О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60853 София, 23.12.2021 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4148 по описа за 2021г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Електроразпределение – Север“ АД, [населено място], чрез адвокат А., срещу въззивното решение на Великотърновски окръжен съд №294/06.07.2021г. по в.г.д.№315/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Ц. Т. С. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като не е ясно дали обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС или въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочва, че възраженията срещу доклада по делото са направени едва с касационната жалба, което е недопустимо. Твърди още, че въззивното решение е постановено въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото. По отношение на третата група въпроси сочи, че пропуските в процесуалните действия на страните не могат да обосноват искането за тълкуване на чл.55 от ПИКЕЕ. По същество излага становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С атакуваното решение Великотърновски окръжен съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Свищов, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Ц. Т. С. не дължи на „Електроразпределение – Север“ АД сумата от 5 080,14лв., представляваща начислена сума на основание чл.55 от ПИКЕЕ по партида с клиентски №[ЕГН] и абонатен №[ЕГН] за електрическа енергия на адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] за която е издадена фактура №[ЕГН]/16.04.2020г. и в полза на Ц. Т. С. са присъдени направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа; 2/ С КП за техническа проверка № 5500465/18.02.2020г., на посочената дата, при проверка на СТИ с клиент Ц. Т. С., обслужващо клиентски № [ЕГН] и абонатен №[ЕГН], на обект [населено място], [улица][жилищен адрес] служители на „Електроразпределение – Север“ АД са констатирали следните показания по тарифите на СТИ: 15.8.0 – 058569; 15.8.1 – 008666; 15.8.2 – 022495; 15.8.3 – 027406. СТИ е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано изправно СТИ. Протоколът е подписан от свидетел и е съставен в отсъствие на абоната; 3/ В КП от метрологична експертиза на СТИ №193/08.04.2020г. на БИМ, Регионален отдел – Русе, не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. В експертизата е посочено още, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа Т3 – 027406.742 кВТч. В същия е посочено, че електромерът съответства на метрологичните изисквания за измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики. 4/ На абоната, на адреса на потребление е съставена корекция на сметката на потребената ел.енергия в размер на 27406 кВТч, за периода 19.11.2016г. до 18.02.2020г., на основание чл.55 от ПИКЕЕ. 5/ Въз основа на корекцията е издадена фактура №[ЕГН]/16.04.2020г. на стойност 5 080,14лв. за периода 19.11.2016г. до 18.02.2020г. 6/ От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че към момента на проверката електромерът в имота на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия. Същото е било монтирано в обекта на ищеца на 18.11.2016г., като в протокола за монтаж и електронния картон на абоната са вписани единствено цифровите показания на визуализираните на дисплея му тарифи – Т1 нощна – 0 и Т 2 дневна – 0. Посочено е, че тарифен регистър Т3 не е видим на дисплея на електромера при извършване на ежемесечните отчети. Вещото лице е посочило, че не може да се установи конкретна причина за наличието на показания в невизуализиран и фабрично настроен за отчет регистър на Тарифа 3, тъй като същият не е тип „SMART“, както и моментът, в който е станало това. Съдът е посочил, че според обясненията на вещото лице в съдебно заседание в БИМ не е изследвана тарифа Т3 и не е установено дали електромерът трупа цифрови показания по нея. 7/ В решението е посочено, че по делото са разпитани свидетелите К. И. и А. Д. служители на ответното дружество, установили начина и реда на извършване на процесната проверка и констатациите от нея, вписани в съставения нарочен протокол и свидетеля И. – установил присъствието си на проверката и при съставяне на констативния протокол. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото е установено наличието на сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел.енергия, поради което ищецът е носител на правото да закупува доставяната му чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната ѝ стойност. Установени са още факта на извършване на проверката от служители на ЕРП; съставяне на констативния протокол, подписан от представители на дружеството и един свидетел, който не е служител на оператора, присъствал на проверката и удостоверил отсъствието на абоната; наличието на показания в регистър на електромера невизуализиран на дисплея на СТИ; начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Посочил е, че спорния въпрос е за дължимостта на последната. По отношение на него съдът е приел, че служебното начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидата на ищеца е извършено по реда на Правилата за измерване на количеството ел.енергия обнародвани в ДВ бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г., приети с Решение на КЕВР по т.1 от Протокол №67/24.04.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от същите е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтиране на СТИ количество ел.енергия в случаите когато установи такова в невизуализираните регистри на СТИ. За целта е необходимо извършване на метрологична проверка на СТИ при спазване на предвидения за това ред в чл.49 от ПИКЕЕ. Натрупаното количество енергия следва да бъде установено по изискуемия от закона начин, чрез пълно и главно доказване. Съдът е приел, че такова не е проведено в конкретния случай, по следните съображения: по делото не са събрани доказателства и не се установява при монтажа на СТИ в процесния обект нарочно да са проверявани и изрично установени, респ. отразени показанията в този регистър и те да са нулеви; няма данни дали установените по-късно в БИМ показания не са съществували преди монтажа на електромера в имота на ищеца; не се установява и факта, че натрупаното количество ел.енергия в регистър Т3 представлява измерено количество и натрупано след монтажа му в процесния имот. Извод за това не може да се направи от обстоятелството, че регистри Т1 и Т2 са били с нулеви показания към датата на монтажа; по делото не е установено, че натрупаната в невизуализирания регистър ел.енергия действително представлява енергия за минал период. Доказателство за това не може да е и протокола от БИМ, тъй като натрупването на посочените показания не се е осъществило в присъствие на длъжностните лица, които са го изготвили. Още повече, че в БИМ е изготвена експертиза на Тарифа 2, а не на Тарифа 3 и не е изследвано реално дали при работа на електромера, се трупат показания в посочения регистър Т 3. В заключението по допуснатата експертиза вещото лице е посочило, че не може да се установи причината за наличието на регистрирани показания в посочената тарифа, както и времето когато те са регистрирани, поради което не може да се направи обоснован извод, че същите отчитат реално доставена и потребена енергия в имота на ищеца. По тези съображения е намерил предявения иск за основателен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото? Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС в решение №129/29.06.2015г. по г.д.№7040/2014г., ІІІ г.о. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 2/ Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил? Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт? Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Решение №75/13.04.2021г. по г.д.№2206/2020г. на ІV г.о.; Решение №80/03.05.2018г. по г.д.№2560/2017г. на ІV г.о.; Решение №61/01.03.2016г. по г.д.№4578/2015г. на ІV г.о.; Решение №841/19.01.2010г. по г.д.№3530/2008г. на ІV г.о.; Решение №226/12.07.2011г. по г.д.№921/2010г. на ІV г.о.; Решение №26/09.04.2020г. по г.д.№1764/2019г. на І г.о. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 3/ Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл.55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея електромерен регистър? Правнозначим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това? Правно значимо ли е за реализиране на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл.55 от ПИКЕЕ? Приложима ли е разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ за случаите, когато юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на тази правна норма /условията, предпоставките/, са се осъществили след влизането ѝ в сила? Твърди се, че отговорите на поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Решението на въззивната инстанция е резултат от неточно тълкуване на нормата на чл.55 от ПИКЕЕ, поради което същото нарушава прокламирания в чл.5 от ГПК принцип на законност. Сочи, че по приложението на чл.55 от ПИКЕЕ и по поставените материално правни въпроси не е налице формирана съдебна практика в резултат на тълкувателната дейност на ВКС. По първата група поставени от касатора въпроси е налице трайно формирана съдебна практика. Съобразно задължителните указания дадени в т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Съдът служебно следва да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, когато констатира че посочената от първостепенния съд правна квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. С оглед на горното, при липса на изложени във въззивната жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвяне на доклада и разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд не следи служебно за същите, нито има задължение да извършва нов доклад. В конкретния случай, при постановяване на решението въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, чиито мотиви за основателност на отрицателния установителен иск също са основани на липсата на доказателства и неустановяване на факта, че допълнителното начисленото количество ел.енергия, отразено в невизуализиран дисплей на СТИ, е реално доставено и потребено от ищеца, респ. кога са натрупани цифровите показания в невизуализирания сектор – преди или след монтиране на СТИ в имота на ищеца. Формулираните от касатора въпроси не са обуславящи правните изводи на въззивния съд, нито имат значение за крайния изход на делото, поради което и не съставляват основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). По втората група въпроси: Съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с посочената съдебна практика, тъй като съдът не е възприел заключението на вещото лице, че процесното СТИ е монтирано в имота с нулеви показания на проверените тарифи 1.8.1 и 1.8.2, като е посочил, че по делото липсват доказателства за наличие на нулеви показания в скритите регистри и в сумарния регистър. Приел е, че по делото няма данни дали установените по - късно в БИМ показания не са съществували преди монтажа на електромера. Въпросите осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същите следва да бъдат уточнени от настоящата касационна инстанция (т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните. По третата група въпроси: В конкретния случай, посочените от касатора материалноправни въпроси за тълкуване на разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обсъждани в мотивите към обжалваното решение, поради което не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Съдът е приел, че макар да е установено натрупано количество ел. енергия в невизуализиран регистър на процесното СТИ, по делото е останал не доказан факта, че това количество е измерено/преминало през устройството след монтажа му на обекта, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 ПИКЕЕ. С атакуваното решение не е извършено тълкуване на нормата на чл.55 от ПИКЕЕ. В заключение, съдът намира, че е налице соченото от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по уточнения от настоящата инстанция въпрос: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 101,60 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 294/06.07.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 315/2021 г. на Великотърновския окръжен съд. УКАЗВА на касатора „Електроразпределение Север“ АД, в едноседмичен срок от връчване на съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса в размер 101,60 лв. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. При точно изпълнение на указанията, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: