извършване на техническата проверка на СТИ, се приема, че дори и да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ГПК и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД/.
Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е приел за невъзникнало вземането на ответното дружество поради неустановен автор на процесното софтуерно въздействие върху СТИ и неустановен начален момент, съответно период на натрупване на показания в скрития регистър, както и на конкретната причина за натрупването им.
При това положение, обжалваното решение следва да бъде отменено, а спорът – да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия – чл.293, ал.3 ГПК.
От приетите по делото доказателства, се установява, че ищцата е била страна по договор за доставка на ел.енергия в обект, находящ в Шумен, [улица], ап.1. С протокол от 22.05.2015 г. в обекта на доставката на ел.енергия е бил монтиран електромер с фабричен №.............. с нулеви показания за дневна и нощна тарифа. На 30.08.2018 г. от длъжностни лица на ЕРП Север / като пълномощници на ответното дружество/ е извършена проверка на СТИ в процесния електроснабден обект, като същото след снемане на показания по отделните тарифи, е демонтирано, пломбирано и изпратено за проверка в Български институт по метрология, където е бил подложен на експертиза, за резултатите от които е съставен констативен протокол от 13.08.2019 г. Според констатациите в протокола при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на която през процесното СТИ е преминала енергия на тарифа 3 – 029828,3 kWh, която не е визуализирана на дисплея, т.е.електромерът не съответства на техническите характеристики. В протокола е посочено, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. Според приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-техническата експертиза, към датата на проверката - 30.08.2018 г., електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия – същият е произведен през 2015 г., минал е през задължителна проверка за годност в БИМ и е монтиран на обекта с нулеви показания по отделните тарифи през същата година, което означава, че измервателният уред е бил нов при монтажа. Вещото лице изрично е посочило, че върху процесното СТИ е извършено софтуерно вмешателство, като същото е препараметизирано, в резултат на което част от преминалата през него ел.енергия се натрупва /отчита/ в невидимия на дисплея регистър 3.Посочено е, че при това вмешателство не е необходимо да бъде осъществен пряк /физически/ контакт със СТИ. Заключението е, че ел.енергия, натрупана в регистър 3 е преминала през измервателната система на СТИ, т.е. тя реално е доставена, но не е отчетена, тъй като този регистър не е визуализиран при редовен отчет и съответно не е остойностена и заплатена от абоната през отчетния период от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г. Вещото лице посочва, че количеството ел.енергия, отчетена в регистрите на СТИ, е възможно да бъде доставена до обекта на абоната за периода, за който е начислена, а именно за една година с оглед пропусквателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения и на СТИ. Максималното количество енергия, която може да бъде доставена до обекта е 61 670,4 kWh за 365 дни. В конкретния случай отчетената електроенергия за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г. /при редовния отчет/ от 18 677,3 kWh и определената за доплащане ел.енергия от 29 828,3 kWh, или общо 48 505,6 kWh в обекта, може да бъде доставена в рамките на 365 дни.
При така установените факти искът за установяване на несъществуване на претендираното от ответника задължение е неоснователен. При отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения. В случая електромерът, който е отчитал доставената в обекта на ищеца енергия е монтиран нов на 22.05.2015 г. с нулеви тарифи. В резултат на софтуерна намеса част от потребената енергия не е отчетена по визуализираните тарифи, а по друга тарифа, по която не би трябвало да има отчет. Вещото лице установява несъмнено, че отчетената по тази тарифа енергия е реално доставена в обекта, т.е. преминала е през СТИ, като е възможно това да е станало за период от 365 дни, поради което е без значение обстоятелството, че не може да се установи несъмнено кога е извършено софтуерното вмешателство. Ето защо, за абоната е възникнало задължение да плати цената на доставената му енергия, за което не е установено да е погасено чрез някой от предвидените в закона погасителни способи, поради което искът за установяване несъществуването на правото за получаване цената на тази енергия е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който претендира такива за държавни такси в касационното производство и за адвокатски възнаграждения в размер на по 1464,00 лв. за всяка от трите съдебни инстанции. Ищцата е направила възражение за прекомерност на платеното от ответника възнаграждение за адвокатска защита, което съдът намира за основателно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото – на всяка инстанция то е приключило в едно съдебно заседание и не са били необходими усилия във връзка с процеса на доказване или за изясняване на приложимото право. Уговореното между ответника и процесуалния му представител възнаграждение е прекомерно в сравнение с изчисленото по реда на чл.7, ал.2, т. 3 НМРАВ /610,35 лв./ и следва да бъде редуцирано до размер 800,00 лв. за всяка от инстанциите. С оглед изложеното, на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер 2 542,14 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 260028/21.09.2020 г., постановено по в.гр.д. № 124/2020 г. по описа на Шуменски окръжен съд, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. П. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.5, ап..... против „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Й. П. С. не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД сумата от 5 607,11 лв., представляваща стойност на доставена и потребена ел.енергия за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., за която е издадена фактура № 02896511/26.08.2019 г. по партида с кл.№..... и аб. № ..... за обект на адрес: [населено място], [улица], ап......
ОСЪЖДА Й. П. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.5, ап.81, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2 542,14 лв.-разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |