О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 365 Гр.София, 04.05.2022г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.116 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Домашен социален патронаж /ДСП/, [населено място], срещу решение №.53/8.10.21 по г.д.№.212/21 на ОС Монтана - с което, след отмяна на решение №.14/10.01.20 по г.д.№.833/19 на РС Монтана, предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени. Ответната страна Н. П. К. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакувания акт е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е било незаконосъобразно прекратено на основание чл.195 вр. с чл.188 т.3 КТ. Изяснено е, че ищцата е работила като санитар-разносвач; по повод подадени писмени сигнали от три служителки на службата /А.Й., С.Д. и С.К.-че им се намесвала в работата, следила ги за спазване на работното време, създавала напрежение/ работодателят е образувал дисциплинарно производство; на 23.01.19 е поискал писмени обяснения и ги е получил; на следващия ден е издал заповед за уволнение с вписани основания чл.190 ал.1 т.3 КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина/, чл.190 ал.1 т.4 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/, 190 ал.1 т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ и изброени дисциплинарни нарушения /вкл. в продължителен период от време създаване на напрежение в колектива, поведение като на управител без делегация на такива правомощия, заплашване на служителите със съд, намеса в преките им задължения, интригантстване, арогантно държане с колеги и неуважително с работодател, неизпълнение на конкретно възложени устни нареждания, злоупотреба с доверие, подаване на жалба до полицията против кмета на общината/. Намерено е, че процесната заповед не отговоря на изискванията на чл.195 КТ /в мотивите е характеризирано поведението на служителя, но не става ясно кои правила за трудовия ред в ДСП и какви установени норми на трудовата дисциплина са били нарушени/. Посочено е, че дисциплинарните нарушения са действия или бездействия, с които грубо се нарушават правила и норми за работа; за да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение, поведението на служителя трябва да погазва правилата за организация на работния процес и технологичната дисциплина, за безопасност на труда, етични норми, изисквания за лоялност и други, които при всяко положение са били сведени до знанието и като част от длъжностната характеристика той е имал задължение да съблюдава в работата си, като в случая заповедта е неуточнена с оглед нарушените норми и времето на извършване на нарушението; не е изяснено дали предходните нарушения, по които вече има постановено наказание, са елемент от системността, по какъв начин ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя или разпространила поверителни за него сведения /подаване на жалба до полицията и разпита на управителя като свидетел не могат да бъдат отнесени към тази хипотеза/, кои са другите тежки нарушения на трудовата дисциплина. От доказателствата се установява, че между К. и останалите членове на персонала съществува напрежение от доста време, като тя се е опитвала да контролира изпълнението на трудовите им задължения; в жалбата си служителите се оплакват, че същата се държи неуважително към тях, че те се страхуват от нея, защото ги заплашва непрекъснато със съд или прокуратура. Съдът е намерил, че показанията на разпитаните свидетели установяват тези обстоятелства, но те касаят отношенията още от 2012, като се посочват факти, настъпили от тогава досега. Всички, обаче, са категорични, че ищцата си изпълнява коректно задълженията, като всъщност проблема е, че оспорва качественото изпълнение на същите на останалите служители. Отразил е, че от анализа на показанията във връзка с мотивите на заповедта се налага извода, че в случая е налице липса на качества у служителката да изпълнява задълженията поради особености на характера й и невъзможност да се впише в колектива и работната среда, да взаимодейства с останалите членове на екипа, но това не е основания за налагане на дисциплинарно уволнение. При тези обстоятелства, като немотивирана, заповедта е отменена и са уважени акцесорните претенции по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като формулира следните въпроси, по които твърди, че е налице произнасяне в отклонение от практиката на ВКС: 1.“Допустимо ли е въззивният съд да обоснове своето решение единствено на основания, които не са посочени като оплаквания, както в исковата молба, така и във въззивната жалба, и по които страните не са имали възможност да развият доводи и да изразят съображенията си?“ /реш.№.247/5.10.12 по г.д.№.1644/11, ІІІ ГО, реш.№.125/29.05.12 по г.д.№.534/11, ІV ГО, реш.№.54/3.07.20 по г.д.№.1991/18, І ГО/; 2.“Какви са задълженията на въззивната инстанция във връзка с прилагането на чл.9, чл.10, чл.12, чл.235 ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, вкл. при постановяване на решения по трудови спорове? Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства и мотиви по тях?“ /реш.№.184/17.12.18 по т.д.№.2781/17, реш.№.176/15.05.17 по т.д.№.1885/ 15, ІІ ТО, реш.№.218/3.11.16 по г.д.№.2217/17, ІІІ ГО, ТР 1/13, ОСГТК, реш.№.178/16 по г.д.№.1332/15, VІ ГО, реш.№.186/15 по г.д.№.4465/14, ІV ГО, реш.№.55/3.04.14 по т.д.№.1245/13, І ТО, реш.№.63/17.07.15 по т.д.№.674/14, ІІ ТО, реш.№.263/24.06.15 по т.д.№3734/13, реш.№.111/ 3.11.15 по т.д.№.1544/13, ІІ ТО, реш.№.154/12 по г.д.№.746/10, ІV ГО, реш.№.72/13.04.16 по г.д.№.3582/15, ІІІ ГО, реш.№.86/6.07.20 по т.д.№.761/ 19, ІІ ТО и др./; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка за спазване на чл.189 КТ относно критериите при преценка на тежестта на нарушението и в частност следва ли да бъдат съобразени характерът и важността на нарушените трудови функции, както и възможните вредни последици от неизпълнението?“ /реш.№.167/14.05.13 по г.д.№.1102/12, ІV ГО, реш.№.227/29.06.12 по г.д.№.1417/11, ІІІ ГО, реш.№.112/7.05.15 по г.д.№.5348/13, ІІІ ГО/; 4. „Когато в заповедта за уволнение са посочени три основания и те са съвместими, т.е. фактическият състав на което и да е основание не изключва фактическият състав на другите две, доказването от работодателя на едно от тях достатъчно ли е за законността на уволнението и длъжен ли е ОС Монтана като въззивна инстанция да изследва този въпрос при въззивното разглеждане на жалбата?“ /реш.№.232/13.06.11 по г.д.№.871/10, ІV ГО, реш.№.4/27.01.14 по г.д.№.4608/13, ІV ГО/; 5.“Когато в заповедта за уволнение работодателят е посочил фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му, и съответните правни квалификации – чл.199 ал.1 т.3, т.4 и т.7 КТ, обвързан ли е окръжен съд Монтана с тези правни квалификации или е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация?“ /реш.№.99/5.04.11 по г.д.№.380/09, ІV ГО/; 6.1.“Когато в заповедта за уволнение е посочено правно основание чл.190 ал.1 т.3 от КТ, длъжен ли е ОС Монтана като въззивна инстанция да извърши самостоятелна преценка на тежестта на нарушенията като се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнение на задължения по трудово правоотношение с оглед обстоятелствата, при които е осъществено, както и отношението на работника или служителя към конкретното неизпълнение? 6.2.Когато съдът констатира, че едно от наложените наказания, посочени в уволнителната заповед, е било отменено, длъжен ли е да извърши преценка на понятието системност? 6.3. Към кой момент следва да се преценява наличието или не на системност на нарушенията по смисъла на чл.190 т.3 КТ, когато едно от наложените наказания е било отменено – към момента на налагане на наказанието или към момента на преценката на законосъобразността на уволнението?“ /реш.№.44/21.02.18 по г.д.№.2306/17, ІV ГО, реш.№.284/1.04.10 по г.д.№.559/09, ІІІ ГО/; 7. „Когато в заповедта за уволнение е посочено правно основание чл.190 ал.1 т.4 КТ, длъжен ли е ОС Монтана като въззивна инстанция да изследва този въпрос като съобрази „следва ли да има умисъл при извършване на нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано като злоупотреба с доверието“ и „следва ли да има имуществена вреда за работодателя при злоупотреба с доверието и не е достатъчна самата възможност за вредоносен резултат?““ /реш.№.201/ 13.10.14 по г.д.№.7329/13, ІІІ ГО, реш.№.469/7.01.13 по г.д.№.1744/11, ІV ГО, реш.№.86/25.05.11 по г.д.№.1734/09, ІV ГО/; 8. “Когато в заповедта за уволнение е посочено правно основание чл.190 ал.1 т.7 КТ, длъжен ли е ОС Монтана като въззивна инстанция да изследва този въпрос като съобрази обстоятелствата, имащи отношение към преценката по чл.189 ал.1 КТ, че тежестта на допуснатото нарушение се определя и с оглед характера на изпълняваната работа: от това дали на служителя са възложени и трудови функции по управление и контрол при изпълнение на работата или не? Следва ли да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя?“ /реш.№.305/1.06.10 по г.д.№.620/09, ІІІ ГО, реш.№.163/13.06.12 по г.д.№.564/11, ІV ГО, реш.№.227/29.06.12 по г.д.№.1417/11, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване трябва да се допусне във връзка с въпроса относно задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Предвид изложените в тази връзка оплаквания, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване с цел проверка съобразяването на горецитираната практика. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 138,55лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.53/8.10.21 по г.д.№.212/21 на ОС Монтана. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 138,55лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване или, при неизпълнение, за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: