О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр.София, 29.03.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1472 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Д. срещу решение № 535/28.02.2020 г. по в. гр. д. № 5125/2018 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд № 4515/04.07.2018 г. по гр. д. № 7482/2017 г. за уважаване иска на касаторката по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ в размер над 7 500 лв. до 20 000 лв.
Жалбоподателката атакува въззивното решение като сочи касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. I ГПК. Сочи се, че въззивното решение противоречи на ППВС № 4/1968 г. В изложението са формулирани въпроси, които според касаторката са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция :
1. „Какво следва да се включва в съдържанието на понятието „справедливост“, съдържащо се в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на настъпили телесни увреждания при предявен пряк иск срещу застрахователя?“
2. „При определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, следва ли съдът да прецени всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на чл. 52 ЗЗД, а именно становището на вещото лице, дадено в открито съдебно заседание при изслушване и приемане на експертното заключение?“
3. „Следва ли при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди съдът да посочи, анализира и съобрази годината на настъпване на ПТП и нивата на застрахователно покритие към датата на настъпване на обезщетението по справедливост или е достатъчно само да маркира, че има предвид същите при постановяване на съдебния акт, без подробно да ги обсъди в решението си?“
4. „Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът подробно да обсъди в постановения акт всички претърпени увреждания при пострадалия, както и настъпилите физически и психологически усложнения във връзка с пътния инцидент?“
5. „Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение да прецени съобразно задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. възрастта на пострадалата към момента на настъпване на катастрофата, както и да вземе предвид всички остатъчни белези по тялото на пострадалата?“
6. „Длъжен ли е съдът да посочи размер на отчетеното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице?“
7. „При определяне на размера на съпричиняване трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?“
От касаторката е формулирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв. след отчетено наличие на съпричиняване. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
От ответника по касация „ЗД Евроинс“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че, макар да са формулирани седем въпроса, те по своята същност се свеждат до един – кои са фактическите предпоставки, които съдът следва да съобрази при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Формулираният така въпрос всъщност касае проверка правилността на въззивното решение, което е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявеният от Й. Г. Д. срещу „ЗД Евроинс“ АД иск по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ е основателен до размер на 15 000 лв. при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения, пътуващ без поставен предпазен колан, в размер на 50 %. По делото безспорно е установен механизмът на ПТП с участието на автомобил Рено „Канго“ рег. [рег.номер на МПС] , в който е пътувала Й. Г. Д., и наличието на валидно застрахована при ответното дружество „ЗД Евроинс“ АД гражданска отговорност на водача. При оспорен размер на получените от Д. неимуществени вреди от въззивната инстанция е взето в предвид, че претърпените травми са довели до интензивни страдания през първите 10 дни, а в следващите 30 дни те са били с по – нисък интензитет. Отчетено е наличието на груб белег с дължина 5 см в дясната лицева област. Посочено е, че здравето на ищцата е било напълно възстановено след 30 - тия ден като не е настъпило никакво усложнение на общото здравословно състояние – тя е изпитвала само спорадични болки в кръста и изтръпване на долните крайници. При определяне на размера съдът е взел в предвид обществено – икономическата обстановка към м. март 2015 г. – според въззивния съд това е датата на ПТП. При уважено възражение за съпричиняване поради обстоятелството, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, съдът е определил, че то е в обем от 50 %. Анализирал е твърденията на ответника, че ищцата е пътувала в автомобил, управляван от шофьор под въздействието на алкохол и наркотични вещества, като е приел, че не е доказано знанието на ищцата за тези обстоятелства.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са поставени пет въпроса относно критериите за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Тези въпроси са релевантни за делото, тъй като от отговора им зависи изходът на спора. Настоящият състав счита, че въззивният съд е допуснал отклонение от разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г., при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ето защо, налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. I ГПК за допускане на въззивното решение до касация. Съобразно правомощията му, разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2009 г. по т. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав уточнява въпросите в следния смисъл : „Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?”.
Формулираните въпроси, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказване приноса за увреждане от страна на пострадалия, са също релевантни за делото. Те са обусловили изводите на въззивната инстанция и въпросът за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е решен от въззивната инстанция в противоречие със служебно известното на съда ППВС № 17/1963 г., което има задължителен характер. При наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. I ГПК касационно обжалване следва да бъде допуснато и по въпроса, касаещ приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, уточнен от настоящия състав в следния смисъл : При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?
Касаторката е освободена от задължение за заплащане на държавна такса с разпореждане от 21.07.2017 г. по гр. д. № 7482/2017 г.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 535/28.02.2020 г. по в. гр. д. № 5125/2018 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд № 4515/04.07.2018 г. по гр. д. № 7482/2017 г. за уважаване иска на Й. Г. Д. по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ в размер над 7 500 лв. до 20 000 лв.
Да се изпрати съобщение до касаторката с препис от определението.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.