Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр. София, 13.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Теодора Гроздева Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6310 по описа за 2015 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 141/ 24.09.2015 г. по гр. д. № 188/ 2015 г., с която Търговищки окръжен съд: · е потвърдил решение № 313/ 22.05.2015 г. по гр. д. № 5511/ 2013 г. в частта, с която Търговищки районен съд е оставил без разглеждане иска на М. Г. Т. срещу А. И. А. с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 8 830 лв. и · след като е отменил решение № 313/ 22.05.2015 г. по гр. д. № 5511/ 2013 г. в частта, с която Търговищки районен съд е оставил без разглеждане другият иск на М. Г. Т. срещу А. И. А. с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 11 700 лв., въззивният съд го е отхвърлил. Обжалването е допуснато при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с определение № 52/ 02.02.2016 г. по настоящото дело по процесуалноправните въпроси: 1. Допустим ли е искът на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг или срещу неговия наследник за стойност, която изравнява икономически създаденото по време на брака неравенство след влязло в сила решение за допусната делба на имота, по повод на който неравенството е възникнало? 2. Допустимо ли е въззивният съд да реши спора по същество със същия акт, с който отменя определението за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск? Касаторът М. Г. Т. иска въззивното решение да бъде отменено поради нарушение на съдопроизводствените правила, а делото – върнато за ново разглеждане със съответни указания. Ответницата А. И. А. не взема становище по касационната жалба. По първия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е допустимо единият от бившите съпрузи да предяви иск за стойностно изравняване на икономически създаденото по време на брака неравенство срещу другия съпруг или срещу неговия наследник иск, стига твърденията за неоснователно обогатяване по исковата молба да не са свързани с исковете за определяне на по-голям дял от общото имущество (чл. 28 СК от 1985 г., а сега чл. 29, ал. 3 СК) или с иска за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг (чл. 29 от СК от 1985 г, а сега чл. 30 СК). Влязлото в сила решение за допускане до делба на вещта, по повод на която е създадено неравенството, не формира предпоставка или пречка за допустимостта на иска по чл. 59 ЗЗД. Мотивите за това са следните: Искът на единия от бившите съпрузи срещу другия, респ. срещу неговия наследник, за стойностно изравняване на икономически създаденото по време на брака неравенство след развода, намира правна квалификация в чл. 59 ЗЗД и е допустим, когато твърденията в исковата молба не покриват фактическия състав на някой от исковете за определяне на по-голям дял от общото имущество (чл. 28 СК от 1985 г, а сега чл. 29 СК от 2009 г. ) или на иска за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг (чл. 29 СК от 1985 г, а сега чл. 29 СК). Чрез тези конститутивни искове в СК законодателят провежда основен принцип на гражданското материално право - забрана на неоснователното обогатяване, - изключва допустимостта на иска по чл. 59 ЗЗД (по аргумент от ал. 2), но обвързва допустимостта на исковете по СК със срок, до който следва да бъдат предявени. Пропускането на 1-годишния срок преклудира всяка възможност за защита на правата на бившия съпруг от неоснователно обогатяване, включително чрез иска по чл. 59 ЗЗД (В такъв смисъл и определение № 35/ 03.02.2016 г. по ч. гр. д. № 243/ 2016 г. ГК, I-во отд, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК след определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело). Делбеният иск не провежда принципа на забрана за неоснователното обогатяване. Неговата цел е прекратяване на съсобствеността по съдебен ред, а решението по чл. 344, ал. 1 ГПК (чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.)) установява съществуването, респ. несъществуването на правото на делба. Искът за делба не е друг иск за защита по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Силата на пресъдено нещо на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК (чл. 282, ал. 2 (отм.)) има различен предмет от притезанието за неоснователно обогатяване. По иска за делба съделителите не упражняват права, които произтичат от неоснователно обогатяване между бивши съпрузи. Следователно влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК не формира предпоставка или пречка за допустимост на иска, чрез които единият от бившите съпрузи претендира стойностно изравняване на икономически създаденото по време на брака неравенство от другия съпруг или от неговия наследник. По втория процесуалноправен въпрос, по който обжалването е допуснато, настоящият състав на Върховния касационен съд намира за недопустимо въззивният съд да реши правния спор със същия акт, с който отменя определението на първата инстанция за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Мотивите за това са следните: С обжалване на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради недопустимост на иска пред въззивния съд се провежда „процес относно процеса“ (арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 1ГПК). Неговата цел е въззивният съд да установи налице ли са процесуални пречки (абсолютни или относителната, изтъкната с отвода на ответника), които не допускат решаването на правния спор по същество. При това без ограничения, които да следват от конкретните оплаквания в частната жалба или да са в зависимост от процесуалната пречка, която първостепенният съд е констатирал с обжалваното определение. При такава частна жалба „процесът относно процеса“ има за предмет компетентността на сезирания първостепенен съд да разгледа и реши по същество правния спор. Съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК, въззивният съд „сам решава въпросът по жалбата“. Той потвърждава преграждащото развитието на делото първоинстанционно определение, когато намери, че искът е недопустим поради абсолютна пречка, включително каквато не е изтъкната от първата инстанция или от страните, или поради относителната, изтъкната по отвод от ответника. Въззивният съд отменя определението, когато намери, че искът е допустим, защото са налице всички процесуални предпоставки (условия на процеса). В такава хипотеза делото се връща на първата инстанция, която е длъжна да разгледа спора по същество (чл. 278, ал. 3 ГПК). Производството по частната жалба е уредено в глава Х. ГПК. Правилата му изключват компетентност на въззивния съд след отмяна на определението, което прегражда развитието на делото, да реши спора по същество. Такава компетентност въззивният съд има едва след постановяване на първоинстанционното решение по съществото на правния спор, когато бъде сезиран с редовна и допустима въззивна жалба. Производството по въззивната жалба е уредено в глава ХХ ГПК и провежда т. нар. „ограничен въззив“. По него въззивният съд решава (повторно) правния спор според конкретните оплаквания в жалбата, като следи служебно само за правилното приложение на императивни материалноправни норми или за интереса на лица в случаи, изчерпателно посочени в закона. Производството по глава Х. ГПК, което се развива пред въззивния съд при обжалване на определение за прекратяване на иска поради недопустимост и производството, което се развива по глава ХХ ГПК при обжалване на решението по съществото на правния спор, са с различен предмет, характеристики и компетентност на въззивния съд. Правилата в глава Х. ГПК не допускат след отмяна на определението, с което първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на предявения иск, въззивният съд да реши спора по иска по същество. Случаят, при който определението за прекратяване на производството поради недопустимост на иска е част от диспозитива на първоинстанионното решение, не предполага различен отговор. Подобен акт има за причина несвоевременната констатация на първоинстанционния съд, че е бил сезиран с недопустим иск и бива постановяван при обективно и/ или субективно съединяване на искове. Не наименованието на съдебния акт, а неговите правни характеристики имат значение за последиците, които той поражда. Именно те предопределят възможността, реда и компетентността на следващата инстанция при обжалване. Решението, в което първоинстанционният съд прекратява (частично) производството по един от исковете, с които е сезиран, е с характеристика на определение. Чл. 274, ал. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда възможността да бъде обжалвано пред въззивния съд. Обжалването се подчинява на реда в глава Х. ГПК. Компетентността на въззивния съд е тази, която следва от правилата в нея. Допустимо е „паралелно“ развитие на второинстанционното производство – и по частна жалба, и по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по онези искове, с които правният спор е решен по същество, но въззивната инстанция е длъжна да зачете различния ред, предмет и правомощия, според които дължи различно произнасяне по двете жалби. Основателната частна жалба предполага отмяна на първоинстанционното решение в частта с характеристика на определение и връщане на делото на първоинстанционния състав за разглеждане и решаване на спора по иска, чиято допустимост е незаконно отречена. От чл. 271, ал. 2 ГПК единствено следва компетентността на въззивния съд за пръв път да се произнесе по иск, с който първата инстанция е била сезирана, но не е разгледала по същество. Разпоредбата е изключителна и не подлежи на разширително тълкуване. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира въззивното решение неправилно в първата обжалвана част, а във втората - недопустимо. Съображенията за това са следните: Въззивният съд е бил сезиран с жалба от касатора с искане за отмяна на онези части от първоинстанционното решение, с които са оставени без разглеждане по същество два осъдителни иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД. Исковете са били приети за съвместно разглеждане при условията на чл. 346 ГПК във втората фаза на производството по съдебна делба на два апартамента, а първоинстанционното решение в частта по извършване на делбата (чрез разпределяне на имотите между съделителите по чл. 353 ГПК) е влязло в сила. Обстоятелствата, с които осъдителните искове са били обосновани от касатора, изключват тяхната квалификация по СК. Касаторът е обосновал своето качество на кредитор с твърденията, че: 1) делбените апартаменти са купени по време на брак с наследодателя на ответницата; 2) бракът е прекратен поради развод; 3) част от цената на апартамент № 17 и цената на апартамент № 5 е платена със средства от кредит, 3) кредитът погасява касаторът с лични (дарени) средства; 4) след смъртта на бившия съпруг ответницата по касация е придобила дял от наследството, включително идеалните части на наследодателя в двата апартамента от прекратената с развода съпружеска имуществена общност; 5) създадено е икономическо неравенство, което е причина за обогатяването на ответницата по касация за сметка на касатора и 6) то следва да бъде изравнено чрез плащане на сумата 8 830 лв. относно апартамент № 17 и на сумата 11 700 лв. относно апартамент № 5. Исковете намират своята квалификация под субсидиарния състав на неоснователното обогатяване на чл. 59 ЗЗД и са допустими, но са оставени без разглеждане по същество с първоинстанционното решение. Първата инстанция е намерила абсолютната пречка във влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК за допускане делбата на апартаментите. Следователно жалбата от касатора, с която въззивният съд е бил сезиран, макар и именувана „въззивна“, е с характеристиката на частна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, породила последиците на прекратително определение. Вместо да я разгледа и уважи, въззивният съд е намерил различен подход за установяване на връзка между силата на пресъдено нещо на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК и допустимостта на всеки осъдителен иск. Приел е за недопустим иска по чл. 59 ЗЗД за сумата 8 830 лв. относно апартамент № 17. Мотивирал се е с решението, с което делбата на апартамента е допусната при различни дялове. Според въззивния съд установената частична трансформация на лични средства на касатора при придобиването на апартамента, довела до неравенство в дяловете между съпрузите след развода, изключва всяка възможност за допустимото сезиране на съда с иск за неоснователно обогатяване. Приел е за допустим иска по чл. 59 ЗЗД за сумата 11 700 лв. относно апартамент № 5. Мотивирал се с равните дялове, при които е допуснат до делба. Въззивният съд при съществено нарушение на чл. 2 ГПК е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е оставен без разглеждане по същество допустимият иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 8 830 лв. относно апартамент № 17. Отменяйки първоинстанционното решение в частта, с която е оставен без разглеждане другият допустим иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 11 700 лв. относно апартамент № 5, въззивният съд го е отхвърлил. Упражнил е компетентност, каквато производството по глава Х. ГПК не предвижда. Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено от касационната инстанция в първата обжалвана част, като първоинстанционното решение подлежи също на отмяна по допустимия иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 8 830 лв. относно апартамент № 13. Във втората обжалвана част въззивното решение следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на първата инстанция, която дължи да разгледа исковете за неоснователно обогатяване по същество. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 141/ 24.09.2015 г. по гр. д. № 188/ 2015 г. в частта, с която Търговищки окръжен съд е потвърдил решение № 313/ 22.05.2015 г. по гр. д. № 5511/ 2013 г. на Търговищки районен съд по оставения без разглеждане иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 8 830 лв. ОТМЕНЯ решение № 313/ 22.05.2015 г. по гр. д. № 5511/ 2013 г. на Търговищки окръжен съд в частта, с която този иск е оставен без разглеждане. ОБЕЗСИЛВА решение № 141/ 24.09.2015 г. по гр. д. № 188/ 2015 г. в частта, с която Търговищки окръжен съд е отхвърлил иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 11 700 лв. след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която този иск е оставен без разглеждане. ВРЪЩА делото на първостепенния съд за постановяване на решение по съществото и на двата иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.